Три аргумента, които ни обричат на (индивидуална) екологична катастрофа

През последните дни в основата на множество дебати по целия свят стои едно дете – Грета Тунберг, което се превърна в олицетворение на борбата с климатичните промени и глобалното замърсяване, един модерен месия. Не нека да не забравяме, че тя всъщност не е уникална. Тя по-скоро е поредното дете, което заема иначе неостаряващата роля на чисто същество, което молейки се за своето оцеляване, предизвиква множество емоционални реакции.  Това е класически пример за използване на логическа заблуда – позоваване на емоции. Каква е разликата между Грета и всички останали? Социалните мрежи и световната свързаност я направиха много по-известна, но все пак нейните дни на екологичен месия са обречени. След няколко години тази роля ще бъде поета от друго дете.

Но каква е крайната цел? Утопичното предположение – да живеем в по-добър свят. Реалистичното обяснение – прехвърляне на отговорността от нашите лични, индивидуални решения към големи юридически субекти и цели държави. Така едни хора искат от „лошите големи организации и правителства“ да поемат колективната отговорност (която би трябвало заедно да споделим) и да извършат тежки и болезнени мерки, без да си дават сметка ще и те ще пострадат по един или друг начин.

Някой някога замислял ли се е, че вместо да се организират многомилионни протести с различни искания, които вероятно няма да бъдат изпълнени, по-лесно би било просто да се вземат бързи и адекватни решения – ограничаване на пътуванията, отказ от пластмасата, повече ходене пеша, генериране на по-малко отпадъци, плащане на персонални екологични данъци (колко комунистическо, нали)? Естествено всичко това е болезнено, но това е цената, която трябва да се плати, за да живеем екологосъобразно. Именно защото е болезнено се иска да бъде свършено от частните компании.

В подкрепа на отказа от предприемане на персонални екологични мерки винаги могат да се чуят 3 популярни аргумента:

Първи принцип: Хората не причиняват екологични вреди

По правило хора, които причиняват или допринасят към някакво зловредно действие, нарушават някои морални задължения и е задължително да ограничат или спрат зловредното си действие. Но според Първия принцип тези морални норми, правила и задължения не важат за индивидуални хора по екологични въпроси. Смята се, че индивидуалните хора не могат да причинят достатъчно екологична вреда, че тя да бъде значима и застрашаваща. „При шофиране, пътуване със самолет, отопляване на огромна и лошо изолирана къща аз, като индивид, не вредя на околната среда. Следователни тези индивидуални актове не унищожават планетата.” Но какъв е сумарния ефект от действията на всички 8 милиарда души?

Хубаво е да се спомене, че вредите могат да се разделят на два основни вида. Първите са лични грешки и действия, които засягат пряко отделни индивиди, но не и самото общество. Да откраднеш е грешно, засяга няколко човека, но не е опасно за обществото. Съществуват и агрегиращи зловредни действия. Те не представляват опасност, ако се извършват от индивида, но са заплаха, когато започнат да се агрегират. При шофиране се отделят 0.01 тона въглероден диоксид на всеки 25 километра, което е крайно пренебрежително количество, но ако 1 милиард души го правят това всеки ден, зловредното действие агрегира и води до рискове за здравето на хората (1).

Хората изпадат за пореден път в логическата заблуда на моралния лиценз. Самозаблудата, че индивидуалните действия не причиняват вреда на никого дава лиценз, право и разрешение за извършване на действия, които по принцип всички ние осъждаме, ако се извършват от държави, корпорации и подобни гилеми субекти. Сякаш индивидът е освободен отговорност, макар да допринася към колективната вреда.

Втори принцип: Действията на хората не водят до положителни ефекти

Вторият принцип е пряко следствие от първия. От грешната логика, че индивидуалните действия не могат да навредят на хората следва, че индивидуалните действия също не могат да доведат и до положителни промени. Или с други думи – смята се, че е безсмислено да се правят каквито и да е индивидуални опити за спасяване на природата. Изключително грешно и опасно твърдение. Сред академичната общност витае идеята, че ако хора не могат да постигнат нищо значимо самостоятелно, те най-вероятно биха продължили да водят стандарт на живот, при който не е нужно да се полагат усилия за редуциране на генерираните замърсяване и отпадъци (2). Отново се пада в капана на моралния лиценз. Сякаш идеята, че единичните хора са незначителни дава право, лиценз за изява на поведение, което уврежда околната среда.

Хубаво е да не забравяме, че с личните си опити за опазване на околната среда ние постигаме и вторичен, но може би неочакван ефект. Хората са социални същества и обикновено обичат да копират поведението на другите. Така чрез екологични усилия вие можете да мотивирате или накарате и други хора да започнат да водят по-екологосъобразен живот. Открито е, че дори непринудени разговори в семейна среда или между съседи могат да доведат до потенциални положителни промени (3).

Трети принцип: Прекалено високи изисквания

Полагането на усилия за редуциране на въглеродния отпечатък може да бъде прекалено тежко за отделните индивиди. Все пак промените в лайфстайла са всичко друго, но не и лесни. Според този принцип не може да бъдем задължени да полагаме значителни усилия само защото имаме морално задължение да действаме по определен начин. Ако постигнатият ефект е незначително малък в сравнение с положените усилия, то хората едва ли биха предприели подобни действия. Това е напълно нормално и те не трябва да бъдат съдени. Но ако ползите се огромни, напълно е  нормално и морално на обществото да се постави молба за предприемане на определени саможертви. Например, ако е възможно да редуцираме глобалните средни температури с 2 градуса, с което да спасим множество животи, би било добра идея да помислим какво бихме пожертвали, но в рамките на разумното (4).

Съществува и може би четвърти аргумент, който е по-скоро проява на невежество. Много хора се оправдават, че или не знаят какво могат да направят, за да опазят околната среда, или към момента просто няма достатъчно ефективни индивидуални действия. Но още през 2009 година изследователи са съставили списък с примерни действия, чието предприемане не коства нищо или почти нищо, други (като подобряване на системите за отопление и полагане на топлоизолация) изискват еднократни инвестиции. Много действия (от общо 17 на брой) се ограничават до простата промяна в личните ни навици (5):

–        Използване на смесители за баня с по-нисък дебит – ограничава се изразходването на питейна вода.

–        По-ефективни бойлери.

–        По-ефективни коли.

–        Смяна на филтрите и почистване на климатичните системи.

–        Промяна с по-ефективна температура на пране.

–        Изключване на електроуредите в стенд бай режим.

–        По-добро поведение на пътя.

–        И още други.

Всеки може да допринесе за опазване на околната среда, от което най-малкото ще бъде с чиста съвест. Не е нужно да си търсим оправдания и да прехвърляме личната отговорност върху други субекти. В крайна сметка нека не забравяме, че големите корпорации съществуват, за да ни обслужват и да ни продават нови блага. Ние решаваме дали да се възползваме от тях или не.

Източници:

1)     http://www.carbonfootprint.com/calculator

2)     Sinnott-Armstrong, W., 2005. It’s not my fault: global warming and individual moral obligations. Perspectives on Climate Change: Science, Economics, Politics, Ethics Advances in the Economics of Environmental Resources.

3)     Ostrom, E. 2010. Polycentric systems for coping with collective action and global environmental change, Global Environmental Change 20, 550–557.

4)     Goodin, R.E., 2008. Demandingness as a virtue. Journal of Ethics, 13 (1), 1–13.

5)     Dietz, T., Gardner, G.T., Gilligan, J., Stern, P.C. and Vandenbergh, M.P., 2009. Household actions can provide a behavioral wedge to rapidly reduce US carbon emissions. Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America 106, 18452–18456

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!