НЕнаука

The Bullshitters, за които истината не е от значение

Журналистическата професия е изключително важна, защото професионалистите в сферата са генератор на информация, който цели да опише в максимален детайл всичко, което се случва около нас по начин, който да позволи на консуматора на тази информация да получи абсолютно точна представа за ситуацията. Или поне това е идеализираното разбиране за журналистическата професия, която през последните години изключително много девалвира.


Журналистите могат да се разделят на различни категории – спрямо медията, в която работят или спрямо областта на работа – спортни, разследващи или дори лайфстайл (нова изучавана специалност във ВУЗовете). През последните години все по-ясно се открои и нова категория, която се нарича “The bullshitters”. Ако в миналото жълтите журналисти надуваха егото на “звездите” с измислени истории, то днес “звездите” са изоставени и не получават нужното внимание, а усилията на журналистите са насочени към моделиране на общественото мнение по по-значими въпроси. Така една група самовлюбени хора е изолирана и не може вече да се оплаква, че е тормозена, а всички останали са постоянно манипулирани да вярват в лъжи.

Но не бъркайте обикновения лъжец с “the bullshitter”. Разликата е космическа.

Според класическата дефиниция лъжците използват твърдения, които те знаят или вярват, че не са истина, но ги използват, за да заблудят умишлено реципиента на посланието с определена користна цел. Класическата дефиниция за една лъжа обаче може да бъде прекалено ограничаваща. Лъжата не е просто случайно подвеждане. Лъженето има изключително вредно въздействие върху самия лъжец, защото подобно действие уврежда неговата достоверност. Лъжата унищожава изграденото доверие между хората и къса връзката между медиите и аудиторията (Източник 1). Когато открием, че на някого, на когото сме вярвали, не може повече да му се вярва, това поставя цялото ни съществуване под въпрос – истина ли е всичко, в което сме вярвали?

Макар лъжата да е нещо нередно, тя понякога е едно нужно зло, защото да знаеш или изказваш истината понякога създава проблеми. Въпреки това лъженето не трябва да се стимулира. То може да унищожи доверието, а да живееш в свят, в който да казваш истината не е често срещана практика, би било трудно, непрактично и дразнещо. Все пак голяма част от взаимодействието ни с хора се основава на едно голо доверие. Според изследователите без истината и доверието нещата, които са ни най-скъпи биха били в постоянна опасност – деца, здраве и благоденствие (Източник 2). Доверието е в основата на връзките между хората.

Untitled-3

Bullshit

Булшитът е различен от лъжата, защото той няма нужда да наруши доверието между хората или между медиите и хората. През 1985 година американският философ Хари Франкфурт публикува едноименната книга “Bullshit“, която е своеобразен научен труд, изследващ феномена (Източник 3). Той стига до заключението, че светът е пълен с лъжи и неисти. В случая в България един от основните източници на “bullshit” е pik.bg. Както млако по-долу ще разберете медията идеално се вписва в определението. Тя до такава степен поругава истината, че дори генерира лъжи без притеснение от последиците – фалшиви новини, фалшиви разговори, фалшифицирани чатове, фалшифицирани документи, фалшива реалност. И лъжецът, и човекът “bullshitter” претендират, че казват истината, но “bullshitter”-ът няма никакви скруполи. Той въобще не се интересува от самата истина (докато лъжецът се интересува, за да може поне да я избегне) и често дори самата аудитория знае, че е нечестен. Според Франкфурт булшитърът е по-малко аналитичен и играе по-свободно с фактологията (Източник 4). Електронните медии (като pik.bg) доказват, че за булшитърите истината е това, което излезе то въображението им. Лъжецът знае истината и се опитва да я избегне, а булшитърът не хае за истината и създава алтернативна реалност, за да защити личните си виждания.

Философите стигат до извода, че сме масово заливани с “bullshit“. Свръхпроизводството на подобни материали според Франкфурт се наблюдава, когато задълженията на автора към някого и възможността да достигне до масова аудитория многократно надминават знанията по определена тема (Изтоник 3). Или с други думи – когато един автор има поставена задача от някого по конкретна тема, но няма нужните знания и достъп до факти, той създава bullshit. Към момента популярните социални медии и достъпът до интернет са идеална среда за разпространение на лъжи, неистини и манипулации до степен, недостижима преди 30 години. Според изследване в Pew Research Center (Източник 5) публикациите в социалните мрежи имат тенденцията да са ненужно по-драматични или преувеличени версии на истината, а на тяхна база хората са по-склонни да правят грешни предположения и да създават спрове без да са напълно изяснили какви са фактите.

Дигиталната среда сякаш компрометира доверието в източниците на информация. Информацията от интернет ни залива с такива огромни обеми, че ние трудно можем да преценим кое е истина и кое е лъжа. Хората дори следват една грешна методика за отсяване на информацията – те възприемат за абсолютна истина само това, което отговаря на личните им убеждения. Всичко, което влиза в остър сблъсък с мирогледа им се възприема за лъжа. Самите алгоритми на социалните мрежи затрудняват излизането от този порочен кръг, защото обикновено хората са заобиколени от себеподобни хора, които споделят същите лъжи, а харесването на подобни лъжи кара алгоритмите да показват подобна информация и така се създава един опасен социален балон основан на лъжи и неистини.

Последиците от толерирането на медии и хора, които не просто лъжат, а разпространяват нереалистични истории (bullshits) са видими – няма уважение към хората. Измамниците се чувстват силни и безнаказани, а това просто им дава повече енергия да “творят”. Те се чувстват достатъчно силни да атакуват с измислици източници на информация, институции и популярни фируги, в които хората вярват (Източник 4).

Та защо доверието е толкова важно? Истината е нужното условие за изграждане на доверие, а според философите (Източник 6) истината е фундаментална за съществуването на една цивилизация. Те заключават, че истината е атмосферата, в която всичко ценно и важно за хората пребивава.

Източник 1: Weber, J. (2013). Liar! Analysis, 73(4), 651–659. https://doi.org/10.1093/analys/ant081.
Източник 2: Baier, A. (1986). Trust and antitrust. Ethics, 96(2), 231–260.
Източник 3: Frankfurt, H.G. (1985 [2005]). On Bullshit. Princeton: Princeton University Press.
Източник 4: MacKenzie, A., Bhatt, I. Lies, Bullshit and Fake News: Some Epistemological Concerns. Postdigit Sci Educ 2, 9–13 (2020). https://doi.org/10.1007/s42438-018-0025-4
Източник 5: Smith, A. (2018). Algorithms in action: the content people see on social media. Pew Research Centre. http://www.pewinternet.org/2018/11/16/algorithms-in-action-the-content-people-see-on-social-media/. Accessed 25 Nov 2018.
Източник 6: MacLeod, C. (2015). Trust. In Stanford enclyopedia of philosophy. https://plato.stanford.edu/entries/trust/. Accessed 25 Nov 2018.

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!
Share this Story
Load More Related Articles
Load More By biologist
Load More In НЕнаука

Facebook Comments

Check Also

Повечето растителни екстракти и хранителни добавки не могат да понижат теглото

През последните години все по-популярни станаха различните чайове, ...

Facebook

Patreon

Ако харесвате съдържанието на biologist, може да го подкрепите чрез Patreon.!
shares