НЕнаука

Ревю: Код „червено“: Ботокс в ума

banner-ciela-website


Следващите няколко реда са посветени на новата и поредна книга на Юлиана Дончева – “Код „червено“: Ботокс в ума” .  За книгата разбрах още преди самото обявяване в медиите благодарение на пресрилийз, в който искам да отбележа, че имаше и правописни грешки – случва се, хора сме. Първоначалните ми очаквания бяха, че книгата ще е пълна с дезинформация, явна демонстрация на напълно неразбиране на материята и споделяне на клишета относно “химията“.  Определено и не исках да правя това ревю, но госпожа Дончева активно обикаля всички медии, а вече статии с абсурдни заглавия се появяват във всички сайтове.

Очакванията ми от книгата се оправдаха напълно. Тя не е наръчник на модерната жена, който да я запознае със сложния свят на козметиката, а просто инструмент за всяване на страх и създаване паника, които не са полезни. Книгата е повърхностна и ако някой очаква да получи някаква адекватна информация за козметиката, то всъщност ще получи личната гледна точка на авторката. Но личните гледни точки в случая не са от значение, когато обикаляш всички големи медии (като БТВ), за да всяваш страхове и да обясняваш как ни тровят с химия в козметиката.


Untitled-12

Първият признак, който показва, че авторът не разбира от материята, за която пише, се вижда още в първите страници. Твърдения от сорта, че “в козметиката има опасна химия” или “трябва да се избягва химията” са познати до болка и показват липса на фундаментална представа за околния свят и как той функционира. Много бих искал всички хора да разберат, че всичко е химия, самата материя е химия, а твърдения, че “химията е опасна” са общи, повърхностни и изпразнени от всякакъв смисъл. Самата авторка коментира в това малко четива огромен брой съединения, прави смели твърдения, но не се аргументира и никога не вниква в дълбочина. Тя акцентира какви съединения се съдържат в определен клас продукти и веднага започва да изброява негативните ефекти, които могат да причинят. Това е и вторият индикатор, който ни подсказва колко голямо е неразбирането по проблема. Самото наличие на едно вещество не прави един продукт опасен, а неговото количество. Това е заключение, направено още в античността. Авторката обаче не си задава въпроса защо подобни вещества присъстват в един продукт, каква е тяхната функция, опасни ли са в наличните количества. Липсват всякакви дълбоки разсъждения. Книгата е просто сборник на абсурдните отрицания. А на моменти изказаните абсурдни тези могат да причинят лека усмивка у хората с малко повече познания.

Untitled-3

 Не е нужно да се търсят тези абсурдни твърдения с лупа. Те са често срещани. Да вземем например всичко написано за съединението триклозан. Авторката определено не знае какво представлява то. Тя твърди, че е антибиотик, но то не може да бъде класифицирано към тяхната група. Триклозанът дори не “унищожава бактерии”. По дефиниция той има бактериостатично действие, което означава, че не убива наличните бактерии, но инхибира тяхното развитие. С твърдението, че “триклозанът прави организмът устойчив към антибиотици” авторката всъщност се опитва да каже, че триклозанът може да допринесе за развитието на антибиотичната резистентност на бактериите, но очевидно неуспешно. И за финал относно това съединения – то не се натрупва, няма адитивен ефект от множество различни продукти. Хората шампоани и сапуни не ядат, а кожата е трудна бариера за преминаване. Освен това човешкият метаболизъм разгражда лесно подобни екзотични съединения (ксенобиотици в тялото), което не позволява натрупването.

Untitled-4

В главата за “опасните” пасти за зъби нещата загрубяват и Юлияна Дончева безотговорно изправя хората и най-вече децата пред риск от влошаване на оралното здраве. Жената отрича напълно флуоридизацията на пастите за зъби и препоръчва те да се избягват. Явно според нея това е някаква отживелица, която е наложена от “тогавашните учени”.  Смешното в ситуацията е, че авторът не си е направил труда да потърси в научната литература каква е истината относно този казус. Ако беше го направила, щеше да види, че обширни проучвания (едно такова е разгледало резултатите на 905 изследвания) доказват какви са ползите от добавяне на флуорид в пастите за зъби (1). Нещо повече – изследователите препоръчват хората да ползват подобни продукти и най-вече децата, за да се радват на здрави зъби и по-малко кариеси (2, 3). Безотговорно е да се пишат подобни неистини без никакви аргументи.

Untitled-5

Очевидно и в козметиката основното притеснение е съдържанието на формалдехид. Представата на повечето хора за това съединение се ограничава до наученото в училище, че то се използва за консервиране на биологични материали (включително от хора). Но някак си повечето хора пропускат факта, че хората ежедневно консумират формалдехид от естествени източници като крушите, в които може да има до 60 мг/кг формалдехид, ябълки – до 22 мг/кг, лук – до 26 мг/кг, сушени гъби шейтаке – до 406 мг/кг (4). Тезите на авторката създават един много интересен парадокс. Ако трябва да не използваме козметика, която съдържа източници на формалдехид, то трябва ли да спрем да ядем ябълки, круши, гъби и други? Не, естествено. И без това тялото естествено продуцира това съединение.

Книгата е богата на подобни абсурдни твърдения. Неприятното е, че те не са подкрепени с факти. Кой е източникът? Или просто трябва да се доверим на авторитета на авторката? Проблемът е, че нейната компетенция не е в сферата на козметиката, медицината, химията или като цяло в природните науки. Тоест тя не е авторитет в конкретната област. Липсата на адекватни знания, компетенция, опит и образование в коментираната сфера не я прави достоверен източник на информация. Това е опасно!

Скъпи читатели, съветвам ви, ако се чудите дали да си купите тази книга, да не го правите. На пазара има много по-добри алтернативи в сферата на козметиката, а авторите са далеч по компетентни. За да завърша статията конструктивно и положително, ако някой иска да придобие повече знания, препоръчвам книгата “Как да избираме козметика” на фармацевтката Надя Йорданова.

Използвани източници:

1) Svante Twetman, Susanna Axelsson, Helena Dahlgren, Anna‐Karin Holm, Carina Källestål, Folke Lagerlöf, Peter Lingström, Ingegerd Mejàre, Gunilla Nordenram, Anders Norlund, Lars G. Petersson & Birgitta Söder (2003) Caries‐preventive effect of fluoride toothpaste: a systematic review, Acta Odontologica Scandinavica, 61:6, 347-355, DOI: 10.1080/00016350310007590

2) E M Bentley, R P Ellwood & R M Davies; Fluoride ingestion from toothpaste by young children; British Dental Journal volume 186, pages 460–462 (08 May 1999)

3) D W Bartlett, B G Smith & R F Wilson; Comparison of the effect of fluoride and non-fluoride toothpaste on tooth wear in vitro and the influence of enamel fluoride concentration and hardness of enamel; British Dental Journal volume 176, pages 346–348 (07 May 1994)

4) https://www.cfs.gov.hk/english/whatsnew/whatsnew_fa/files/formaldehyde.pdf

banner-ciela-website

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!

banner-ciela-website

Share this Story
Load More Related Articles
Load More By biologist
Load More In НЕнаука

Facebook Comments

Check Also

Първи данни показват, че руската ваксина против SARS-COV-2 е безопасна и ефективна

Преди по-малко от седмица бяха публикувани в престижния ...

Facebook

shares