Първи данни показват, че руската ваксина против SARS-COV-2 е безопасна и ефективна

Преди по-малко от седмица бяха публикувани в престижния медицински журнал The Lancet първите резултати от две малки изследвания на безопасността върху хора на руската ваксина против SARS-COV-2 – Sputnik V. В двете проучвания са взели участие общо 76 човека като сериозни странични ефекти не са били наблюдавани в продължение на 42 дни, а наличие на антитела против вируса се наблюдава след 21-я ден. Данните показват и че ваксината предизвиква Т клетъчен отговор в рамките на 28 дни.

Проведени са две проучвания, тъй като са изследвани две формулировки на ваксината. Първата е била течна, но дълбоко замразена, а втората е била лиофилизирана с възможност да се съхранява при по-нормални условия. Замразеният вариант е предназначен за по-мащабно ползване, а лиофилизираната вариация е по-устойчива на външните условия (по-лесна е за съхранение) и е предназначена за хора в отдалечени, труднодостъпни и слабо развити региони.

Самата ваксинална терапия се състои от две ваксини, които се поставят с определен промеждутък време помежду си (не по-малко от 5 дни). Първата съдържа модифициран аденовирус тип 26, а втората тип 5. И двата вируса носят генетична информация, която предават на човешките клетки, за да експресират вирусни протеини, които предизвикват самият имунитет към коронавируса. Аденовирусите са отслабени, за да не се реплицират. Функцията на втората ваксина е да увеиличи ефективността на терапията, а се използват два различни вируса, защото тялото изгражда имунитет и към самите вектори преносители – аденовирусите.

Данните покзват, че и двете ваксини са безопасни дори 42 дни след поставянето им. Разбира се (типично за всички ваксини) наблюдават се и някои слаби странични ефекти. Най-често пациентите са се оплаквали от краткотрайна болка в мястото на поставяне на ваксината, покачване на температурата, главоболие, умора, болка в мускили и стави. Тези оплаквания не са сериозни и отшумяват бързо.

Всички хора от представителната извадка са развили ефективен имунитет. Интересното е, че титътрът на антителата е бил малко по-висок при хората, на които е поставена замразена ваксина, а не лиофилизирана. Изследователите са сравнили и титъра на антитела към вируса в плазмата над 4000 излекувани от коронавируса. Установено е, че ваксинираните индивиди продуцират по-голямо количество антитела в сравнение с преболедувалите заболяването.

Очевадно е, че основният недостатък на тези изследвания е малката и хетерогенна представителна и извадка. Въпреки това е положителен сигнал и дава основание да се предприемат бързи мерки за провеждане на по-мащабни и значими изследвания върху безопасността и ефективността на ваксината. А този път трябва да се извърви и от всички останали ваксинални кандидати.

Източник: Logunov, D.Y., et al. (2020) Safety and immunogenicity of an rAd26 and rAd5 vector-based heterologous prime-boost COVID-19 vaccine in two formulations: two open, non-randomised phase 1/2 studies from Russia. The Lancet. doi.org/10.1016/S0140-6736(20)31866-3

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!