Наука

През последните 12 месеца, откакто започна пандемията, видяхме, че в условия на безизходица и търсене на бързи решения хората се доверяваха прибързано на терапии и лекарства против COVID-19 без тези решения и избори да са подплатени от нужния обем аргументи. В последствие, с натрупване на въпросните аргументи, стана ясно, че лекарствата с най-голям първоначален потенциал се оказаха напълно безполезни, а вероятно и опасни. Първоначално огромни надежди (поради оптимистични in vitro изследвания) бяха възложени на хидроксихлорохина, но в последствие се установи, че не е особено ефективен против Covid-19, може да е и опасен, а търсенето му може да лиши наистина нуждаещите се от медикамента. В последствие интересът бе насочен към ремдесивир, но препоръките за него от различни институции са противоположни. Надеждата се насочи към ивермектин, който според някои български професори, е “най-обещаващ”…

С новината, че в България ще бъдат доставени ваксини на Pfizer хората разбраха, че ще се докоснат до технология, която не е особено добре позната поне по нашите балкански ширини, защото е прекалено модерна, а с това възникват и естествените въпроси за ефективността и безопасността и. Новият метод се основава на основната парадигма в молекулярната биология: ДНК – РНК – протеин. Плазмидна ДНК се използва за синтез (транскрипция) на информационна РНК, която се инжектира в мускулна тъкан, където чрез класически процес на транслация се произвежда самият протеинов антиген. Истината е, че това не е съвсем нова технология, а някои нейни преимущества са отговорни именно за бързото разработване на новата ваксина.

Научните изследвания относно замърсяването на въздуха са изключително богати, мащабни и ни дават доста тревожни сигнали относно човешкото здраве. Вече например знаем, че:

Преди по-малко от седмица бяха публикувани в престижния медицински журнал The Lancet първите резултати от две малки изследвания на безопасността върху хора на руската ваксина против SARS-COV-2 – Sputnik V. В двете проучвания са взели участие общо 76 човека като сериозни странични ефекти не са били наблюдавани в продължение на 42 дни, а наличие на антитела против вируса се наблюдава след 21-я ден. Данните показват и че ваксината предизвиква Т клетъчен отговор в рамките на 28 дни.

Как може да запълните времето на децата си с нещо по-смислено? Как да съкратите времето, в което (може да) гледат повърхностни инфлуенсъри, които си правят безсмислени “пранкове”, 30-40 годишни мъже все още говорят за училищния живот, пълният им главите с конспирации, издигат в култ Ванга и разпространяват грешни факти? Решението на този проблем се дава от група млади, ентусиазирани и интлигентни студенти, учени, ученици и най-вече професионалисти. Към момента съществуват множество образователни инициативи, които запознават децата с наука и технологии чрез игри. От академична гледна точка това е нов и модерен метод, който доказано дава резултати – учене чрез игра. Децата се забавляват, докато научават нещо ново. Бонусът е, че има и социален момент. Вместо да са изолирани пред телефона или компютъра, децата могат да контактуват със свои връстници, да създават приятелства, да се забавляват, а това по всеки критерий влияе добре върху здравето и развитието им.

Преди няколко седмици не малко хора бяха впечатлени и възмутени от таланта на един човек да стига до невероятни изводи от няколко елементарни измервания с аматьорски инструменти. Собственикът на Retro-PC-mania е много любопитен човек и идеален пример за типичен представител на обществото на алуминиевите шапки. Очевадно според него ни тровят, но не само чрез химия в храната, но и чрез всякакви вълни и лъчения, с които ни облъчват. Естествено коронавирус проблемът е измама, тайните общества ни манипулират, но само той носи истината, която хем се опитва да разпространи, но заедно с това се дразни, че хора искат повече и повече информация от него, което е видно от агресивния език, който ползва. Класически пример за Дънинг-Крюгер.

Растителните меса (какъв оксиморон) и полуфабрикати набират все по-голяма популярност, а дори и в България вече могат да бъдат открити, макар и на доста висока цена. При тях обаче възниква един проблем – наблюдава се тенденцията да бъдат рекламирани като здравословни алтернативи на месните продукти, което е едно абсолютно грешно твърдение. Растителните вариации могат да имитират изключително успешно вкусови качества и да влияят върху възприятията, но те не могат да имитират интимния химичен състав на месните продукти, от които хората имат нужда. Все пак безспорно ние сме всеядни видове и имаме нужда от някои компоненти в месото.

Read more

Настоящата пандемия показа, че молекулярната биология е една слабо докосната сфера за българската медицинска практика, макар в биологичните и биотехнологични сфери тя да е по-скоро вече рутина. Докато това чудо на науката “PCR” навлезе в българския речник и PCR диагностиката поне моментно бе достъпна за всеки един в България, то в по-развитите икономики секвенираха рутинно цели геноми, което е значителна крачка напред…

Read more

Следващата дълга статия, която ще прочетете, е посветена на малко мое “разследване” относно функциониране на център за алтернативно лечение на рак, който функционира в София и е управляван от директора на Института по Електроника към БАН – проф. д.ф.н. Лъчезар АВРАМОВ. Документи от официални български институции, които ще прочетете са от края на 2018 година, а тази статия я пиша поради една единствена обективна причина. Всеки опит за “разследване” и публикуване на материали за дейността на този медицински център завършват със заплахи и жалби за авторите им. До преди месец бях обвързан с държавна образователна институция, към която би могла да се входира жалба срещу мен, което вече се е случвало веднъж, а преживяването не е приятно… Но към момента подобна обвързаност не е налична. За проф. Аврамов – не съм обвързан с договор към български университет 🙂

Read more

Мащабно проучване на хора на средна и по-голяма възраст свързва дори минималната ежедневна консумация на безалкохолни напитки, подсладени с метаболизируеми подсладители, като захар, глюкоза, фруктоза, гликозо-фруктозен сироп и други с променен липиден профил (повишен “лош” холестерол), което като цяло води до повишени рискове от развитие на сърдечносъдови заболявания. Read more