Наука

Данъците върху „вредните храни“, цигарите и алкохола не водят до намаляване на тяхната консумация!

banner-ciela-website


От години нашите власти прилагат една и съща техника за справяне с различни проблеми. Възникне ли проблем, веднага му се налага данък. Как да се справим с тютюнопушенето? Лесно! Направете го скъпо. Как да накараме децата да спрат да консумират нискокачествени храни, които са с висока калорийна плътност, но без никаква хранителна стойност? Направете ги скъпи чрез високи данъци. Данъците в случая се явяват елементарен инструмент, който се прилага от елементарни хора, които ги мързи да измислят по-подходящи механизми за постигане на определена цел. А в случая добавяне на нови данъци и увеличаването на наличните по-скоро води до нежелани и може би неочаквани странични ефекти. Подобни практики в академичните среди са определени като регресивни. Такива, които правят обратното на търсения ефект.

Държавните органи от години действат по този начин. Те дори не се опитват да измислят по-различен. Дори не искат да чуят, че може да се промени поведението на хората не чрез рестрикции, наказания и високи данъци, а чрез стимули. Стимул да консумираш по-добра храна? Държавните органи на различни нации от години прилагат така наречените „данъци върху пороците“ . Най-често това са данъци върху цигарите и алкохола и се прилагат с надеждата, че те биха накарали хората да спрат да ги консумират, но това не се случва. Хората не се отказват от своите пороци, а по-скоро жертват други важни аспекти от своето ежедневие, те променят своя лайфстайл, а това се отразява негативно не само върху отделния индивид, а и върху семейството му. В някои случаи те дори са готови да заменят скъпите продукти с евтини алтернативи, които по-скоро са с по-ниско качество, а понякога и със занижена безопасност. Тоест хората са склонни да модифицират месечния си бюджет, да променят начина си на живот или да направят компромис с качеството и безопасността на своите продукти, но не и да се лишат от пороците си (1).

Това са факти, които са известни и доказани още през 90-те години на миналия век, но въпреки това никой не си прави труда да приложи наученото. Вместо това се създават нови и нови неефективни данъци почти 20 години по-късно. Описан е и един доста притеснителен феномен. Много често самата държава попада в ситуация на конфликт на интереси, защото в един момент тя става зависима от тези високи данъци. Когато държавата започне да финансира важни обществени програми с пари от данъците на порока, тя става зависима от тях и има интерес да кара хората да консумират все по-големи количества от обложените стоки, вместо да ги стимулира да ограничат купуването им. Тоест здравословните аргументи, които се използват като претекст, са напълно несъстоятелни (2).

В България дебатът дали „нездравословните храни“ трябва да се обложат с данък продължава. Макар да нямаме точна дефиниция коя храна е „нездравословна“, мераците за нови постъпления в хазната са огромни. Всичко това се прави отново под претекста, че се мисли доброто на хората и че чрез по-високи цени хората ще спрат да консумират вредни храни и така ще се по-здрави. Всички знаем, че това не е вярно.

Разбира се има и проведени конкретни проучвания върху захарните изделия, чиито резултати са по-скоро до болка познати на специалистите (4). Когато някой реши да обложи с данък „вредните“ храни, се наблюдават следните ефекти:

–        Търсенето на сладки напитки, мазни храни и такива с висока енергийна плътност не е гъвкаво, а по-скоро постоянно и ригидно. То не търпи сериозна промяна. Хората по-скоро не реагират при промяна в цените и не си променят сериозно навиците на пазаруване.

–        Потребителите най-често просто преминават към по-евтини марки продукти или пазаруват от по-евтини магазини. Това не води до консумация на по-малко калории, а до консумация на продукти с дори по-ниско качество.

–        Данъците върху безалкохолните  напитки карат потребителите просто да преминат към други високо калорични напитки.

–        Данъците върху „вредни“ храни взима по-голяма част от доходите на бедните хора, отколкото на богатите. Този регресивен ефект се обяснява с факта, че бедните хора са по-малко податливи на промени. Все пак те вече консумират най-евтините и най-некачествени продукти. Няма как с нови данъци това да се промени…

Когато някой политик или „експерт“ започне да обяснява колко големи ползи ще има едни такъв допълнителен данък, знайте, че той е идиот и най-вероятно нищо не разбира и не се интересува от описания опит по проблема в сериозната литература. Не нужно да се мъчиш да търсиш (грешен) отговор на въпрос, който отдавна е разгадан. Eдинственият начин да се борим с бороците е като се говори за тях. Когато хората са по-информирани…

Използвана литература:

 

1)      Andrew B. Lyon, Robert M. Schwab; Consumption Taxes in a Life-Cycle Framework: Are Sin Taxes Regressive?; NBER Working Paper No. 3932; Issued in December 1991

2)      Andrew J. Haile. Sin Taxes: When the State Becomes the Sinner. 82 Temp. L. Rev. 1041 (2009-2010)

3)      Black, P. and Mohamed, A. (2006), “SIN” TAXES AND POOR HOUSEHOLDS: UNANTICIPATED EFFECTS. South African Journal of Economics, 74: 131-136. doi:10.1111/j.1813-6982.2006.00053.x

4)      Institute of Economic Affairs. Sugartaxes: A Briefing

https://business.facebook.com/science.and.critical.thinking/
Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!

banner-ciela-website

Share this Story
Load More Related Articles
Load More By biologist
Load More In Наука

Facebook Comments

Check Also

Мръсен въздух (част 5): мръсният въздух прави SARS-COV-2 по-инфекциозен и смъртоносен

Научните изследвания относно замърсяването на въздуха са изключително ...

Facebook

shares