Защо е безсмислено да платите 900 лв за диета, базирана на “ДНК анализ” (NGdiet)

Настоящата пандемия показа, че молекулярната биология е една слабо докосната сфера за българската медицинска практика, макар в биологичните и биотехнологични сфери тя да е по-скоро вече рутина. Докато това чудо на науката “PCR” навлезе в българския речник и PCR диагностиката поне моментно бе достъпна за всеки един в България, то в по-развитите икономики секвенираха рутинно цели геноми, което е значителна крачка напред…

За нещастие молекулярната биология и желанието да имаме повече информация за себе си се използват по един по-скоро неетичен начин за предостоставяне на услуги, които ни дават една по-скоро нефункционална  и подвеждаща информация на една прекалено висока цена. Такъв е случаят с програмите “NGdiet” на фирма Nutrigen, която обещава, че срещу почти 900 лева ще изследва гените ви, за да може да си изготвите хранителен режим спрямо тях.

За огромно съжаление обещанията, които се дават са прекалено смели. Методът може спокойно да се сравни с популярните в миналото “Вегатест“, които срещу 20 лева ви казваха какво може и не може да ядете. Разликата тук е само в методиката, но качеството на препоръките и съветите са еднакво достоверни. Самите изследвания се основават на обикновени архаични PCR методики, които не изследват целия геном (макар в рекламите да се говори за геном), не се изследват и цялостно гени, а само отделни варианти (мутации за по-разбираемо) на 17 гена, за които вариации има научни данни, че може (а може и да не може) да влияят върху метаболизма и телесното тегло. За сравнение компанията Nebula Genomics предлага секвениране на всички гени срещу 299$. Да се правят предсказания за цялостния метаболизъм и да се дават съвети за промяна в хранителния режим на база анализ на 17 гена е меко казано инфантилно. За сравнение за един от централните метаболитни пътища в човешкото тяло “гликолиза” (отговорна за метаболизма на въглехидратите) са отговорни 18 протеина и вероятно доста повече гени (не всички гени кодират протеини) (1).

Услугата “NGdiet” се основава на информация за конкретни гени и по-скоро техни вариации, които пряко влияят върху метаболизма – мутация (конкретен полиморфизъм) в конкретен ген води до проблем с усвояването на определен компонент от диетата. Така например един от изследваните гени в панела “NGdiet” е ADRB3 (β₃ адренорецептор – в сайта на компанията е изписан грешно ADBR3 ), който взима участие в метаболизма на мазнини (под формата на липиди). Според българската компания промени в този ген са свързани с покачаване на количеството телесни мазнини и проблеми в метаболизм им. Но тук проблемът е, че няма консенсус, че промени в този ген влияят върху теглото или метаболизма на мазнини. Едно изследване не открива връзка между промените в този ген и телесната маса (2).  Друго изследване върху 44 833 индивида показва, че промени (полиморфизми) във въпросния ADRB3  ген водят до покачване на теглото със средно  0.31 кг при индивиди от азиатската раса, но при европеидната раса промените в гена не влияят върху метаболизма или телесната маса. Тоест тук има расова специфичност, която не се взима под внимание, а анализът на този ген за българите е по-скоро безполезен (3). Вариациите на гена PLIN  (който също е в диагностичния панел на NGdiet) също нямат значимо влияние върху натрупването на телесни мазнини (8).

В по-развитите страни подобни генетични изследвания са били многократно обществено критикувани.  Едно от най-фрапиращите журналистически разследвания в тази сфера бе на Statnews. Журналистът, който извърши разследването се бе изследвал в 5 различни фирми (DNAFit, Genomic Express, Kinetic Diagnostics, Orig3n и Simplified Genetics), които анализират всъщност панели от идентични гени. В САЩ подобни услуги предоставят над 30 компании. Притеснителното е, че всяка фирма има различни интерпретации за резултатите от изследването на един и същи ген, които интерпретации  често са и напълно противоположни. Така например една и съща налична вариация според една от компаниите негативно влияе върху кръвното налягане, а според друга компания напълно положително. Според една от компаниите журналистът е хубаво да избягва интензивни аеробни тренировки, а друга компания ги препоръчва. Всичко това показва, че докато акредитираните медицински лаборатории преминават през одити, проверки и контрол на качеството, за да е сигурно, че всички биха дали идентични резултати при изследване на една и съща проба, тук секторът е без всякакъв контрол (4). Разбира се много е важно и кой прави интерпретацията на резултатите. Наличието просто на диплома и титла не са достатъчни. Очевидно е нужен значителен опит за познаването на необятния човешки метаболизъм.

Ситуацията е толкова абсурдна, че дори преминава в едно комично измерение. В края на април 2018 година журналисти от американската телевизия NBC 5 решават да тестват точността на анализите на някои от най-популярните американски компании за домашни генетични изследвания. За целта журналистите са изпратили до всички фирми биологичен материал за анализ от куче на име Бейли. Повечето компании са обявили, че пробата „не може да се разчете“, но Orig3n връща писмо с доклад от 7 страници, което показва, че компанията не е разпознала, че пробата принадлежи на лабрадор, а не на човек. От доклада става ясно, че Бейли би трябва да има завидна мускулна сила и сърдечно-съдова система в повече от отлично състояние, които са идеални за практикуване на бокс или интензивно колоездене. Информацията за гените при хората не трябва да се пренася директно върху гените на кучетата или други далечни видове (7).

Интересен е примерът с „мистерията около захарта“. През 2017 година датски учени установиха, че хора, с вариация в ген (FGF21), който кодира хормон (фибробластен растежен фактор 21) е с 20% по-вероятно да консумират големи количества сладки и други храни, които съдържат захар (5). Първичната реакция бе, че това е изключително рисково поведение. Това веднага подсказало на изследователите, че тази вариация може да се използва с диагностична цел именно в подобни нутригенетични изследвания, за да се промени начина на живот и хранене на хората. През 2018 година същият екип извършва още едно проучване, в което обаче стига до заключението, че хората с въпросната вариация в споменатия ген, макар да консумират повече въглехидрати, имат по-нисък процент телесни мазнини (6). С други думи те консумират повече „вредни храни“, но не качват излишни мазнини, а може би използват максимално ефективно допълнителната енергия.

А колко всъщност голяма е точността на предлаганите нутригенетични изследвания? Оказва се, че въобще не е голяма, а по-скоро се конкурира с архаични методи като хвърляне на боб, гледане на карти или на кафе. Но отново да си припомним, че това се дължи не на използваните аналитични методи, а по-скоро на невъзможността ни да интерпретираме наличната информация. При анализ на 38 генетични вариации, които се използват от генетичните компании за диагностика, на 524 592 индивида,  става ясно, че няма сериозна връзка между откритите аномалии (мутации, полиморфизми) при тези хора и твърденията за ефекти върху здравето и метаболизма  (9). Тоест извършваната нутригенетична диагностика е просто безсмислена. Подобни разкрития са унищожителни за иначе набиращия изключително голяма популярност сектор.

Подобни противоречащи си данни показват колко слаби са ни разбиранията за човешкия метаболизъм. Да, ние разполагаме с широк изследователски инструментариум, но ние все още не можем да направим адекватна интерпретация на получените данни, а генерализация на база 10 или 20 гена е повече от абсурдна. Дори да получим конкретна информация, че сме по-склонни да натрупваме или изгаряме телесни мазнини, да вероятен проблем с метаболизирането на конкретен нутриент, да сме по-издръжливи, можем ли да имаме доверие на тези изследвания? При положение, че хората все още не могат да разгадаят сложната метаболитна мрежа уместно ли е да се дават съвети за редуциране или увеличаване консумацията на един или друг компонент от здравословната диета? При положение, че се изследват единични вариации, а не цял геном кой ще понесе отговорността, ако се окаже, че наложената промяна в начина на живот има и негативни последици без това да е подозирано?

И нека не забравяме, че това само повърхностни структурни изследвания на единични вариации. Съществува възможността от структурна гледна точка да няма генетични аномалии, но да има аномалии от гледна точка на метилирането на някои гени или с други думи – регулация на генната експресия. По-просто казано влиянието на екологичните фактори и факторите на околната среда могат да повлияват върху здравето и метаболизма, дори да нямаме генетична обремененост.

Подобни услуги са по-скоро безполезни и не заслужават инвестиране на сериозна сума пари. Единствената успешна рецепта за здравословен начин на живот е пълноценно умерено хранене и активно спортуване.

Цитирани източници:

https://nutrigen.bg/genetichni-testove/ngdiet/

1) http://amp.pharm.mssm.edu/Harmonizome/gene_set/Glycolysis/PANTHER+Pathways

2) Hatıce MERGEN, Çağatay KARAASLAN, Mehmet MERGEN, Ergı DENİZ ÖZSOY, Metın ÖZATA, LEPR, ADBR3, IRS-1 and 5-HTT Genes Polymorphisms do not Associate with Obesity, Endocrine Journal, 2007, 54 巻, 1 号, p. 89-94, 公開日 2007/03/23, [早期公開] 公開日 2006/11/24, Online ISSN 1348-4540, Print ISSN 0918-8959, https://doi.org/10.1507/endocrj.K06-023

3) Kurokawa, N., Young, E., Oka, Y. et al. The ADRB3 Trp64Arg variant and BMI: a meta-analysis of 44 833 individuals. Int J Obes 32, 1240–1249 (2008). https://doi.org/10.1038/ijo.2008.90

4) Rebecca Robbins; Statnews; NOVEMBER 3, 2016; Genetic tests promised to help me achieve peak fitness. What I got was a fiasco

5)  FGF21 Is a Sugar-Induced Hormone Associated with Sweet Intake and Preference in Humans Søberg, Susanna et al. Cell Metabolism , Volume 25 , Issue 5 , 1045 – 1053.e6

6) Frayling TM; A Common Allele in FGF21 Associated with Sugar Intake Is Associated with Body Shape, Lower Total Body-Fat Percentage, and Higher Blood Pressure.; Cell Rep. 2018 Apr 10;23(2):327-336. doi: 10.1016/j.celrep.2018.03.070.

7) https://www.nbcchicago.com/news/local/home-dna-kits/48310/

8) Peeters, A., Beckers, S., Verrijken, A. et al. Possible role for ENPP1 polymorphism in obesity but not for INSIG2 and PLIN variants. Endocr 36, 103–109 (2009). https://doi.org/10.1007/s12020-009-9194-y

9)  Meta-Analysis of Genes in Commercially Available Nutrigenomic Tests Denotes Lack of Association with Dietary Intake and Nutrient-Related Pathologies Pavlidis Cristiana, Lanara Zoi, Balasopoulou Angeliki, Nebel Jean-Christophe, Katsila Theodora, and Patrinos George P. OMICS: A Journal of Integrative Biology 2015 19:9, 512-520

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!