Какво ни „подари“ Чернобил?

Сериалът „Чернобил“ тази година размести класацията на най-гледаните сериали поради няколко причини, които не се ограничават само с високо техническо качество и една камара похарчени пари. Той представи една трагедия по реалистичен и драматичен начин, което накара хората да усетят колко голяма е била (и все още е) заплахата. Сигурен съм, че много българи са си задали въпроса „Какви са последиците за България?“

Основен аспект на сериала е как висшите партийни дейци укриват истината за случилото се от хората, което всъщност ги изправя пред сериозни рискове. За жалост маниерът на управление в България тогава очевидно не се различава сериозно. Политическата класа на БКП и Тодор Живков решават да скрият тази информация, че към България летят килограми опасна радиоактивна маса, а в същото време подсигуряват за себе си и своите близки източници на незаразени вода и храна. Безхаберието на управляващите им позволяват да изкарат хората на манифестация на 1 май 1986 година, въпреки радиоактивната маса в атмосферата и радиоактивните дъждове на 1 и 2 май. Едно просто предупреждение и молба за предприемане на превантивни мерки биха намалили рисковете за общественото здраве. Тези малки подробности не трябва никога да бъдат забравени.

Какво получихме от Чернобил?

“Подаръкът“, който получихме от Чернобил за наше щастие не е толкова голям, колкото други държави са получили. Това е оптимистичният поглед върху ситуацията, но въпреки това радиоактивната маса е в достатъчно количество и днес да представлява риск за здравето ни. Всъщност материалът от централата, който е под формата основно на цезий-137 и стронций-90, е разнесен до 40% от територията на Европа и обширни територии в Азия и Африка. По това време по тези територии са живеели около 400 милиона души (1). Най силно засегнати от аварията са Беларус (получили 33.5% от радиоактивната маса), Русия (24%), Украйна (20%), Швеция (4.4%), Финландия (4.3%), България (2.8%), Австрия (2.7%), Норвегия (2.3%), Румъния (2%) и Германия (1.1)% (2). Макар България да е по-слабо засегната в сравнение с някои други европейски страни, количество на изхвърлен радиоактивен материал върху територията ни е до 3.5 килограма (3).

Къде е паднало най-голямото количество радиоактивен материал? Разпределението на материала е нехомогенно върху територия от 4800 квадратни километра и се е случило в кратък период от време в следствие на силен валеж (мокро отлагане) (7). Установено е, че отлагането в Южна България (280  Bq.kg-1) е пет пъти по-високо, отколкото в Северна България (60 Bq.kg-1), а това означава и увеличени здравни рискове в южните части. Този феномен се обяснява с разликата между надморската височина, двойното преминаване на радиоактивния облак през Южна България и по-силните валежи върху въпросната територия. За сравнение замърсяването в Гърция е пъти по-ниско – 44.3 Bq.kg-1. За щастие (може би) основното количество изотопи е отложено високо в планините Рила, Родопи и по-малко в Стара планина. Замърсяването в почвите достига средно до 5-10 см дълбочина и максимум от 30 см. Гъсто населените селища сякаш са „пощадени“ (4, 5).

Макар замърсяването да се увеличава с увеличаването на надморското равнище, това не означава, че рискове няма, защото планините ни са богати на флора и фауна и са достъпни за хората. Намиращите екосистеми са застрашени, защото почвите предават наличните изотопи в растителната биомаса, те се акумулират в тях и могат да бъдат пренесени в животни. При евентуален пожар изотопите от биомасата могат да се пренесат и в атмосферата (5). Освен това е много популярно хората да берат различни плодове и зеленчуци от планинските области, което отново крие рискове. Оказва се например, че гъбите акумулират високо количество изотопи в плодното тяло (6).

А дали храната ни е замърсена? Може би да, може би не, но най-вероятно това зависи и от региона, в който е произведена. През 1992 година Ирак провежда поредна проверка, форма на контрол на внесената храна от страни, които са пострадали от аварията в Чернобил и установява, че българското телешко и овнешко месо са най-силно замърсени с радиоактивни изотопи, а след тях са месата от Франция, Ирландия и Турция. Анализираните проби от България са били 53.

Какви са последиците върху здравето за българите?

Като цяло е много трудно да се каже дори 30 години след инцидента. Това може да се дължи на няколко факта – прекалено е рано да се проявят някакви значими ефекти, последиците се наблюдават върху прекалено малък брой хора и естествено – не се събира нужното количество данни и няма качествена профилактика или диагностика. На европейско ниво е трудно да се открие някаква промяна в нивата на заболеваемост от левкемия при деца (8) или други видове онкологични заболявания (9). Въпреки това през 1992 година д-р Мумджиев докладва, че веднага след инцидента в Чернобил в Плевен са се наблюдавали множество случаи на деца със сърдечни аномалии (10). Направени статистически прогнози сочат, че до 2065 година се очаква в региона на Албания, Австрия, Беларус, България, Гърция, Лихтенщайн, Молдова, Румъния, Сърбия, Монтенегро и Словения в следствие на радиацията рак да развият 4200 човека (19 000 000 ще развият рак по други причини), а от тях 2500 ще починат (12 000 000 ще починат от рак, причинен от други фактори). Или с други думи – очаква се по-малко от 0.1% от популацията в тази териториална група да развие онкологични заболявания, които се дължат на радиацията от Чернобил (11). Това означава, че онкологичните заболявания се влияят от други по-значими фактори, върху които трябва да се фокусираме.

България със сигурност е една от засегнатите страни от тази зловеща авария и определено много хора и една партия трябва да понесат някаква отговорност за безхаберното отношение към общественото здраве. Но мащабите на последиците дори не могат да се доближат до тези в Украйна и съседните на нея страни. В самото начало на аварията 1000 човека от работещите в централата са били изложени на огромни количества радиация, а след тях още 200 000, които са били ангажирани със справянето със ситуацията. От тях 2200 са починали. Около 5 милиона души в Беларус, Русия и Украйна живеят в силно замърсени територии. 4000 случая на рак на тироидната жлеза са открити основно при деца. 350 000 човека са изселени от опасните места, но макар положените усилия за възстановявания на нормалния начин на живот, стресът ги смазва (12).

 Цитирана литература:

1)     Nesterenko, Alexey V. Nesterenko. Chernobyl: Consequences of the Catastrophe for People and the Environment

2)     Izrael, Yu.A., Cort, M.De., Jones, A.R., Nazarov, I.M., Fridman, Sh.D., Kvasnikova, E.V., Stukin, E.D., Kelly, G.N., Matveenko, I.I., Pokumeiko, Yu.M., Tabatchnyi, L.Ya., & Tsaturov, Yu. (1996). The atlas of cesium-137 contamination of Europe after the Chernobyl accident. Proceedings of the first international conference ‘The radiological consequences of the Chernobyl accident’, (p. 1192). Luxembourg

3)     Vapirev, E., Georgiev, G., Jordanova, T., & Hristova, A. (1996). Estimation of the total fallout of 90Sr and 137Cs over the territory of Bulgaria after the Chernobyl accident. Bulgarian Journal of Physics, 23(3-4), 129-137.

4)     I. Yordanova D. Staneva Tz. Bineva N. Stoeva. 2007. DYNAMICS OF THE RADIOACTIVE POLLUTION IN THE SURFACE LAYER OF SOILS IN BULGARIA TWENTY YEARS AFTER THE CHERNOBYL NUCLEAR POWER PLANT ACCIDENT. DOI: https://doi.org/10.5513/jcea.v8i4.478

5)     Zhiyanski, M., Bech, J., Sokolovska, M., Lucot, E., Bech, J., & Badot, P.-M. (2008). Cs-137 distribution in forest floor and surface soil layers from two mountainous regions in Bulgaria. Journal of Geochemical Exploration, 96(2-3), 256–266. doi:10.1016/j.gexplo.2007.04.010

6)     Comparison of the post-Chernobyl 137Cs contamination of mushrooms from eastern Europe, Sweden, and North America. M L Smith, H W Taylor, H D Sharma Applied and Environmental Microbiology Jan 1993, 59 (1) 134-139;ЯВВВВАР$ЕТТ

7)     Hatch, M., Ron, E., Bouville, A., Zablotska, L., & Howe, G. (2005). The Chernobyl Disaster: Cancer following the Accident at the Chernobyl Nuclear Power Plant. Epidemiologic Reviews, 27(1), 56–66. doi:10.1093/epirev/mxi012

8)     D.M. Parkin, E. Cardis, E. Masuyer, H.P. Friedl, H. Hansluwka, D. Bobev, E. Ivanov, J. Sinnaeve, J. Augustin, I. Plesko, H.H. Storm, M. Rahu, S. Karjalainen, J.L. Bernard, P.M. Carli, M.C. L’Huillier, J.M. Lutz, P. Schaffer, S. Schraub, J. Michaelis, M. Möhner, W. Staneczek, M. Vargha, P. Crosignani, C. Magnani, B. Terracini, R. Kriauciunas, J.W. Coebergh, F. Langmark, W. Zatonski, V. Merabishvili, V. Pompe-Kirn, L. Barlow, L. Raymond, R. Black, C.A. Stiller, B.G. Bennett, Childhood leukaemia following the Chernobyl accident: The European Childhood Leukaemia-Lymphoma Incidence Study (ECLIS), European Journal of Cancer, Volume 29, Issue 1, 1993, Pages 87-95, ISSN 0959-8049, https://doi.org/10.1016/0959-8049(93)90582-Z.

9)     Sali, D., Cardis, E., Sztanyik, L., Auvinen, A., Bairakova, A., Dontas, N., Grosche, B., Kerekes, A., Kusic, Z., Kusoglu, C., Lechpammer, S., Lyra, M., Michaelis, J., Petridou, E., Szybinski, Z., Tominaga, S., Tulbure, R., Turnbull, A. and Valerianova, Z. (1996), Cancer consequences of the Chernobyl accident in Europe outside the former USSR: A review. Int. J. Cancer, 67: 343-352. doi:10.1002/(SICI)1097-0215(19960729)67:3<343::AID-IJC7>3.0.CO;2-R

10)  Hoffmann, W. (2001). Fallout from the Chernobyl Nuclear Disaster and Congenital Malformations in Europe. Archives of Environmental Health: An International Journal, 56(6), 478–484. doi:10.1080/00039890109602895

11)  Cardis, E., Krewski, D., Boniol, M., Drozdovitch, V., Darby, S.C., Gilbert, E.S., Akiba, S., Benichou, J., Ferlay, J., Gandini, S., Hill, C., Howe, G., Kesminiene, A., Moser, M., Sanchez, M., Storm, H., Voisin, L. and Boyle, P. (2006), Estimates of the cancer burden in Europe from radioactive fallout from the Chernobyl accident. Int. J. Cancer, 119: 1224-1235. doi:10.1002/ijc.22037

12)  https://www.who.int/mediacentre/news/releases/2005/pr38/en/

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!