100 страници жалба срещу мен от Чл. кор. Проф. Проф. Проф. д.н. д.и.н. д.с.н. инж. Венелин Терзиев

Нека ви разкажа една тъжно-забавна история за уникалния талант, който притежавам, да си създавам главоболия от нищото…

Преди малко повече от 2 години (15.09.2018) написах статия с лек елемент на разследване (Член-кор. проф. д.ик.н. инж. Венелин Кръстев Терзиев – абсурдът в науката и на академизма в България), в която разказах на аудиторията си как е възможно за няколко години да получиш докторска степен и още три степени “доктор на науките”, а междувременно да станеш и професор в три коренно различни направления в три различни университета.

Статията си тогава я написах от позицията на докторант. На мен, а и на много други колеги, които 4 години сме полагали неимоверни усилия по 8-12 часа на ден в експериментална работа срещу 450 лв на месец, бе обидно, че някой за същия период от 4 години е успял да получи толкова много титли, звания, академични длъжности. Това физически не е възможно, но в България при подходящи познати и при правилни условия всичко може да се случи. Отговорът е очеваден – спазени са всички вътрешни процедури, а това означава, че никой не вижда проблем как някой може да стане 3 пъти Д.Н. за 4 години.

Кратката биографичниа справка на г-н Терзиев показва, че през 1997 година става инженер-химик от БТУ, по-късно придобива и някаква икономическа квалификация, оглавява “Национална служба за заетост, София”. През 2012 записва докторантура във ВСУ, а в същото време управлява “Скални материали АД”. Кратка проверка в НЦИД (Национален център за информация и документация) показва следното академично развитие:

–        02.07.2014 година – придобиване на научна и образователна степен „доктор“ в направление „Икономика“ от ВСУ.

–        24.11.2014 година – придобиване на научна степен „доктор на науките“ в направление „Национална сигурност“ от НВУ „Васил Левски“, Велико Търново.

–        29.09.2015 година – печели конкурс за професор в направление „Архитектура, строителство и геодезия“ при Русенски университет.

–        07.10.2015 година – придобива втора степен „доктор на науките“, но в направление „Икономика“ от Стопанска академия, Свищов.

–        06.07.2016 година – печели конкурс за професор в направление „Национална сигурност“ при НВУ „Васил Левски“, Велико Търново.

–        13.02.2017 година – печели конкурс за професор в направление „Администрация и управление“ при Висше училище по телекомуникации и пощи, София.

–        30.01.2018 година – придобива трета научна степен „доктор на науките“, но в направление „Социални дейности“ от БСУ.

Трябва да се отбележи, че в нормални условия да получиш степен “доктор на науките” е нещо изключително трудно за постигане, а в този случай цели 3 подобни степени в рамките на 4 години води до тяхната девалвация и поражда съмнения за начина, по който са придобити. От друга страна придобиване на академична длъжност “професор” в три различни направления просто ощетява учащите. Вместо студентите да получат наистина доказан и опитен професр по архитектура, те получават професор по администрация и управление.

Епохален научен труд, но според МОН – изплагиатстван

По-любопитни са професионалните му и академични постижения. На пръв поглед справка в google scholar показва, че за академичната му кариера от 2014 година той има зашеметяващите 1029 научни статии. Понякога е истински успех, ако сам напишеш една качествена статия в годината, а г-н Терзиев е писал средно по над 140. 140 са научните трудове на един обикновен професор – цялата му кариера. Освен това се вижда, че има зашеметяващите над 4000 цитати. Цитатът за един учен е измерител за качеството на труда му – колкото повече цитати, толкова по-значим е трудът ти. Неприятното в случая е, е че над 95% от цитатите на г-н Терзиев са автоцитати – пише една публикация, в която цитира предишните си трудове и така си увеличава изкуствено бройката. Реално никой не използва трудовете му, никой не ги цитира, а той самия надува един балон.

Интересното е, че дори този човек е разследван от МОН и са открити някои неприятни проблеми. Очевидно според министерството г-н Терзиев е плагиатствал при написването на дисертациите си. Ако трябва да извадя най-любопитния цитат, то това е:

“При изследване на четирите дисертационни труда на Венелин Терзиев (един за придобиване на образователната и научна степен „доктор“ и три за придобиване на научната степен „доктор на науките“ в четири различни висши училища) чрез прилагане на системата за откриване на плагиатство Strike Plagiarism е установено, че във всеки следващ дисертационен труд на Венелин Терзиев процентът автоплагиатство се увеличава.”

Атаката срещу мен

Винаги съм смятал, че в личното си време, извън работните, делови и академични занимания всеки е свободен да прави каквото пожелае. Никога не съм писал текстове, говорил от чуждо име или представлявал държавна или частна институция, с която имам някакви трудови взаимоотношения. Всичко винаги е било лично мнение и никога не съм имал претенция да съм лице на ВУЗ или други. Въпреки всичко това, въпреки, че в статията, която съм написал, не бе споменат ВУЗ-ът, с който бях обвързан, въпреки, че в блога и в личния ми профил в социалната мрежа това не е споменато, въпреки че винаги съм го пазил в тайна сякаш трябва да се срамувам от това нещо или от себе си на 23.11.2018 година бях извикан, за да ми бъде представена официална жалба от Венелин Терзиев адресирана до ректора и етичната комисия на ВУЗ-а. Жалбата бе с обем от стотина страници и Терзиев в нея настояваше да бъда подходящо наказан, а за резултата от наказанието да бъде подходящо уведомен. Най-комичното в цялата история бе, че според адвокатите, с които се съветвах, абсурдно е да изпращаш жалба до етична комисия на държавна институция с претенции от Наказателния кодекс, а не със споменаване на точки, които са нарушени в конкретния етичен кодекс. Етичната комисия не е наказателен съд. Етичната комисия не може да наказва някого по точки от НК, защото по конституция всеки е невинен до доказване на противното, а в случая моята вина не е доказана. Излишно е да казвам, че ВУЗовете изключително силно пазят имиджа си и се стараят да не участват в междууниверситетски конфликти. Но въпреки това искам да ви уверя, че етичната комисия взе изключително безпристрастно и обективно решение по този казус, което ще запазя за себе си. Наистина професионално поведение, което аз уважавам! Благодаря!

За огромно съжаление този грозен случай отправя едно крещящо послание към младите хора – не се възмущавайте, не коментирайте, не изказвайте лично мнение, мълчете и търпете иначе някой с власт и връзки ще ви смаже, дори самият той да е в нарушение. Не питайте, не задавайте въпроси, просто си трайте, за да живеете спокойно.

Според репортаж на БНР към момента трудовите му отношение с два от ВУЗовете вече са прекратени. Източник: https://bnr.bg/post/101420002/ima-li-pregradi-pred-psevdonauchnata-kariera-u-nas

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!