Наука

*Текстът не касае качеството на работа на медиците, което е високо, а по-скоро безхаберието на държавата и отговорните институции.

През последните години темата с вътреболничните инфекции и разпространението на резистентността към антибиотици става все по-гореща и широкообсъждана. От една страна става ясно, че болниците не са много склонни да разследват подобни инфекции, не декларират актуални данни пред контролните органи, а самите контролни органи не упражняват своите функции. Този контрол и превенция липсват.

През последните години изключително голяма популярност придобиват хранителни добавки, съдържащи никотинамид мононуклеотид (NMN) или по-бързо усвояемия никотинамид рибозид (NR). Тези две съединения се смятат за прекурсори на никотинамид аденин динуклеотид (NAD+), който е основен коензимен фактор във фундаменталните окислително-редукционни реакции и синтезa на аденозинтрифосфат. Или по-просто казано – нужно съединение за синтеза на енергия във (почти) всички организми. За нещастие с годините количество на NAD+ в тялото намалява естествено и затова витае идеята, че можем да повишим концентрацията му чрез хранителни добавки. Именно поради значимостта си, продуктите съдържащи тези съединения придобиват почти митичен образ с чудотворни свойства – могат да ни подмладят, да подобрят когнитивните функции да насърчат клетъчното възстановяване, да насръчат клетъчното подмлаяване (каквото и да означава това), да подобрят съня, да подобрят инсулиновата резистентност, да подпомогнат сърдечното здраве, да ускорят метаболизма (каквото и да означава това), да подобрят настроението. По време на ковид пандемията в САЩ дори се твърдеше, че тези добавки лекуват Sars-cov-2 инфекция.

Ежедневието ни и почти всеки аспект от битовизмите, с които се занимаваме (колкото и да е неприятно), се регулират от нашите 240 избраници в парламента. Очакването е, че тези хора би трябвало да са експерти, много добре подготвени, професионалисти, за да могат да вземат адекватни решения, които засягат почти 7 милиона души. Но не такава е реалността…

Обществото положи много усилия, да изкара цигарите от закритите помещения основно поради здравословни причини и понижаване рисковете за хората. A и все пак по-малко пушачи означава по-малко разходи за третиране на хронични заболявания от страна на здравната система. Всички си спомняме онези заведения, в които всичко е обилно напоено с аромат на цигари. Години по-късно дори повечето активни пушачи, макар да не се отказват от този навик, не харесват в закрити помещения да се употребяват тютюневи продукти. През последните години обаче на пазара се наложиха редица алтернативи на конвенционалните цигари, които заобикалят законите и забраните чрез съмнителни дефиниции, а в резултат можете да видите хора да пушат подобни алтернативи в молове, магазини, градски транспорт, обществени сгради, сред деца, в заведения за хранене. А тъжното е, че димът/аерозолите от тези устройства пречи на възприятията от храненето и унищожава цялото удоволствие.

Чакам на оживен пловдивски булевард, за да пресека на пешеходна пътека. Светофарът светва зелено за пешеходците на пътеката, тръгвам, а срещу мен в противоположна посока тълпа от хора. В същия момент спортен автомобил BMW не просто не спира на червен сигнал, а ускорява, за да успее да премине през затварящия се прозорец свободно пространство между хората на пешеходната пътека. Колата за щастие мина успешно въпреки грубото нарушение на всякакви законови и етични норми, но какво би станало ако не беше? Само защото някой не иска да изчака 30 секунди, пешеходец можеше да пострада… Тази случка я разказвах на колега в на работа, който ми отвърна: “Абе знаеш ли, че бях чел преди време проучване, което твърдеше, че шофьорите на BMW са сред тия с по-ниско IQ от всички останали?” Теза, която бе доста интересна за проверка…

Наблюдавам някои сфери на медицината и се чудя това, което практикуват наистина ли наричат истинска (science based) медицина или просто е поредната форма на псевдомедицина (някои биха нарекли шарлатания), чиято цел не е да помогне на пациентите, а да им вземе парите. В случая не говоря за хомеопатията, а за някои козметични аспекти на дерматологията.

Без значение дали хората, които са на диета приемат основното си количество калории на закуска или на вечеря се оказва, че това не оказва влияние върху свалянето на количеството телесна маса, но влияе върху чувството за ситост.

Според модерните парадигми на “здравословното хранене” високата консумация на зеленчуци (понякога дори за сметка на месо и месни продукти – нарушаване на умереното хранене и баланса) и различни растителни екстракти е толкова здравословна, че на моменти сякаш подобни храни и продукти имат почти магически свойства, предпазваща ни от всякакви тежки хронични заболявания. За нещастие данните и наблюденията не потвърждават това.

Хората постоянно стават жертва на различни логически заблуди поради една проста причина – в стремежа си винаги да направим всичко по най-бързия и лесен начин използваме ментални преки пътища в опит да вземем по-бързо различни решения. При храненето тези заблуди са особено добре изразени. Често хората например биха взели от рафта в магазина продукт с по-малко мазнини, в опит да си спестят няколко калории без да осъзнават, че макар рекламното твърдение, продуктът може да е по-богат на въглехидрати и това да нулира “здравословния” етикет, в който вярваме. Този феномен се нарича “ефект на здравословния ореол” – създаването на усещане (чрез голи твърдения), че един продукт е здравословен, макар той реално да не е. В случая често потребителите допускат грешката, че “без мазнини” означава без/с малко калории.

Преди няколко месеца започнах да гледам един доста свеж сериал по Netflix – “Оn becoming a Gof in Central Florida”. Като цяло не бе някакъв епичен шедьовър, но “на това нямане” в момента… Целият сюжет се въртеше около една измислена компания “FAM“, която по същество си е типичен мултилевъл маркетинг (MLM). Продуктите на FAM се продаваха от множество хора в пирамидална структура като на върха бяха лица, оглавяващи различни “системи” за продаване (като кланове със своите пророци). Тези лица бяха боготворени от всички в по-нисшите нива и имаше откровена война между отделните системи. Тук идва тънкият момент… Тези на върха бяха жадни за пари, тези в средата на пирамидата бяха потънали в дългове и пред самоубийство, но демонстрираха един фалшив баровски живот, за да може тези в основата на пирамидата да искат да стигнат до лъскавото ниво на тези в средата. Разбира се раздаваха се всякакви безсмислени титли, демонстративно се даваха бонуси и награди в стил Захари Бахаров по Нова. Всичко това, за да може тия в основата, които най-често са в дъното на социалната прослойка, да привлекат повече хора, които да повярват, че могат да станат богати, докато всъщност правят този на върха богат.