Декриминализиране на платените сексуални услуги може да спаси животи и да спести разходи?

Може ли облекчаването на достъпа до някои пороци и услуги да доведе до някакви ползи за обществото? Предположението всъщност не е нещо ново и не е нещо фрапиращо. Един от примерите, който е познат и по нашите територии, е предоставянето на медицински консумативи на наркомани. По този начин те биха ползвали чисти, стерилни спринцовки и игли вместо да споделят, с което се понижава броят на инфектираните с различни опасни инфекциозни заболявания. Това не просто спестява много мъки на хората, а и пари на здравната система за скъпи и продължителни терапии.

През 2014 по време на Международната конференция по СПИН престижният медицински журнал The Lancet публикува серия от научни проучвания, които са фокусирани върху връзката между броят на инфекциите с ХИВ и платените сексуални услуги. В едно от проучванията е показано, че декриминализиране на платената любов може да редуцира броя на инфектираните с между 33 – 46% в рамките на едно десетилетие, което би било епохално постижение (1, 8, 9). Не би трябвало сексуалните работници да се игнорират, сякаш те не съществуват, а тяхната „професия“ да се легализира и да се поставят изисквания (като задължителна профилактика), които биха гарантирали безопасността на клиентите.

Всъщност от години учени и активисти се опитват да дадат гласност на този проблем, но едва през последните няколко тази кауза получи и сериозна научно-академична подкрепа. Дори през 2012 година Световната здравна организация публикува становище, в което се гласи, че всички държави би трябвало да обмислят как да легализират тази професия и да се въведат минимални здравни изисквания, за да се гарантира безопасността и да се редуцира разпространението на инфекциите (2). Сексуалните услуги са декриминализирани в Нова Зеландия и се гледат на тях като на всяка останала форма на бизнес начинание.

Доказано декриминализацията води до по-честата употреба на кондоми (предпазни средства) и кара сексуалните работници да прилагат и други практики, които водят до подобряване на здравословното състояние и редуциране на риска от инфекция с ХИВ. Другата индиректна ползва е, че при легализация се затруднява и трафикът на хора. Съществува стигма и грешно схващане, че легализираните сексуални услуги и трафикът на хора са едно и също нещо, но според международния консенсус трябва да се прави ясно разграничения. При едната форма доброволно се извършва труд, а при другата се извършва системно насилие върху работниците. Самата легализация премахва и самите тъмни фигури, които насилват работниците – сутеньори и подобни. Ако работата е легална, работниците биха се радвали и на реална легална защита от полицията. Отново в The Lancet се споделя, че репресивните и контрапродуктивни действия на полицията, чрез които се „спасяват“ работещите към момента, са много по звучни и добиват повече популярност в обществото и медиите. Това измества фокуса от проблема и съответно неговото решение (3).

Улесненият достъп до адекватна грижа е важен. Без това да се постигне се спира превенцията, лечението и се стимулира разпространяването на инфекции. През 2010 година след анкетно изследване става ясно, че 53% от студентите по медицина (в САЩ) не са обучавани как да разговарят адекватно за сексуалните проблеми на своите пациенти (4). Ако сексуалните работници получат неадекватно и непрофесионално обслужване, те биха сметнали, че лекарите са просто част от цялата система, която ги осъжда и биха прекратили визитите си. Това обяснява и защо над 70% от работещите в сектора никога не споделят с лекарите си с какво се занимава и какво работят.

Самата представа за работещите е много грешна. Много хора си представят момичета с оскъдно облекло, които чакат за клиенти на главни пътни артерии. Всъщност броят на работещите е много по-голям, а съответно и рисковете. Днес е модерно всичко да се случва в интернет, а работниците да приемат клиенти в домовете си, да ходят по адреси и подобни. Интересен е фактът, че заболеваемостта от СПИН е много по-висока при уличните работници и особено при тези, които са насилвани от сутеньори или хората, за които работят. Всъщност работещите на улицата нямат никаква защита от агресивни клиенти, които искат да не ползват предпазни средства. Отново The Lancet показва, че 25% от работещите докладват, че клиентите са ги карали да правят рискова форма на секс (5). Тези, които работят дори в по-отдалечени и обезлюдени места, съобщават, че са карани три пъти по-често да правят рисков секс. В по-неразвитите страни до 1/3 от сексуалните работници споделят, че не носят със себе си предпазни средства (6).

Разбира се подобна промяна (легализация) никога не би настъпила бързо, а по-скоро може да се осъществи бавно и плавно, за да могат да свикнат хората. Пълният и категоричен отказ може да се дължи на консервативния и религиозен мироглед, който в този конкретен случай е по-скоро ретрограден. Важното е постоянно да се напомня и да не се забравя, че легализацията не просто драстично редуцира разпространението на вече споменатите инфекциозни заболявания, но и прекъсва физическото насилие над работещите. В анализ на 800 научни проучвания става ясно, че сексуалните работници са пъти по-застрашени от физическа агресия, изнасилване, убийство, унизително отношение, дискриминация (7).

Тайната на справянето  най-вече с епидемията от ХИВ се крие в защитата на работещите в сектора и осигуряването на лесен достъп до профилактика, изследвания и превенция.

Използвана литература:

1)      Global epidemiology of HIV among female sex workers: influence of structural determinants Shannon, Kate et al. The Lancet , Volume 385 , Issue 9962 , 55 – 71

2)      http://apps.who.int/iris/bitstream/handle/10665/77745/9789241504744_eng.pdf;jsessionid=226359CADC5673A227DEFCBCFC8BFEBD?sequence=1

3)      Trafficking, sex work, and HIV: efforts to resolve conflicts Steen, Richard et al. The Lancet , Volume 385 , Issue 9963 , 94 – 96

4)      Shindel, Alan W. MD; Ando, Kathryn A. PhD; Nelson, Christian J. PhD; Breyer, Benjamin N. MD; Lue, Tom F. MD; Smith, James F. MD, MS; Medical Student Sexuality: How Sexual Experience and Sexuality Training Impact U.S. and Canadian Medical Students’ Comfort in Dealing with Patients’ Sexuality in Clinical Practice;  Medical Student Sexuality: How Sexual Experience and Sexuality Training Impact U.S. and Canadian Medical Students’ Comfort in Dealing with Patients’ Sexuality in Clinical Practice

5)      Global epidemiology of HIV among female sex workers: influence of structural determinants Shannon, Kate et al. The Lancet , Volume 385 , Issue 9962 , 55

6)      https://www.thelancet.com/infographics/hiv-and-sex-workers

7)      Human rights violations against sex workers: burden and effect on HIV Decker, Michele R et al. The Lancet , Volume 385 , Issue 9963 , 186 – 199

8)      P. M. PYETT & D. J. WARR (1997) Vulnerability on the streets: Female sex workers and HIV risk, AIDS Care, 9:5, 539-547, DOI: 10.1080/713613193

9)      P. M. Pyett, B. R. Haste & J. Snow (1996) Risk practices for HIV infection and other STDs amongst female prostitutes working in legalized brothels, AIDS Care, 8:1, 85-94, DOI: 10.1080/09540129650126019

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!