Член 13: Чудовищният провал в Германия и Испания

Мечтата на много политици вече е изпълнена – свободата в интернет е една степен по-ограничена. Преди дни бяха приети обсъжданите спорни статии 11 и 13. Това бе сторено от политиците с предтекста, че го правят в името на потребителя, за наше добро и за доброто на малките автори на интелектуално съдържание, а всъщност точно тези групи ще са потърпевши. Разделната линия е ясно начертана и се опитва да се направи едно противопоставяне. От една страна стоим именно ние – потребителите, а от друга са онези лоши гиганти, които злоупотребяват с положението си, но е добре, че са политиците, които да ни защитят. Но ако се окаже, че всъщност потребителите и технологичните гиганти стоят заедно от една страна, а срещу тях стоят политиците?

Наблюдава се един много странен парадокс. Много често политиците се захващат с теми, които не разбират. Те са некомпетентни. Такива лица поемат и изключително важни постове, натоварени с огромна ортоворност, която дори не осъзнават. Тези индивиди виждат заплаха във всичко, което предоставя свобода на потребителите, а ценното на интернет е именно свободата. Свободата плаши политиците и те се опитват да я контролират, но без да си дават сметка за последиците, които ще настъпят от тези необмислени решения. Разбира се отговорността от подобни действия не се поема персонално от самите политици, а се прехвърля директно върху потребителите, макар всъщност никой да не се интересува реално от нашето мнение. Това е чиста форма на лицемерие.

Свободата в интернет трябваше да са гарантира от еврокомисаря, който бе натоварен с този ресор. Това е най-важната му функция. Към момента този функция се изпълнява от българката Мария Габриел, която е смятана за напълно некомпетентна от IT сектора в България. Това е видно и от задоволството, което изпитва от приетите поправки. Явно смята, че прави нещо велико за европейците, докато всъщност участва в изграждането на една по-тъмна и страшна Европа.

Но подобни промени като тези в член 13 не са някаква новост за Европа. Историята помни изключително грандиозни провали след въвеждането на подобни законови промени за контролиране на интернет съдържанието. В основата си тези промени в европейското и държавно законодателство са лобистки. Медиите винаги са си мечтали да таксуват големите агрегатори на новини като Google и Facebook, макар основният трафик към новинарските сайтове да идва точно от тези генератори. От една страна технологичните гиганти предоставят огромна безплатна посещаемост на електронните медии ( 99% от посещенията на блога 6nine идва от Facebook ), а от друга страна медиите искат от гигантите да им бъде заплащано за показаното съдържание. Тоест Facebook ти дава безплатни посещения, а ти искаш допълнително и да ти плаща. Не е ли малко нахално?

Това е “snippet”.

Издателите в близкото минало успяват да постигнат успех в Испания и Германия. Прокараните там закони дори са наречени “такса Google”, която се опитва да бъде прокара и на територията на целия Европейски съюз. Очевидно успешно… На теория би трябвало всичко да си функционира, както към настоящия момент, но с разликата, че гигантите ще си плащат (не)доброволно, но в действителност настъпва истинска катастрофа.

През 2013 година Германия първа прокарва лобистки закон за авторските права под натиск на издателя Axel Springer. Законът е дал право на издателите да таксуват всяка търсачка и социална мрежа за публикуването на част от материалите от информационните сайтове (snippets). Но в резултат Google решава просто да не показва съдържание от големите издатели. Така например изданието Bild на Springer губи 80% от трафика си, а в резултат собствениците решават да не таксуват Google, за да си възстановят трафика.

Но издателите не се предават и решават да атакуват най-голямата търсачка директно в съда. Обвинението е, че Google злоупотребява с господстващо положение. Google отказва да плаща такси на издателите и предпочита да ги лиши от услугите си, а това очевидно се приема за злоупотреба. Но съдът решава, че Google има право да не показва медийно съдържание от определени организации, което оставя издателите без печалба.

Така би изглеждал Google след въвеждането на нови регулации.

В Испания през 2014 година бе приет дори още по-строг закон, който задължава издателите да таксуват всеки агрегатор на новини без да им дава право да правят изключения каквито Bild бяха направили за Google. Заради този закон Google просто спряха Google News в Испания, а резултатът от това решение е бил просто катастрофален за Испания. Дори е било публикувано научно проучване (1), което е изследвало какви точно са последиците и какъв е техният размер. Проучването установява, че новият закон за интелектуалната собственост нанася огромни щети върху всички медии в Испания. Краткосрочните прогнози са за щети на стойност 10 милиона евро, които се разпределят непропорционално върху по-малките медии. Освен това потребителите получават значително по-еднообразно съдържание. Изследователите определят самият закон като промяна, която “няма теоретична или емпирична обосновка”.

Провалът на локално ниво кара големите издатели да лобират за общоевропейска законова промяна с надеждата, че Google няма да направи нещо толкова абсурдно като да пореже целия континент, а просто ще се съгласи да плаща. Но тук отново се сблъскваме с факта, че малко хора разбират как точно функционират основните технологии. Google всъщност не получава пари от разпространението на новини и медийно съдържание, което означава, че едва ли ще има проблем да ограничи достъпа до информация на цяла Европа.

Това, в което трябва да сме сигурни е, че глемите медии и издатели на съдържание няма да пострадат сериозно от подобни тежки промени. Истинските потърпевши ще са малките медии, които произвеждат наистина качествено съдържание, което разчита на посещаемост основно чрез Google и социалните мрежи. Потърпевши ще са и крайни потребители. Всичко това, защото едни политици изпълняват желанията на големи структури без да се замислят за последиците върху малките. Това за пореден път показва, че хората не трябва да се месят върху естествения ход на нещата и да не ограничават свободата.

1) https://www.aeepp.com/pdf/InformeNera.pdf

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!