Ефектът на здравословния ореол: сол без глутен, хляб без ГМО, “здравословен чипс” и други митични продукти

Хората постоянно стават жертва на различни логически заблуди поради една проста причина – в стремежа си винаги да направим всичко по най-бързия и лесен начин използваме ментални преки пътища в опит да вземем по-бързо различни решения. При храненето тези заблуди са особено добре изразени. Често хората например биха взели от рафта в магазина продукт с по-малко мазнини, в опит да си спестят няколко калории без да осъзнават, че макар рекламното твърдение, продуктът може да е по-богат на въглехидрати и това да нулира “здравословния” етикет, в който вярваме. Този феномен се нарича “ефект на здравословния ореол” – създаването на усещане (чрез голи твърдения), че един продукт е здравословен, макар той реално да не е. В случая често потребителите допускат грешката, че “без мазнини” означава без/с малко калории.

Така например едно изследване е използвало смятаната за относително здравословна гранола и нездравословните бонбони M&M, за да установи, че твърдението за ниско съдържание на мазнини е накарало потребителите да повярват, че тези продукти са по-здравословни, защото имат по-малко калории. Така този ефект на здравословният ореол активира друга логическа заблуда – моралния лиценз. Моралният лиценз е своеобразен пропуск, който ни позволява да правим нещо “лошо” без угризения. В случая той дава възможността на хората да ядат от един продукт повече (да злоупотребяваме), защото е смятан за здравословен, макар не винаги да е така.

В друго проучване изследователите демонстрират, че ако десерти със здравословно звучащи имена (чийзкейк с плодове) и нездравословно звучащи десерти (чийзкей с ирландски бейлийз крем) се предоставят като избор на клиентите, те биха избрали по-здравословно звучащата опция. Ако тези два продукта се представят на клиентите един по един, много от хората прегрешават с нездравословния десерт. Този феномен се обяснява с вината, която хората изпитват при злоупотреба с нездравословна храна – те винаги избират по-здравословния вариант, за да успокоят съвестта си. Когато няма по-здравословна опция в избора, вината няма толкова голяма тежест.

Но ефектът на здравословния ореол не се ограничава само до калории и мазнини. Натрият например много често е игнориран от потребителите. Проучванията показват, че вниманието ни е много по-силно фокусирано към съдържанието на калории и макронутриенти като мазнини, въглехидрати и протеини, отколкото към съдържанието на натрий. Две от причините са, че съдържанието на натрий в опаковките е поставено на много задно място, а и хората почти не могат да интерпретират тази информация. Например хората не само подценяват съдържанието на калории в “здравословните ястия” в сравнение с fastfood-a (смятат, че гозби и всякакви готвени ястия са по-малко калорични от бургери, дюнери и подобни), те подценяват и концентрацията на сол в тях. Обикновено смятат, че храните, които в тяхната представа са здравословни, съдържат по-малко натрий (сол).

Ефектът на здравословния ореол може да се повлияе и от съпътстващата информация за даден продукт. Например мнението ни за компанията производител. Така например хората смятат продуктите на McDonalds за относително нездравословни, докато продуктите на Subway за здравословни само защото те се рекламират, че използват свежи продукти, които често се смятат за здравословна алтернатива. Изследванията показват, че хората, които предпочитат Subway, по-трудно оценяват количеството на калории, които приемат. Обикновено оценката им е занижена със средно 151 калории.

Ако се храните в ресторант, който вярвате, че е здравословен, вие също приемате, че изборите, които правите, са по-здравословни. Заблудата, че едно заведение е здравословно кара клиентите му да добавят към поръчката допълнителни порции, повече разядки, гарнитури, напитки, десерти или като цяло – прием на повече калории, като в някои случаи те достигат до два пъти повече.
Тази заблуда не се ограничава само до храни. Някои компании се рекламират като социално отговорни. Това твърдение често кара потребителите да стигат до грешния извод, че тези компании правят и по-добри и качествени продукти. Установено е, че компании, които се рекламират като социално отговорни, грижещи се за служителите и потребителите си, се радват на свръх консумация на техните продукти.

Не вярвайте на етикети със здравословни претенции!

Как да правим по-добри избори? Не обръщайте внимание на твърденията и празните претенции на етикетите, винаги ги поставяйте под въпрос и дори ги смятайте за опит за подвеждане. Само защото една храна е с по-малко мазнини, не очаквайте, че тя ще е с по-малко калории, с по-малко сол или по-здравослона. Винаги се информирайте, четете пълната информация за даден продукт и проверявайте дали едно отправено твърдение е вярно.

Цитирани проучвания:

1. Wansink, B. and Chandon, P. (2006) Can ‘Low Fat’ Labels lead to obesity? Journal of Marketing Research, 43(4): 605-617.
2. Okada, Erica Mina. “Justification Effects on Consumer Choice of Hedonic and Utilitarian Goods.” Journal of Marketing Research, vol. 42, no. 1, American Marketing Association, 2005, pp. 43–53, http://www.jstor.org/stable/30162355.
3. BURTON, S., TANGARI, A.H., HOWLETT, E. and TURRI, A.M. (2014), How the Perceived Healthfulness of Restaurant Menu Items Influences Sodium and Calorie Misperceptions: Implications for Nutrition Disclosures in Chain Restaurants. J Consum Aff, 48: 62-95. https://doi.org/10.1111/joca.12015
4. Luchs, Michael G., Rebecca Walker Naylor, Julie R. Irwin and Rajagopal Raghunathan (2010), “The Sustainability Liability: Potential Negative Effects of Ethicality on Product Preference”, Journal of Marketing, 74(5): 18-31

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!