Доказана ли е ефективността на конвалесцентна плазма при лечението на Covid-19?

През последните 12 месеца, откакто започна пандемията, видяхме, че в условия на безизходица и търсене на бързи решения хората се доверяваха прибързано на терапии и лекарства против COVID-19 без тези решения и избори да са подплатени от нужния обем аргументи. В последствие, с натрупване на въпросните аргументи, стана ясно, че лекарствата с най-голям първоначален потенциал се оказаха напълно безполезни, а вероятно и опасни. Първоначално огромни надежди (поради оптимистични in vitro изследвания) бяха възложени на хидроксихлорохина, но в последствие се установи, че не е особено ефективен против Covid-19, може да е и опасен, а търсенето му може да лиши наистина нуждаещите се от медикамента. В последствие интересът бе насочен към ремдесивир, но препоръките за него от различни институции са противоположни. Надеждата се насочи към ивермектин, който според някои български професори, е “най-обещаващ”…

Към момента друга панацея е вливане на конвалесцентна плазма на тежко болни. Плазмата от възстановили се от инфектирани хора  съдържа самия флуид (без кръвни клетки), в който са разтворени търсените протеини имуноглобулини (сред всички останали), които са отговорни именно за предполагаемия терапевтичен ефект след вливане. Похвалното е, че за броени седмици множество хора се организираха, за да направят този метод на лечение по-достъпен чрез провеждане на множество дарителски кампании за закупуването на нужната апаратура. Тъжното е, че се натрупват множество данни и реномирани изследвания, които поставят под въпрос тази методика на терапия. И макар много хора и лекари да имат анекдотни доказателства в полза и да са убедени в ефективността, то консенсус не е наличен към момента.

Ако се замислим, ще стигнем до един интересен парадокс. Вероятно много повече хора биха били съгласни да бъдат подложени на лечение чрез вливане на разтвор, богат на различни протеини (плазма) на база слаби доказателства, отколкото да им бъде поставена ваксина, която да доведе до синтез на един единствен протеин, за ефективността на която ваксина обаче има свидетелства от мащабни клинични проучвания.

Аргументите

Основният проблем е, че тази терапия са основава на резултати от прекалено малка представителна извадка. Такова малка извадката е налична в публикувано в края на март изследване в престижния журнал JAMA (Източник 1). В него са взели участие едва петима човека (критично болни). Макар резултатите да са положителни, авторите подчертават, че поради изключително малката извадка резултатите трябва да се потвърдят с нужните клинични изпитвания. Друго изследване в Nature с извадка от 39 души отново показва някакви положителни резултати, но авторите стигат едва до заключението, че са нужни повече изпитвания (Източник 2). По-значими положителни данни върху извадка от 189 души се появяват едва през октомври 2020 г., което би трябвало да ни накара да се запитаме на база на какви наблюдения тази терапия вече се прилага в България (Източник 3).

Но натрупващото се познание за терапията е по-скоро противоречиво. Още през юни бе публикувано в JAMA, че в изследване от 103 човека се доказва, че вливането на плазма от вече излекувани няма положителни терапевтични ефектив при критично болни от Covid-19 пациенти (Източник 4). Друго изследване от юли върху 86 човека е било предварително прекратено, защото е било установено, че преливането на плазма не е особено ефективно. Макар тежкото си здравословно състояние, болните реципиенти вече са били имали висок титър антитела, което обезсмисля преливането на плазма (Източник 5).

На 22 октомври в престижното издание BMJ бе публикувана може би една от най-значимите статии по темата, която описва резултатите от фаза 2 на клинично проучване (изследването PLACID) относно ефективността на конвалесцентната плазма. Представителната извадка е била от 464 човека, които са лекувани в 39 публични и частни лечебни заведения. Основното заключение е, че спрямо техните резултати плазмата просто не е ефективна срещу Covid-19. Резултатите показват, че в групата, подложена на преливане на плазма, заболяването е прогресирало до влошаване или смърт при 44 човека, а в контролната група при 41 (Източник 6).

До подобни заключения стигат авторите на друго мащабно изследване, публикувано преди 3 седмици в престижния журнал The New England Journal of Medicine. Представителната извадка е била от 228 души. След 30 дни на терапия не са описани каквито и да е положителни ефекти от преливането на плазма (Източник 7).

Може би най-много внимание трябва да се обърне на твърдението, че преди преливане на плазма на реципиент е нужно да се определи количеството на неутрализиращите антитела в него. Ако той е в ранен етап на инфекцията и все още няма развит имунен отговор, тогава вливането би имало смисъл. Така би могло да се предотврати тежко прогресиране на инфекцията и вирусът да бъде неутрализиран в ранен етап. Вливането на плазма в пациенти с висок титър на антитела според изследователите не е логично (Източници 8 и 9).

До момента единственото правилно заключение, което можем да направим относно терапията с преливане на плазма е, че за нейната ефективност няма изградено консенсусно мнение. Нужни са значими изпитвания.

Цитирана литература:

Източник 1) Shen C, Wang Z, Zhao F, et al. Treatment of 5 Critically Ill Patients With COVID-19 With Convalescent Plasma. JAMA. 2020;323(16):1582–1589. doi:10.1001/jama.2020.4783

Източник 2) Liu, S.T.H., Lin, HM., Baine, I. et al. Convalescent plasma treatment of severe COVID-19: a propensity score–matched control study. Nat Med 26, 1708–1713 (2020). https://doi.org/10.1038/s41591-020-1088-9

Източник 3) Hassan Abolghasemi, Peyman Eshghi, Abdol Majid Cheraghali, Abbas Ali Imani Fooladi, Farzaneh Bolouki Moghaddam, Sina Imanizadeh, Clinical efficacy of convalescent plasma for treatment of COVID-19 infections: Results of a multicenter clinical study, Transfusion and Apheresis Science, Volume 59, Issue 5, 2020, 102875, ISSN 1473-0502, https://doi.org/10.1016/j.transci.2020.102875.

Източник 4) Li L, Zhang W, Hu Y, et al. Effect of Convalescent Plasma Therapy on Time to Clinical Improvement in Patients With Severe and Life-threatening COVID-19: A Randomized Clinical Trial. JAMA. 2020;324(5):460–470. doi:10.1001/jama.2020.10044

Източник 5) Convalescent Plasma for COVID-19. A randomized clinical trial Arvind Gharbharan, Carlijn C.E. Jordans, Corine GeurtsvanKessel, Jan G. den Hollander, Faiz Karim, Femke P.N. Mollema, Janneke E. Stalenhoef, Anton Dofferhoff, Inge Ludwig, Ad Koster, Robert-Jan Hassing, Jeannet C. Bos, Geert R. van Pottelberge, Imro N. Vlasveld, Heidi S.M. Ammerlaan, Elena Segarceanu, Jelle Miedema, Menno van der Eerden, Grigorios Papageorgiou, Peter te Broekhorst, Francis H. Swaneveld, Peter D. Katsikis, Yvonne Mueller, Nisreen M.A. Okba, Marion P.G. Koopmans, Bart L. Haagmans, Casper Rokx, Bart Rijnders medRxiv 2020.07.01.20139857; doi: https://doi.org/10.1101/2020.07.01.20139857

Източник 6) Agarwal Anup, Mukherjee Aparna, Kumar Gunjan, Chatterjee Pranab, Bhatnagar Tarun, Malhotra Pankaj et al. Convalescent plasma in the management of moderate covid-19 in adults in India: open label phase II multicentre randomised controlled trial (PLACID Trial) BMJ 2020; 371 :m3939

Източник 7) Ventura A. Simonovich, M.D., Leandro D. Burgos Pratx, M.D., Paula Scibona, M.D. 2020. A Randomized Trial of Convalescent Plasma in Covid-19 Severe Pneumonia. DOI: 10.1056/NEJMoa2031304

Източник 8) Mehmet Ali Erkurt, Ahmet Sarici, İlhami Berber, İrfan Kuku, Emin Kaya, Mustafa Özgül, Life-saving effect of convalescent plasma treatment in covid-19 disease: Clinical trial from eastern Anatolia, Transfusion and Apheresis Science, Volume 59, Issue 5, 2020, 102867, ISSN 1473-0502, https://doi.org/10.1016/j.transci.2020.102867.

Източник 9) Ibrahim, D., Dulipsingh, L., Zapatka, L. et al. Factors Associated with Good Patient Outcomes Following Convalescent Plasma in COVID-19: A Prospective Phase II Clinical Trial. Infect Dis Ther 9, 913–926 (2020). https://doi.org/10.1007/s40121-020-00341-2

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!