Наблюдавам някои сфери на медицината и се чудя това, което практикуват наистина ли наричат истинска (science based) медицина или просто е поредната форма на псевдомедицина (някои биха нарекли шарлатания), чиято цел не е да помогне на пациентите, а да им вземе парите. В случая не говоря за хомеопатията, а за някои козметични аспекти на дерматологията.

Без значение дали хората, които са на диета приемат основното си количество калории на закуска или на вечеря се оказва, че това не оказва влияние върху свалянето на количеството телесна маса, но влияе върху чувството за ситост.

Според модерните парадигми на “здравословното хранене” високата консумация на зеленчуци (понякога дори за сметка на месо и месни продукти – нарушаване на умереното хранене и баланса) и различни растителни екстракти е толкова здравословна, че на моменти сякаш подобни храни и продукти имат почти магически свойства, предпазваща ни от всякакви тежки хронични заболявания. За нещастие данните и наблюденията не потвърждават това.

Хората постоянно стават жертва на различни логически заблуди поради една проста причина – в стремежа си винаги да направим всичко по най-бързия и лесен начин използваме ментални преки пътища в опит да вземем по-бързо различни решения. При храненето тези заблуди са особено добре изразени. Често хората например биха взели от рафта в магазина продукт с по-малко мазнини, в опит да си спестят няколко калории без да осъзнават, че макар рекламното твърдение, продуктът може да е по-богат на въглехидрати и това да нулира “здравословния” етикет, в който вярваме. Този феномен се нарича “ефект на здравословния ореол” – създаването на усещане (чрез голи твърдения), че един продукт е здравословен, макар той реално да не е. В случая често потребителите допускат грешката, че “без мазнини” означава без/с малко калории.

Преди няколко месеца започнах да гледам един доста свеж сериал по Netflix – “Оn becoming a Gof in Central Florida”. Като цяло не бе някакъв епичен шедьовър, но “на това нямане” в момента… Целият сюжет се въртеше около една измислена компания “FAM“, която по същество си е типичен мултилевъл маркетинг (MLM). Продуктите на FAM се продаваха от множество хора в пирамидална структура като на върха бяха лица, оглавяващи различни “системи” за продаване (като кланове със своите пророци). Тези лица бяха боготворени от всички в по-нисшите нива и имаше откровена война между отделните системи. Тук идва тънкият момент… Тези на върха бяха жадни за пари, тези в средата на пирамидата бяха потънали в дългове и пред самоубийство, но демонстрираха един фалшив баровски живот, за да може тези в основата на пирамидата да искат да стигнат до лъскавото ниво на тези в средата. Разбира се раздаваха се всякакви безсмислени титли, демонстративно се даваха бонуси и награди в стил Захари Бахаров по Нова. Всичко това, за да може тия в основата, които най-често са в дъното на социалната прослойка, да привлекат повече хора, които да повярват, че могат да станат богати, докато всъщност правят този на върха богат.