Все повече данни показват, че повторни инфекции със SARS-COV-2 не се наблюдават

Основното притеснение на всички към този момент е дали е възможно веднъж, ако някой е прекарал една от формите на настоящата пандемична инфекция, да бъде подложен отново на подобно ужасяващо изпитание? Дали това може да се превърне в периодично явление на няколко вълни през годината? Макар все още да е рано да се даде абсолютно точен и изчерпателен отговор, то данните показват по-скоро, че ако вирусът не претърпи някакво видоизменение (подобно на годишните щамове на инфлуенца), то повторно инфектиране е по-скоро не особено вероятно да се случи. Липсата на повторни инфекции подсказва, че се изгражда ефективен имунитет, за който се надяваме, че може да бъде създаден и чрез евентуална бъдеща ваксина.

Рентгенография на изследваните маймуни.

Един малък лъч надежда идва от любопитен експеримент с резус макаци. Макар бройката от едва 4 индивида в експеримента да е далеч от статистически значима, то резултатите са оптимистични и дават основание за допълнителни бъдещи изследвания. Във въпросния експеримент четирите индивида са били инфектирани със SARS-COV-2 като инфекциозният материал е бил с много ясно определен качествен и количествен състав (определен брой активни вирусни частици). Две от маймуните са били и вторично инфектирани с абсолютно идентичен инфекциозен материал. Изследванията показват, че след първичната инфекция и след изчезване на симптомите вирусни частици (или по-скоро вирусни нуклеинови киселини) могат да се открият в носа, гърлото, белите дробове, стомаха, както и хистологично доказани увреждания на белите дробове. Чрез PCR анализ вирусни нуклеинови киселини могат да бъдат открити дълго време поради феномена “shedding”. След повторна инфекция активни вирусни частици не са били открити в носа, гърлото и при анални проби. Повторно инфектираните маймуни не са показали и симптомите на инфекцията. Това е знак, че е изграден имунитет, който ги предпазва при повторно сблъскване с вируса (Източник 1, 2).

Някои от проучванията показват, че до 14% от излекуваните от COVID-19 след известен период от време показват положителни PCR резултати, които от някои се тълкува като наличие на активни вирусни частици. Това води до повторно поставяне под карантина и вписването на тези пациенти като вторично заболели от инфекцията. Допълнително вглеждане в здравния статус на излекуваните, лабораторните им резултати и радиологичните им изследвания разкриват вероятна причина за този феномен. Резултати показват, че макар болните да са с изчезнали симптоми на заболяването, лезиите в белите им дробове дълго време остават невъзстановени, което е и причина за налична лека кашлица. В този момент излекуваните все още могат да дадат положителна PCR реакция. След изчезването на белодробните лезии, активни вирусни частици не се откриват (Източник 3). Интересното е, че друго проучване от преди дни върху почти 1200 преболедували заболяването показва, че излекуваните изграждат силен имунитет срещу вируса, но въпреки това в телата им могат да бъдат открити вирусни нуклеинови киселини до 28 дни след излекуването. Трябва да се отбележи и че различните хора развиват силен имунитет за различен период от време – някои го правят бързо, а други бавно (Източник 5).

Настоящата пандемия обаче не е единственият ни сблъсък с този тип вируси, а по-скоро е първият сблъсък с този конкретен щам. Предишни епидемии с коронавируси от близкото минало показват, че наистина можем да изградим имунитет към тези патогени и обикновено той трае около 2 до 3 години. Определено имунитетът към един бактериален или вирусен патоген може да се редуцира и да изчезне след време, но не в порядъка на няколко дни или седмици (Източник 4).

Към момента позицията на Световната здравна организация също подкрепя тезата, че към момента няма данни коронавирусът да може да причинява повторна инфекция. Една от причините, на която се дължи това объркване е вероятно множество направени изследвания с грешни резултати или тяхното неправилно тълкувание. Но по-значимата причина е неправилният избор на изследвания. PCR методиката може да докаже наличие на вирусни частици, но може да докаже и наличие на вирусни нуклеинови киселини и техни фрагменти, които все още са в организма, които не са активни, а просто артефакти от разрушени тъкани и клетки. Нужно е да се извърши друго и много по-комплексно изследване, което не се извършва в клиничните лаборатории, а от биолози в научни институции. Инфекциозен материал трябва да се инокулира в клетъчна култура, за да се докаже дали съдържа реални инфекциозни вирусни частици или просто артефакти водещи до фалшиви позитиви.

Може би по-важният въпрос към момента е не дали можем да се заразим повторно, а дали можем да спрем разпространението на вируса? Колко време ще циркулира? Докато голям брой хора развият имунитет по един или друг начин?

Използвана литература: 

Източник 1: Ota, M. Will we see protection or reinfection in COVID-19?. Nat Rev Immunol (2020). https://doi.org/10.1038/s41577-020-0316-3

 Източник 2: https://www.Lack of Reinfection in Rhesus Macaques Infected with SARS-CoV-2 Linlin Bao, Wei Deng, Hong Gao, Chong Xiao, Jiayi Liu, Jing Xue, Qi Lv, Jiangning Liu, Pin Yu, Yanfeng Xu, Feifei Qi, Yajin Qu, Fengdi Li, Zhiguang Xiang, Haisheng Yu, Shuran Gong, Mingya Liu, Guanpeng Wang, Shunyi Wang, Zhiqi Song, Ying Liu, Wenjie Zhao, Yunlin Han, Linna Zhao, Xing Liu, Qiang Wei, Chuan Qin bioRxiv 2020.03.13.990226; doi: https://doi.org/10.1101/2020.03.13.990226biorxiv.org/content/10.1101/2020.03.13.990226v2.article-metrics

Източник 3: tao j, Hu Z, Liu J, et al. Positive RT-PCR Test Results in Discharged COVID-19 Patients: Reinfection or Residual?. Research Square; 2020. DOI: 10.21203/rs.3.rs-18042/v1.

Източник 4: Victor, Alexander, Estimation of the Probability of Reinfection with COVID-19 Coronavirus by the SEIRUS Model (April 8, 2020). Available at SSRN: https://ssrn.com/abstract=3571765 or http://dx.doi.org/10.2139/ssrn.3571765

Източник 5: Humoral immune response and prolonged PCR positivity in a cohort of 1343 SARS-CoV 2 patients in the New York City region Ania Wajnberg, Mayce Mansour, Emily Leven, Nicole M Bouvier, Gopi Patel, Adolfo Firpo, Rao Mendu, Jeffrey Jhang, Suzanne Arinsburg, Melissa Gitman, Jane Houldsworth, Ian Baine, Viviana Simon, Judith Aberg, Florian Krammer, David Reich, Carlos Cordon-Cardo medRxiv 2020.04.30.20085613; doi: https://doi.org/10.1101/2020.04.30.20085613

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!