НЕнаука

Големият губещ на изборите – социологическите агенции…

След всеки един изминал избор установяваме колко са големи разминаванията между прогнозните резултати и реалните резултати. Преди няколко години сякаш бяхме шокирани, че никой не можа да “познае” кой ще ни бъде президент. По-рано тази година никой не позна успеха на партията на Слави Трифонов. Прогнозите за двойните избори преди една седмица бяха дори по-лоши:

  • Никой не можа да “отгатне” кой ще спечели парламентарните избори.
  • Някои социологически агенции (МаркетЛинкс) дори прогнозираха, че победителят на настоящите избори (Продължаваме промяната) всъщност ще заема 5-то място след ГЕРБ, БСП, ДСП и ДБ. Доста скандална и може би най-неточната прогноза. Абсолютно нищо общо с реалността.
  • (Почти) никой не можа да предскаже внушителния резултат на ДПС и сриването на БСП, която изпадна до невижданото 4-то място.
  • Някои от агенциите не успяха да предскажат и впечатляващо лошия резултат на партията на Слави Трифонов.
  • Като цяло прогнозите на всички агенции страдаха от изключително ниска прецизност. Тя практически липсваше. В някои случаи разликата между прогнозирания и реалния резултат е +/- 10 – 12…

Както винаги ще кажа, че смисълът от подобна некачествена аналитична дейност е нулев. Ще се окаже, че дори една врачка е по-добър аналитик и с помощта на хвърляне на боб или гледане на кафе ще успее да предскаже доста по-точно изборните нагласи.

Осреднени резултати на всички прогнози на всички агенции от края на Септември до изборите през Ноември.
Осреднени резултати на всички прогнози на всички агенции от края на Септември до изборите през Ноември.

Разбира се оправдания винаги ще има. “Прогнозите не могат да бъдат чак толкова точни точни” (макар, западните им колеги да се справят доста по-добре), “хората са непредсказуеми” (макар това да не е вярно, а социалните мрежи да успяват много добре да предскажат желанията ни например), “прогнозите са неточни, ако не са непосредствено преди самите избори”. Редовното твърдение е, че хората бързо си сменят позициите и най-точно може да се предскаже общественото мнение и нагласите непосредствено преди избори. Но това не е вярно. При повечето агенции прогнозите дори месец по-рано са почти идентични с наличие на естествена вариация. Всъщност, ако се измери вариацията на всички прогнози за целия есенен период за всяка партия (в случая чрез едно просто стандартно отклонение), ще се види, че чак някакви фрапиращи вариации няма между прогнозите няма. Фрапираща е само разликата между прогнозите и реалния резултат. Непостоянството на хората не може да поеме вината на социологическите агенции, които не успяха поне да предскажат победителя в парламентарните избори.

Странното е, че подобни сериозни различия и колебания при прогнозите на президентските избори няма. Сякаш много точно социологическите агенции са отгатнали кой ще спечели президентските избори и какъв ще е резултатът. Това са добри прогнози. Ако се загледате в резултатите, ще видите, че смут в прогнозите всяват някои нови и непознати обекти и явления. На предишните избори агенциите не успяха да измерят тежестта на новия субект “Има такъв народ”, а сега никой не можа да определи тежестта на “Продължаваме промяната”. Сякаш агенциите се влияят от субективни фактори (информация за и познаваемост на политическите субекти), от субективна информация за познатите обекти и феномени, което всъщност не говори добре за правените от тях прогнози. Може би и представителните извадки не са толкова добри. Вероятно агенциите не са успели да оценят тежестта на гласовете най-вече от Турция (отново непредставителна извадка). Разбира се винаги съществува и друг вариант, в който много хора вярват – резултатите на някои агенции да са финансово мотивирани. Дано не е така.

Не малка част от социолозите в тези агенции са учени и преподаватели. Би било хубаво, ако отделят не малко време, за да подобрят моделите си и да усъвършенстват методиките си. Ако трябва да ползваме терминологията на колегите химици – да валидират аналитичния си метод, за да докажат, че той измерва точно един феномен и да се знае в какви граници може да варира направеното измерване на обществено мнение, кои фактори могат да породят вариации.

За жалост социолозите ни не виждат проблем. Според Мира Радева резултатите “не са толкова лоши” и поне социолозите се успели да познаят президентските резултати. То оставаше и тях да не познаят… Толкова са ниски изискванията ни за качество.

Ако трябва да правим съпоставка с прогнозите, които се правят в чужбина, там неточните резултати са по-скоро скандални, а тук сякаш вече се приемат като нещо нормално. Международната агенция Галъп (носеща името на основателя на едноименната компания и основоположник на тази аналитична дейност – Джордж Галъп) е известна с това, че от 1936 до 2008 прави изключително точни прогнози. Само 3 пъти не успява да познае кой ще бъде президент на САЩ, а това създава огромни скандали. През 2012 година отново не успява да предскаже кой ще бъде президент на САЩ и дава на Мит Ромни 49% и победа, а на Барак Обама 48% и загуба. Реалните резултати са малко по-различни – 51.1% за Барак Обама (+2,1%) и 47.2% за Мит Ромни (-1.8%). В резултат това се превръща в скандал и всички големи медии започват да анализират на какво се дължат тези разминавания и кои компании, дали най-точни резултати.

Вижда се, че някои агенции, въпреки внушителния си брой направени проучвания, са допуснали пренебрежима грешка от 0.9% до 2%. Вариацията в прогнозите на Галъп обаче стига до 7.2%, което за САЩ е скандално. В сравнение през изминалите избори всичките ни социологически агенции имаха отклонения от около 10% (спрямо “Продължаваме промяната”). В САЩ се прави оценка и на методиките на изследванията и се установява, че най-голяма точност имат агенции, които се допитват директно до хората по телефон, а най-малка точност имат тези, които използват автоматизирани системи за анкетиране – обаждания с телефонни записи и допитване в интернет (Източник 1). Този феномен се наблюдава и в България. Всички знаем, че ако резултатът от анкетите в интернет бе реален, властта трябваше да бъде поета от либералните партии като Демократична България. Но мнението на интернет потребителите не е представително за българския народ.

Дано един ден и при нас социологията заприлича повече на аналитична наука, а не просто подобие на гледане на боб…


Източник 1: Nate Silver. 10.11.2021. Which Polls Fared Best (and Worst) in the 2012 Presidential Race. Washington Post

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!
Become a patron at Patreon!
Share this Story
Load More Related Articles
Load More By biologist
Load More In НЕнаука

Facebook Comments

Check Also

Приемът на никотинамид (NR или NMN) е безсмислен и няма да ви направи по-млади

През последните години изключително голяма популярност придобиват хранителни ...

Patreon

Ако харесвате съдържанието на biologist, може да го подкрепите чрез Patreon.!
Become a patron at Patreon!

Facebook