Наука

“24 часа” достоверна медия ли е и какво спестиха от доклада на “Ройтерс”?

banner-ciela-website

Макар да сме в капана на жълтите медии, които ни заливат с лъжи и въпреки тяхната ОГРОМНА популярност, те имат един огромен проблем – търсят официална легитимност от различни национално и световно признати институции.24 часа“ е например медия, в която можеш да публикуваш всичко, ако си платиш. Затова в нея можете да намерите статии от сорта „Билка Х доказано лекува 545 453 232 заболявания“ . Жълтите медии с кафяв оттенък са готови да направят всичко за малко легитимност и повишаване на доверието. Затова създават платформи за „борба с фалшивите новини“, което ме кара да се смея. Затова и преди 2 дни (на 14.06.2019) “24 часа” обяви, че е най-достоверният вестник в България, което е леко манипулативно.

Всичко започва с годишния доклад на Институт Ройтерс, на когото се позовава и коментираната от мен статия на “24 часа”. Според жълтия вестник институтът е стигнал до заключението, че именно той е най-достоверната медия на хартиен носител. В челната петица на най-достоверните медии влизат БНТ, БНР, Нова и bTV. Но това ли пише в доклада? Какво вестникът спестява в статията?

Тъжната истина за България

В доклада (който е общодостъпен за всички) се описва една изключително грозна картина.  Според него в българската медийна среда има „екстремна поляризация“ и нейното състояние всъщност се определя от политическите партии. Буквално в доклада пише, че политическите субекти управляват медиите и медийния поток. В него е описано, че днес всички големи партии си имат собствени медии и дори телевизионни канали. БСП създаде своята БСТВ (която иронично се нарича свободна), а според Ройтерс за ГЕРБ телевизия Европа играе ролята на политическа телевизия. Твърди се и че с придобиването на Nova от Кирил Домусчиев най-голямата и достоверна до този момент телевизия ще започне да обслужва силните на деня, управляващите. Връзките между телевизиите и политическата класа варират от общи бизнес начинания и интереси до директна собственост. Анализът не може да определи дали подобна намеса в медийната среда води до промяна в доверието в новините и журналистическите материали, но отбелязва, че със сигурност броят на посещенията на политиците в съответната собствена медия са се увеличили.

Отбелязват се и някои ключови моменти на нарушаване на свободата на словото. Един такъв пример е с Антон Тодоров, който през 2017 заплаши журналист, след което се наложи да подаде оставка. Посочва се като пример и разследването на Елена Йончева за оградите по границата ни, което не бе излъчено поради „заплаха за националната сигурност“.

А нещо конкретно за „24 часа“?

Относно печатните издания се твърди, че през изминалата година (и не само) те са били под сериозен финансов натиск – нямат пари, нямат нормални източници на финансиране. Докладът посочва, че интернет и огромната конкуренция са редуцирали значително финансовия ресурс на вестниците „Труд“ и „24 часа“, както и се наблюдава значителен спад сред броя на редовните читатели. Всичко това прави тези 2, но и други медии  по-отворени към външни източници на финансиране – от олигарси, политически субекти и чуждестранни организации.

И да, докладът показва, че „24 часа“ и „Труд“ се радват на някаква достоверност, но тя до голяма степен се дължи на изграденото име и разпознаваемостта на марките. Bivol, макар и прекалено грубите методи на работа, са се доказали, че правят изключително качествени разследващи материали, които разклащат основите на държавата, но въпреки това има доста по-малка достоверност от двете медии, които от Ройтерс ги описват като хибридни таблоиди, а не като сериозни издания. Това показва, че оценката не е особено адекватна.

Иронията в цялата ситуация е, че докладът на Ройтерс се отнася за свободата на словото и манипулативното представяне на информация с цел заблуда на аудиторията. „24 часа“ акцентира само върху 10% от доклада, само върху резултатите от проведената анкета, само това, което обслужва техния интерес. Медията игнорира критичните забележки от доклада и акцентира само върху един малък аспект, с който се опитва да възстанови иначе рушащата се репутация. Това просто показва за пореден път колко лоша е медийната среда, как директно се манипулира аудиторията с избираемо пускане на информация, а понякога и манипулирана.

Източник: https://reutersinstitute.politics.ox.ac.uk/sites/default/files/2019-06/DNR_2019_FINAL_0.pdf

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7503592

https://business.facebook.com/science.and.critical.thinking/
Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!

banner-ciela-website

Share this Story
Load More Related Articles
Load More By biologist
Load More In Наука

Facebook Comments

Check Also

Мръсен въздух (част 5): мръсният въздух прави SARS-COV-2 по-инфекциозен и смъртоносен

Научните изследвания относно замърсяването на въздуха са изключително ...

Facebook

shares