8 лъжи на Тошко Йорданов за ГМО и храните

Ежедневието ни и почти всеки аспект от битовизмите, с които се занимаваме (колкото и да е неприятно), се регулират от нашите 240 избраници в парламента. Очакването е, че тези хора би трябвало да са експерти, много добре подготвени, професионалисти, за да могат да вземат адекватни решения, които засягат почти 7 милиона души. Но не такава е реалността…

Героят, който в момента забърква поредният скандал в държавата играейки си със страховете на хората (за пореден път), е Тошко Йорданов. Тошко бе просто сценарист в едно вече несъществуващо шоу, а най-големият му професионален успех е текстът на песента “Шат на патката главата”:

“Евтини са ни цените, евтини са ни жените.
Питат ли ме де зората, шат на патката главата!
Питат ли ме де зората, шат на патката главата!
Едно напред, две назад.”

Въпреки това, Тошко няма притеснения да решава проблеми от макроикономическо естество, да влиза в ролята на специалист по ваксини и медицина, специалист по енергетика, а сега се явява и специалист по генетично инженерство…

Скандалът

На 8-ми декември Тошко Йорданов се опита да създаде сензация и скандал, за да привлече желано внимание като възпроизведе цели 8 лъжи, което е доста разочароващо, защото работата не народния представител не е да създава истерия, паника, недосволство сред хората чрез разпространение на откровени лъжи…

• България ще приеме отпадането на всички регламенти, касаещи ГМО храните.
• нови и неизпитани ГМО ще бъдат пуснати в природата, които нямало как да бъдат ограничени в едно поле.
• никой в България няма да може да докаже дали храната му е чиста.
• в магазините ше се предлагат храни с ГМО продукти без етикет.
• хранителните продукти няма да имат проследимост.
• като потребители вече няма да можем да изберем дали да ядем ГМО храна или не.
• ще се премахне правото на България да забранява и регулира отглеждането на ГМО продукти.
• потребителите, производителите, цялата хранителна верига няма да знаят дали семената, съставките и крайният продукт не е ГМО, без да броим, че повечето такива семена са патентовани, което ще доведе до унищохаване на тези, които се занимават със семена.
  

Истината

Наистина Европейският съюз е в процес на обновяване на своите регулации, засягащи генетично модифицираните организми. Причината е, че към момента действащите регулации са създадени през далечната 2001 година (преди 22 години), а все пак биотехнологиите са едно изключително динамично и бързо развиващо се поле. Старото законодателство дори не отразява нови технологии, които вече се използват рутинно и изместват бавната, класическа селекция. С новите промени ЕС цели преди всичко да регулира използването на нови технологии, които не са засегнати в настоящата регулация в детайли, да защити потребителите в Съюза и да облекчи бюрократичната тежест върху земеделските производители (всички знаем, че основното обвинение към ЕС е огромната бюрократична тежест). Крайната цел освен на ЕС, както винаги е да гарантира безопасни храни и суровини, гарантирано качество и абсолютна проследимост, но вече се добавя и храни с редуцирана тежест върху околната среда.

За да разберем казуса, който стои зад изкуствено създадения скандал, трябва да си припомним, че земеделието разчита изключително силно на генетиката и селекцията. В продължение на векове хората са използвали архаични техники на селекция, при която са култивирали десетки поколения на един и същи вид от интерес с надеждата да настъпи унаследима промяна (мутация), някаква промяна в генома, която да донесе желан от нас фенотип – характеристика от интерес (по-големи плодове, по-сладък вкус, по-трайна реколта, по-високи добиви). Това е могло да отнеме дори десетилетия. Друг класически метод е кръстосване на различни разновидности от едно растение или дори не толкова близкородствени видове, за да се пренесат желани характеристики от един на друг вид. Нещо, което не винаги би могло да се осъществу без човешка намеса. Отново доста дълга и трудоемка техника на класическата аграрна наука.

Интересен пример е градинската ягода, която може да се каже, че е продукт на човешкия дизайн. Още преди векове хората са култивирали два вида диви ягоди Fragaria moschata и Fragaria virginiana, които са давали вкусни, но малки плодове. Но когато между тези два вида е култивирана Fragaria chiloensis, плодовете са били в огромно количество и с необичайно големи размери. Така е започнало създаването на “изкуствени” сортове ягоди, които дават огромни плодове и до днес. Хората не си дават сметка, че растенията, които днес се култивират и дават плодове или зеленчуци, са всъщност резултат от човешката дейност и не са проста природна даденост. В реалност дивите видове дават изключително неядливи добиви, богати на семки, със слаба плодна част…

С годините хората са развили своите умения и са започнали да прилагат техника на хибридизация, при което се създават разновидности с необичаен брой геномни копия (полиплоидия), което като цяло се смята за изключително сериозна намеса в генетиката на вида, което води до своите аберации, но аберации желани от нас. Ядливите банани например са аберантна форма на вида, защото плодът е без семена и не може да се размножава. Ядливите банани се култивират буквално чрез клониране. Тоест без сериозна човешка намеса този сорт не може да съществува естествено. Дивите бананови плодове са с огромни семена, които правят плода почти неядлив. Подобно е и положението с пшеницата. Дивите сортове са изключително нискодобивни, но модерната пшеница, която консумираме в резултат на хибридизация е полиплоидна (с множество копия на генома си), но пък дава огромни добиви и може да изхрани голяма част от населението.

Тоест хората от много години си играят с генетиката на видовете, макар с архаични технологии, за да се изхранват…

Към момента единственото нещо, което Европейският съюз иска да направи е не да направи свободно използването на генетично модифцирани организми, а да регулира използването на две технологии – мутагенез и цис технологии на трансфер на генетичен материал. Тоест не става дума за дерегулация, а за добавяне на нови правила към вече съществуващата, своеобразно осъвременяване.

Мутагенезът най-просто казано е разновиднсот на селекцията, но ускорена. Докато при селекцията един вид се култивира в множество поколения (може и стотици), за да настъпи спонтанна мутация, носеща желано от нас свойство (фенотип), което е доста бавен процес, то при мутагенеза растението се поставя при (стресови) условия, които увеличават шансовете за настъпване на такава желана мутация и желан фенотип. Тоест тази техника е просто ускорен селективен процес.

При цис трансфера на генетичен материал молекулярните биолози пренасят или подсилват генетичен материал в рамките на вида – взимат ген от една разновидност на вида и го пренасят в друга. Тоест това са процеси, които естествено биха могли да настъпят чрез обикновен полов процес (опрашване), но биолозите го правят директно и изключително прецизно. Идеята е, че естествено възникват нови сортове с желани характеристики, които чрез методите на молекулярната биология могат да се прехвърлят директно върху друга разновидност с други желани свойства от същия растителен вид, но много по-бързо и без да се извършва дълъг, тежък и безсмислен калсически труд.

При мутагенеза в резултат на стресовите условия растението може да създаде нови черти, които не са виждани преди – да се адаптира. Например да получи устойчивост към плесенно заболяване или пък устойчивост на суша. Това на теория е нова разновидност и се класифицира като организъм от група 2, чиято безопасност задължително трябва да бъде доказана преди да бъде пусната на пазара, сортът щателно проучен и да се направи едно богато документално досие с проучвания и изследвания, за да приеме решение ЕС дали може тази разновиднсот да бъде допусната за култивиране на територията на Европа. На европейския пазар не може да се консумира нищо, ако безопасността му не е доказана.

При цис трансфера нови характеристики не могат да се създават, но могат само да се трансферират от един сорт на друг директно. Дори не е задължително да се трансферира, а да се умножи например наличието на вече съществуващ ген. Така се създават нови сортове с комбинация от характеристики от няколко други. В този си смисъл тези нови разновидности няма да се различават значително от “естествените” си разновидности, защото този процес освен директно, може да се осъществи и естествено при нормален полов процес и селекция, но много по-бавно… Според новата регулация такива организми, ако се докаже, че са идентични като цяло с естествените си разновидности (организми от група 1) не е нужно да се доказва тяхната безопасност, защото вече се знае всичко за тях.

Защо се използват тези две технологии на мутагенез и цис трансфер на генетичен материал? Защото (дори и в България) се работи по създаване на сортове, които са устойчиви на засушаване, на високи температури, на липса на вода или така наречен абиотичен стрес. Разбира се тези технологии се използват и за справяне с биотичния стрес – вирусни, бактериални и плесенни заболявания по растенията. Знаете, че сме изправени пред бъдеще без банани, които са атакувани от тежки инфекциозни заболявания и ако не се създадат резистентни видове, ще си припомним миналото, в които тези плодове бяха екзотика.

Защо ЕС създава нова регулация? Защото настоящата просто не е актуална… Целта на ЕС е тези нови разновидности, които са резултат от мутагенез например (който не създава “ГМО”), да бъдат с доказана безопасност, за да са спокойни жителите на Европа, да са с доказана проследимост, да са добре обозначени, новите разновидности да са напълно проучени и да се знае всичко за тях. В същото време съществуващата регулация за генетично модифицираните организми (такива, които са получени чрез пренос на нетипични за вида гени, пренесени от други видове – транс модифициране) продължава да функционира, както и до този момент.

Лъжите на Тошко

Въросните лъжи са взети директно от статия на dir.bg, описваща думите на Тошки:

“България ще приеме отпадането на всички регламенти, касаещи ГМО храните.”

Не, България и ЕС няма да приемат отпадането на всички регламенти, касаещи ГМО храните. Всъщност става дума за директива, а не регламент, но Тошко не се е запознал с тези документи. Според разпространената чернова на новия документ, подобна промяна не се предвижда (Източник 1). ДИРЕКТИВА 2001/18/ЕО, която касае всички ГМО продължава да е активна, но ще бъде допълнена от новата директива за модерни технологии.

“Нови и неизпитани ГМО ще бъдат пуснати в природата, които нямало как да бъдат ограничени в едно поле.”

Разновидностите, които ще се култивират, не са опасни за хората, не крият рискове за околната среда, тъй като могат да бъдат получени и чрез други “естествени” техники. Разликата между новите сортове е само технологиите, които се използват за тяхното създаване – архаичната, бавна селекция със съмнителни резултати или прецизни технологии с добре предивидими резултати.

“Никой в България няма да може да докаже дали храната му е чиста.”

Новите разновидности ще бъдат разделени на две категории – такива, които не се различават от “естествено” получените видове (група 1) и всички останали (група 2). Предвижда се тези разновидности, които са резултат на нови селективни техники да се етикетират адекватно и да се изгради регистър, достъпен за всеки, за да се постигне прозрачност и проследимост.

“В магазините ше се предлагат храни с ГМО продукти без етикет.”

Отново – продуктите с растения, селектирани чрез модерни технологии, които не са ГМО, ще бъдат адекватно етикетирани и ще бъде изграден регистър, който ще е достъпен за всеки, за да се гарантира прозрачност, а потребителите да правят информиран избор.

“Хранителните продукти няма да имат проследимост.”

Отново – продуктите с растения, селектирани чрез модерни технологии, които не са ГМО, ще бъдат адекватно етикетирани и ще бъде изграден регистър, който ще е достъпен за всеки, за да се гарантира прозрачност, а потребителите да правят информиран избор.

“Като потребители вече няма да можем да изберем дали да ядем ГМО храна или не.”

Регулациите за ГМО не се отменят, а в допълнение ще бъдат обозначавани продукти с растителни суровини, резултат от селекция с модерни технологии. Ще съществуват и съответните регистри за проверка. Тоест прозрачността ще е гарантирана, както и информираният избор на потребителите.

“Ще се премахне правото на България да забранява и регулира отглеждането на ГМО продукти.”

Тъй като действащата към момента директива 2001/18/ЕО за ГМО няма да бъде отмена, то и всички произтичащи от нея права, задължения и забрани ще продължат да са в сила.

“Потребителите, производителите, цялата хранителна верига няма да знаят дали семената, съставките и крайният продукт не е ГМО, без да броим, че повечето такива семена са патентовани, което ще доведе до унищохаване на тези, които се занимават със семена.”

Тук Тошко влиза в противоречие със самия себе си. От една страна няма да знаем дали семената са ГМО, а от друга те били патентовани. Елементарната логика сочи, че ако знаем, че нещо е патентовано, то знаем и какво е то… Но въпреки това новите регулации предвиждат адекватно етикетиране и създаване на регистър, в който трябва да се споделя информация за: име и адрес на организацията, която ще пусне на пазара нов сорт; описания на метода за създаване на новия сорт; описание на новите характеристики, които има сорта; идентификационен номер и други.

---

Цитирана литература:

Източник 1) https://food.ec.europa.eu/system/files/2023-09/gmo_biotech_ngt_proposal_2023-411_en.pdf

Източник 2) https://dnes.dir.bg/politika/toshko-jordanov-balgariya-shte-podkrepi-novi-genomni-tehniki-za-hrani-i-furazhi