Think.bg: “Киселото мляко се заквасва, когато топнеш чушката” и други аматьорски бисери

Преди няколко седмици не малко хора бяха впечатлени и възмутени от таланта на един човек да стига до невероятни изводи от няколко елементарни измервания с аматьорски инструменти. Собственикът на Retro-PC-mania е много любопитен човек и идеален пример за типичен представител на обществото на алуминиевите шапки. Очевадно според него ни тровят, но не само чрез химия в храната, но и чрез всякакви вълни и лъчения, с които ни облъчват. Естествено коронавирус проблемът е измама, тайните общества ни манипулират, но само той носи истината, която хем се опитва да разпространи, но заедно с това се дразни, че хора искат повече и повече информация от него, което е видно от агресивния език, който ползва. Класически пример за Дънинг-Крюгер.

Самият автор очевадно много силно се е посветил на микробиологията и ферментационните процеси, за които изнася лекции и обучения. В това няма нищо лошо и дори е похвално, но ако се четеше достоверна литература, а не модерните хипстърски статии за микробиома (неправилно използван термин от всеки журналист), лактобацилите и “здравословните” ферментирали храни. Все пак това е човекът, който закваси прясно мляко с микрофлора от вагината на приятелката си, което като цяло не е някакво епохално постижение. Микрофлората на здрава жена естествено е обитавана млечнокисели бактерии, които ако се изолират в чиста култура, могат да се използват като стартерен щам за ферментация. Ако културата не е чиста, но същинска млечнокисела ферментация трудно ще протече, а крайният просукт ще бъде рисков.

От елементарните разбирания за хляба на автора се вижда, че той е приел присърце конспирацията за термофилните дрожди. Според нея хлябът се приготвя с мая, която се състои от термофилни дрожди, които са създадени от нацистите и могат да се хранят с човешки кости. Но всеки микробиолог знае, че дрождите са всичко друго, но не и термофилни… Способността да растат при температури над 35 и 40 градуса е изключително рядко срещана сред множеството видове дрожди. Дори тогава, в сравнение с бактериите, това би ги поставило редом до обикновени мезофилни видове. След процеса на печене няма как да останат живи и да колонизират тялото ни, при което и да ни убият. Инфекциите с дрожди са изключително рядко и чудновато събитие. Спете спокойно и яжте какъвто хляб ви харесва!

В своите импровизирани изследвания авторът използва няколко аматьорски инструмента, чрез които стига по озадачаващ начин до доста странни заключения. Използвам определението аматьорски, защото за разлика от аналитичните, тези са десетки пъти по-евтини, неточни и едва ли се калибрират редовно. Единият е обикновен pH метър, а другият ORP метър. pH метърът по принцип се използва за измерване на концентрацията на водородни йони във водни разтвори, а ORP метърът за концентрацията на електрони отново във вода и водни разтвори. Самите уредчета са конструирани за измерване на води. Затова е абсолютно грешно и недопустимо да се измерва pH и ORP на лютеници, зеле, хляб и всякакъв друг зарзават. Просто измерванията не са точни.

Според автора храната винаги трябва да е с отрицателен редокс потенциал (ORP). Затова и неговото зеле (кимчи) е толкова качествено, защото е с отрицателно ORP. Но тук проблемът е, че измерването на редокс потенциал не може да се използва като измерител на качеството на един продукт. Причината е, че ORP стойността зависи от химичния състав на храната, който варира в огромни граници. Висока концентрация на разтворен кислород в разтвор, захари,наличие на метали и някои соли повишава значително (положителен) редокс потенциала, докато наличието на витамини, липсата на кислород понижават (отрицателен) редокс потенциала. Макар авторът да смята, че храната с отрицателен редокс потенциал да е “жива”, то е точно обратното. Един водоизточник с положителен редокс потенциал би бил богат на кислород, а това би означавало и поддържане на живот. Редокс потенциалът се променя при всяка обработка на храната (като температурна) и най-вече при добавяне на йод, което очевадно често се прави от автора.

За жалост като един обикновен, прост микробиолог, аз влизам идеално в описанието на “философстващите бастуни”. Признавам, че никога не съм правил “уйово мляко”, но искам да напомня, че да заквасиш мляко не е нещо епохално. Някаква ферментация можеш да направиш с всякакъв изолат, дори от семенна течност. Причината е, че не живеем в стерилен свят. Млякото ще ферментира независимо от вида на стартовия инокулиращ материал, но въпросът е какъв тип ферментация ще протече? Млечнокисела ферментация ли ще бъде? Но кой точно тип млечнокисела, защото те са над 7?Културата от здравословни бактерии ли ще бъде или от щам условнопатогенни? Колко смел трябва да си, за да ядеш “уйово” мляко? От снимката ясно се вижда, че ферментацията далеч не е протекла добре, макар наличието на коагулирали млечни протеини.

Последният щрих, описващ типичния конспиратор, са чорапчетата, които той продава за по 15 лева бройката. Чорапчетата са опаковка, която предпазва различни предмети от електромагнитно облъчване и естествено от 5G и от коронавируси. Макар отстрани подобна дейност да е доста забавна, на моменти абсурдна, то проблемът е, че има хора, които вярват и са готови да пожертват средства за иначе съмнителни продукти със смели претенции.

ПП Авторът многократно твърди, че използва архив за своите ферментации, но това е трудно вярване, защото те са трудни за култивиране, а метаболизмът им е доста екзотичен.

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!