БАБХ срещу Европейския съюз: пестициди в хранатаа

Днес ще си поговорим за митовете “Българското е винаги качествено!” и “Тровят ни с вносните западни храни (в случая зеленчуци и плодове)”. За второто твърдение не мога да говоря уверено – най-вероятно никой не иска да ни трови умишлено. Все пак кой би тровил и убил източника си на приходи – консуматорите?  При всички случаи се прилагат мерки за контрол. Първото твърдение обаче определено не е вярно. Географският район не гарантира никакво качество!
През последните месеци се води политика с патриотичен привкус – купувайте българското! Защо? Заради мита, че е по-качествено? Преди дни Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) издаде нова заповед, която налага всички импортирани от страни от Европейският съюз домати, краставици, корнишони, пипер, череши, ягоди, малини, кайсии, праскови, дини и пъпеши да подлежат на задължителен лабораторен контрол за анализ на остатъчни пестициди или да предоставят подобен документ от анализ. Времетраенето на акцията съвпада идеално с активния земеделски сезон в България (1 юни – 30 октомври).

Парадоксите от това разпореждане са толкова много…

БАБХ срещу Европейския съюз?

Едни от основополагащите идеи на Европейския съюз, на който ние сме членове, са свободното движение (на стоки) и свободната търговия. Тоест всеки един гражданин на ЕС да може да продава продукцията си където поиска в Европа, в която царят едни и същи правила и никакви допълнителни регулации. Това да става максимално улеснено. В този ред на мисли контролът на качеството и безопасността на храните не отсъства. Той си е наличен. Всяка страна членка е длъжна да спазва идентични механизми за мониторинг на качество и безопасността на храните, които са общовалидни за всички. Всяка страна членка всяка година е одитирана как извършва този контрол, за да се гарантира, че французите например ще ядат качествени български пъпеши. В резултат на този стандартизиран контрол отпада контролът на границите между страните членки. Тоест, ако българин иска да внесе пъпеш във Франция, Франция няма причина да накара вносителя да докаже безопасността и качеството на своя продукт. Фактът, че продуктът е произведен в страна членка на ЕС е достатъчна гаранция. Единственият граничен контрол се упражнява, когато в страна членка на ЕС се внася хранителен продукт от трета страна (външна за ЕС). Тогава всяка партида трябва да бъде изследвана по определени показатели. Причината е, че мониторингът на производството на храни не е хармонизиране с правилата на ЕС и съюзът не може да гарантира, че внесените от трети страни храни са безопасни.

Контрол на остатъчни пестициди в ЕС

Този контрол е много ясно регламентиран. Годишно в целия Европейски съюз се изследват над 100 000 проби на местни производители за наличие на остатъчни пестициди. Тази мащабна програма обхваща всъщност не всички 28 страни членки, а всички 28 + Норвегия и Исландия. Този контрол в 30-те страни се основава на два основни европейски регламента – (EC) No 882/2004 (Източник 1) и (EC) No 396/2005 (Източик 2).

Към момента всички страни участват в координирани програми за контрол – Многогодишна координирана програма за контрол (MACCP). В рамките на тази координирана програма за контрол се избират до 40 вида храни, които са консумират в най-големи количества през всяка година в рамките на ЕС. Но не само букетът храни се променя, а и видовете анализирани пестициди. Всяка страна е длъжна да анализира минимален определен брой проби от определените храни, който брой зависи от размера на популацията на конкретната страна. Този минимален брой проби гарантира максимално покритие при мониторинга на остатъчни пестициди в храните. Така например минималният брой проби за всяка храна, който трябва да бъде анализиран в Германия е 66.

За помощ на европейското население е създадена и бърза система за оповестяване (RASFF), в която се публикува информация за откриване на пестициди над определените граници в храни в страните от ЕС (Източник 3).

А колко безопасни са БЪЛГАРСКИТЕ храни?

До този момент не става ясно кое налага въвеждането на допълнителни изследвания при внос на храни от страни от ЕС. Видно е, че това е едностранен процес – ние контролираме какво внасяме, но останалите членки от ЕС не контролират какво ние изнасяме към тях, а ни се доверяват напълно. Нима това е честно спрямо тях? А я си представете, че ЕС наложи същите мерки срещу български производители и износители? И така се наложи на българския домат да чака до 72 часа на границата, разваляйки се… А животът на вкусния български розов домат не е дълъг.

Но нека ви уверя в едно – българските плодове и зеленчуци НЕ СА НАПЪЛНО БЕЗОПАСНИ. Някои от тях съдържат различни пестициди над нормата. Ако такива трябваше да бъдат импортирани в България, БАБХ щеше да разпореди пълно унищожение. Подобни данни могат да бъдат получени от системата на търговската верига Billa, която ежемесечно анализира съдържанието на пестициди на своите доставчици на свежи плодове и зеленчуци. Ето няколко примера:

Ясно се вижда, че например в морковите от Петрич има два пестицида над нормата (Източник: 4).

Друг интересен щрих към този казус е, че в рамките на няколко дни се правят множество промени в издадената заповед. Първоначално се разпорежда вносителите на плодове и зеленчуци да анализират стоката си САМО и ЕДИНСТВЕНО в лабораторията на БАБХ – Централна лаборатория за химични изпитвания и контрол (ЦЛХИК) и белгийската лаборатория в Пловдив – Primoris. Остатъчни пестициди в храни могат да изследват много други частни в лаборатории, но заповедта насочва много точно към кои търговците трябва да се обърнат. Това очевидно създава корупционно съмнение, но за щастие дни по-късно е въведена промяна в заповедта, която допуска всяка компетентна лаборатория да може да бъде ползвана (Източник 5).

Внезапния, необясним и сякаш пазен в тайна граничен контрол на вноса сякаш е поредната стъпка към даване на предимство на търговците с “качествени” български продукти, същевременно демонизирам вносните. Това, което може да се случи е да се ограничи разнообразието в предлагането, да се увеличи цената им, за някои хора да станат по-недостъпни. Това, което БАБХ трябва да направят е да подсигурят, че българската продукция е чиста и без пестициди, да не уронват авторитета на ЕС и да оставят потребителите сами да преценяваме какво можем да си позволим и каква храна да си купим.

Източник 1: http://www.afbini.gov.uk/nrl-regulation-882-2004.pdf
Източник 2: http://ec.europa.eu/sanco_pesticides/public/?event=homepage
Източник 3: https://ec.europa.eu/food/safety/rasff_en
Източник 4 – Данни от Billa: http://billa-gradini.connectme.bg/

Източник 5: http://www.babh.government.bg/bg/Page/orders_other/index/orders_other/%D0%94%D1%80%D1%83%D0%B3%D0%B8

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!