Цинк при настинка? Не винаги и не на всяка цена.

Може би вече на всички е ясно, че в сезона на настинките приемът на витамин С (независимо в какви количества) не носи абсолютни и гарантирани превантивни ефекти срещу инфекции и не лекува (1, 2). Не пречи да си го пиете, но не хранете големи надежди. Друг суплемент е в центъра на вниманието на много хора и се популяризира включително от здравни експерти, телевизионни предавания, хора от спортните среди. Става дума за цинк, но ситуацията при него е една идея по-комплексна и с него трябва да се подхожда внимателно, а на хората да се предоставя богата информация, за да направят информиран избор.

Цинк?

Според класификацията на хранителните науки цинкът спада към групата на микроелментите – хранителни вещества, от които нужда имаме в микроскопични количества. Дневните количества, които е хубаво да си набавяме варират между 2 и 12 милиграма и зависи от годините и състоянието на отделния индивид. Цинкът е един от есенциалните минерали, който изпълнява множество важни функции в тялото (а и при други организми). Преди всички той е кофактор на десетки ензими и много често без него тяхната ензимна активност се редуцира. Има важна роля за доброто функциониране на имунната система, синтезът на протеини, синтез на ДНК, клетъчно делене и зарастване на рани. Ежедневният прием на минерала е нужен, защото тялото няма наличен механизъм, който да позволява неговото „складиране“ (3).

Нужните количества цинк може да се набавят без проблем от храната, като най-богати източници са морски дарове, телешко, свинско, пилешко месо, мляко. Наличие на цинк има и в някои зърнени храни, бобови култури и други растителни източници, но в тях има и богато наличие на фитати. Това са антинутриенти, които инхибират усвояването на множество витамини и минерали. Така дори в хранителния продукт да има голямо количество от микронутриентите, те остават неусвоени и просто преминават през тялото (ниска биодостъпност). Поради тази причина начинът на хранене, който се основава предимно на храни от растителен произход, крие повече рискове, а вегани и вегетарианци са рискова група (4).

Смята се, че в развитите страни, които са и в добро икономическо състояние, масов недостиг на цинк при хората няма. Недостиг се наблюдава само в обществата, в които има и недохранване, каквито са често страните от Третия свят. Ниски нива на цинк може да се наблюдават поради здравословни проблеми, определени начини на живот (които бяха споменати) и при възрастните хора.

Цинкът и здравето

Както вече бе споменато, цинкът е елемент, който е от остра нужда за осъществяване на различни метаболитни функции. Дефицитът води до потискане на функциите на имунната система (5). При тежки дефицити на цинк се наблюдава инхибиран имунен отговор, който се медиира от макрофагите и Т-лимфоцитите (6), а това прави хората по-чувствителни към вирусни и бактериални инфекции, както и ги прави по-трудни за лечение. Цинкът е нужен и за образуването на самите имунни клетки. Това обяснява и защо децата от Третия свят, които са жертва на недохранването и са с ниски нива на микроелемента, по-често страдат от инфекции на храносмилателната система и пневмония (7).

Установено е и че цинкът спомага за по-бързото заздравяване на рани и наранявания. Затова множество козметични продукти за третиране на несъвършенства по кожата съдържат цинк.

Приемът на цинк значително е подобрил състоянието на болни деца с диария (след бактериални и вирусни инфекции) от Индия, Южна Америка и Азия. Те са консумирали цинк в рамките на 4-40 милиграма дневно (8). Има множество проучвания, които потвърждават, че приемът на микронутриента редуцира периода и сериозността на заболяването при недохранени деца. Подчертава се недохранени, защото не е напълно изяснено дали допълнителният прием на въпросното вещество при деца без недохранване ще доведе до по-бързо оздравяване.

Цинкът и настинките

Очевидно е, че цинкът играе важна роля за поддържане на имунната система в адекватно състояние, редуцира риска от различни инфекции и подсигурява различни метаболитни функции. Но можели неговият свръх прием, неговият излишък да ни донесе допълнителни ползи?

Въпросът е доста сложен. Първото нещо, което се забелязва е, че в научната сфера няма изграден ясен консенсусен отговор на този въпрос. Има проучвания, които потвърждават, че приемът на цинк съкращава значително продължителността на инфекцията, но има и такива, които не откриват подобни ефекти (9, 11). Други проучвания пък откриват значителни положителни ефекти при приемане на добавката в рамките на 24 часа от появата на първите симптоми от инфекцията (10).

Разбира се темата е доста актуална и са правени множество проучвания. Не се ограничават до две и три. Налични са и големи ревюта, които изследват резултати от подобни единични проучвания. Едно такова от 2007 година например изследва резултатите от 14 единични проучвания за назални спрейове и мазила. Половината от проучвания показват положителни ефекти върху здравето, а другата половина абсолютно никакви (12).

Но не бива да допускаме една много съществена грешка – да бъркаме каква е дефиницията за полезно, лечебно действие. Определението е много по-комплексно от изплюването на простото твърдение – „цинкът лекува/предпазва от настинки“. Едни от проучванията показват, че той може да редуцира продължителността, но не силата на проявяваните симптоми. Други показват, че продължителността не се редуцира, но някои от симптомите се стават по-поносими – раздразнено гърло, течащ нос, кашлица, мускулни болки и други (14). А трети, както вече стана ясно, просто не откриват каквито и да е ефекти.

В това, което можем да сме сигурни, е, че за да стигнем до някакви категорични заключения, за да има консенсус, трябва да се проведат още мащабни изследвания. Към момента представителните извадки в отделните проучвания се състоят от средно 100-200 души, което по-скоро не е достатъчно. Трябва да се експериментира много, защото и в момента не е ясно при какви точно условия и в какви количества цинкът проявява своите полезни свойства спрямо инфекциите. Това се доказва и от безкрайно хетерогенните резултати. Само се предполага, че цинковите съединения се „залепят“ за вътрешността на устата и гърлото, което позволява да се осъществи контакт с въпросните съединения и самите риновируси.

Огромен проблем…

Един от основните проблеми на цинковите суплементи и особено тези, които се използват за превенция и лечение на настинки, е токсичността. Настинките могат да се определят по-скоро като остри състояния, при които цинк се пие по-скоро за много кратък период от време. При хронични състояния продължителния прием на цинкови съединения може да доведе до натравяне с тежки метали, което не е желателно. Затова се препоръчва дневния прием на цинк да не надвишава 40 милиграма на ден за възрастни. Хората имат навика да злоупотребяват с количествата особено, ако живеят с илюзията, че това, което консумират е просто хранителна добавка, която не е опасна.

Макар да има проучвания, които да показват значителни положителни ефекти от приема на цинкови съединения, в заключенията им присъства и едно друго много важно и в същото време притеснително наблюдение – броят на пострадалите от странични ефекти е значително по-голям в изследваната група, която приема цинкови съединения за лечение. Страничните ефекти обаче най-често не са тежки и са обратими. Ограничават се до промяна на вкусовите възприятия в устата, възпаления и раздразнения в устната кухина (13).

Един най-тежките странични ефекти, който е описан, е свързан с употребата на на цинкови препарати, които са под формата на спрейове и гелове за гърло и нос. Множество хора са загубили способността си да усещат миризми и аромати след употреба на подобни продукти. Това кара множество регулаторни органи да ги забранят или поне да алармират хората да не ги ползват (15).

Някои изследователи смятат, че дори не е етично да се ползват или да се препоръчва да се ползват подобни препарати, имайки предвид риска загуба на някои сетивности и то само, за да се третира временен дискомфорт (16). Съветва се подобни препарати да не се препоръчват свободно на хората, а по-скоро да им се поднесат адекватни факти с всички съпровождащи рискове, за да може сами да си преценят дали биха ги поели. Да направят един информиран избор (17). Дори лекарите на Харвард препоръчват към проблема да се подхожда внимателно (18) и с лека доза скептицизъм.

И отново да си напомним, че най-важното е хората да взимат информирано лечение за всяко действие, което извършват.

Цитирана литература:

1) Hemilä H, Chalker E. Vitamin C for preventing and treating the common cold. Cochrane Database of Systematic Reviews 2013, Issue 1. Art. No.: CD000980. DOI: 10.1002/14651858.CD000980.pub4.
2) Douglas RM, Hemilä H, Chalker E, D’Souza RRD, Treacy B, Douglas B. Vitamin C for preventing and treating the common cold. Cochrane Database of Systematic Reviews 2004, Issue 4. Art. No.: CD000980. DOI: 10.1002/14651858.CD000980.pub2.
3) Rink L, Gabriel P. Zinc and the immune system. Proc Nutr Soc 2000;59:541-52.
4) Institute of Medicine, Food and Nutrition Board. Dietary Reference Intakes for Vitamin A, Vitamin K, Arsenic, Boron, Chromium, Copper, Iodine, Iron, Manganese, Molybdenum, Nickel, Silicon, Vanadium, and Zincexternal link disclaimer. Washington, DC: National Academy Press, 2001.
5) Shankar AH, Prasad AS. Zinc and immune function: the biological basis of altered resistance to infection. Am J Clin Nutr 1998;68:447S-63S
6) Wintergerst ES, Maggini S, Hornig DH. Contribution of selected vitamins and trace elements to immune function. Ann Nutr Metab 2007;51:301-23.
7) Bahl R, Bhandari N, Hambidge KM, Bhan MK. Plasma zinc as a predictor of diarrheal and respiratory morbidity in children in an urban slum setting. Am J Clin Nutr 1998;68 (2 Suppl):414S-7S
8) Black RE. Therapeutic and preventive effects of zinc on serious childhood infectious diseases in developing countries. Am J Clin Nutr 1998;68:476S-9S
9) Turner RB, Cetnarowski WE. Effect of treatment with zinc gluconate or zinc acetate on experimental and natural colds. Clin Infect Dis 2000;31:1202
10) Prasad AS, Beck FW, Bao B, Snell D, Fitzgerald JT. Duration and severity of symptoms and levels of plasma interleukin-1 receptor antagonist, soluble tumor necrosis factor receptor, and adhesion molecules in patients with common cold treated with zinc acetate. J Infect Dis 2008 ;197:795-802.
11) Eby GA, Halcomb WW. Ineffectiveness of zinc gluconate nasal spray and zinc orotate lozenges in common-cold treatment: a double-blind, placebo-controlled clinical trial. Altern Ther Health Med 2006;12:34-8.
12) Caruso TJ, Prober CG, Gwaltney JM Jr. Treatment of naturally acquired common colds with zinc: a structured review. Clin Infect Dis 2007;45:569-74.
13) Reduction in duration of common colds by zinc gluconate lozenges in a double-blind study. G A Eby, D R Davis, W W Halcomb Antimicrobial Agents and Chemotherapy Jan 1984, 25 (1) 20-24; DOI: 10.1128/AAC.25.1.20
14) Effect of zinc sulfate on common cold in children: Randomized, double blind study ZAFER KURUGÖL NURI BAYRAM TAHIR ATIK First published: 31 October 2007 https://doi.org/10.1111/j.1442-200X.2007.02448.x
15) Alexander TH, Davidson TM. Intranasal zinc and anosmia: the zinc-induced anosmia syndrome. Laryngoscope 2006;116:217-20.
16) George A. Eby, MS; William W. Halcomb; INEFFECTIVENESS OF ZINC GLUCONATE NASAL SPRAY AND ZINC OROTATE LOZENGES IN COMMON-COLD TREATMENT: A DOUBLE-BLIND, PLACEBO-CONTROLLED CLINICAL TRIAL; ALTERNATIVE THERAPIES, jan/feb 2006, VOL. 12, NO. 1
17) Mossad SB, Macknin ML, Mendendorp SV, Mason P. Zinc Gluconate Lozenges for Treating the Common Cold: A Randomized, Double-Blind, Placebo-Controlled Study. Ann Intern Med. ;125:81–88. doi: 10.7326/0003-4819-125-2-199607150-00001
18) https://www.health.harvard.edu/blog/zinc-for-the-common-cold-not-for-me-201102171498