Лятното часово време: какво си мислим, че знаем за него?

Лятното часово време е система, чиято идеална цел е пестене на енергия, засяга над 1.5 милиарда човека (включително и в България), но самото влияние върху хората сякаш остава неизяснено. Обикновено времевият период се измества с 1 час, за да може активната част от деня да съвпада със светлата. Някои държави променят часовото време не с един час, а с половин, защото според техни модели това е по-изгодно и ползотворно.

Това, в което всички сме сигурни, е че смяната на времето два пъти в годината е стресиращ фактор и влияе зле върху хората и тяхното здраве. Те имат нужда от кратък период на адаптация, през който не са особено продуктивни и дори има леко завишение в честотата на различни инциденти. Хората споделят, че не изпитват особено удовлетворение от живота след периодичните времеви промени (3), а учениците дори показват много по-слаби резултати в училище (4). Циркадианната регулаторна система просто не може да се адаптира към лятното часово време и ежегодните промени (11).

Когато става дума за инциденти, автомобилните са изключително интересни за изследване. Установено е, че непосредствено след самата времева смяна се наблюдават малки пикове с висока честота на пътни произшествия. Това се дължи именно на стреса и нуждата от адаптация. Намаленото количество сън при подобни транзиции се оказва рисков фактор (1). Като цяло тези ежегодни промени в краткосрочен план не оказват особено положително влияние върху пътните инциденти, но в дългосрочен план броят на катастрофите се редуцира с 8-11% (2, 5, 6). Лятното часово време в дългосрочен план спасява животи на пътя.

Интересното е, че според изследванията, когато светлата част на деня не съвпада с активната, битовите престъпления зачестяват. Лятното часово време води до редуцирани нива на престъпност – с до 7% в САЩ (7).

Основният довод за въвеждане на тази система бе да се пести енергия, но той се поставя под въпрос. В повечето експериментални проучвания се стига до извода, че след подобна промяна енергия не се пести или количеството спестена енергия е прекалено малко. При проведен експеримент в Австралия е установено, че енергия по този начин не се пести (8). В Турция спестената енергия е равна на около 0.7%, но само при определени условия (9). В Норвегия годишно се пести по 16.1 милиона евро, а в Швеция по 30 милиона евро (10) от изразходвана енергия. Различията се дължат основно на различните географски райони. Тенденцията  да се използват уреди с ниска консумация на енергия бавно, но сигурно заличава разликата между двете времеви системи.

Според научната литература и академичния свят краткото неудобство и нужната адаптация са цена, която е приемлива за плащане от обществото, за да се радваме на някои положителни ефекти. Всяка страна е длъжна сама да реши дали си заслужава да подлага гражданите си на подобен стрес. Темата трябва да се дебатира, а не да стои недокосвана от дълбокото минало.

Използвана литература:

1)      Smith, Austin, C. 2016. “Spring Forward at Your Own Risk: Daylight Saving Time and Fatal Vehicle Crashes.” American Economic Journal: Applied Economics, 8 (2): 65-91.

2)      The B.E. Journal of Economic Analysis & Policy, Volume 7, Issue 1, ISSN (Online) 1935-1682, DOI: https://doi.org/10.2202/1935-1682.1618.

3)      Yiannis Kountouris, Kyriaki Remoundou, About time: Daylight Saving Time transition and individual well-being, Economics Letters, Volume 122, Issue 1, 2014, Pages 100-103, ISSN 0165-1765, https://doi.org/10.1016/j.econlet.2013.10.032.

4)      Gaski, J. F., & Sagarin, J. (2011). Detrimental effects of daylight-saving time on SAT scores. Journal of Neuroscience, Psychology, and Economics, 4(1), 44-53. http://dx.doi.org/10.1037/a0020118

5)      S A Ferguson, D F Preusser, A K Lund, P L Zador, and R G Ulmer; Daylight saving time and motor vehicle crashes: the reduction in pedestrian and vehicle occupant fatalities. ;  American Journal of Public Health (ajph) January 1995.

6)      Douglas Coate, Sara Markowitz,The effects of daylight and daylight saving time on US pedestrian fatalities and motor vehicle occupant fatalities,Accident Analysis & Prevention,Volume 36, Issue 3,2004,Pages 351-357,ISSN 0001-4575,https://doi.org/10.1016/S0001-4575(03)00015-0.

7)      Jennifer L. Doleac; Under the Cover of Darkness: How Ambient Light Influences Criminal Activity; Posted Online December 08, 2015 https://doi.org/10.1162/REST_a_00547

8)      Ryan Kellogg, Hendrik Wolff,Daylight time and energy: Evidence from an Australian experiment,Journal of Environmental Economics and Management,Volume 56, Issue 3,2008,Pages 207-220,ISSN 0095-0696,https://doi.org/10.1016/j.jeem.2008.02.003.

9)      Servet Karasu, The effect of daylight saving time options on electricity consumption of Turkey, Energy, Volume 35, Issue 9, 2010, Pages 3773-3782, ISSN 0360-5442, https://doi.org/10.1016/j.energy.2010.05.027.

10)   Faisal Mehmood Mirza, Olvar Bergland, The impact of daylight saving time on electricity consumption: Evidence from southern Norway and Sweden, Energy Policy, Volume 39, Issue 6, 2011, Pages 3558-3571, ISSN 0301-4215, https://doi.org/10.1016/j.enpol.2011.03.057.

11)   Thomas Kantermann, Myriam Juda, Martha Merrow, Till Roenneberg,The Human Circadian Clock’s Seasonal Adjustment Is Disrupted by Daylight Saving Time,Current Biology,Volume 17, Issue 22,2007,Pages 1996-2000,ISSN 0960-9822,https://doi.org/10.1016/j.cub.2007.10.025.

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!