Грешките, които правим при комуникация с антиваксърите

Проблемът с антиваксърството нараства, става все по-сериозен и крие все повече рискове за обществото. Но тук трябва да сме честни със себе си. Ние, рационалните и скептични хора, сме също част от проблема. Често сме излишно високомерени, смятаме другите за глупави, но всъщност показваме само невежеството си, с което отблъскваме опонента завинаги. Това показва само колко лоша преценка имаме за себе си, за останалите и че всъщност не можем да комуникираме с отсрещната страна.

Първата основна грешка, която правим е да смятаме, че антиваксърите са тъпи, идиоти и неграмотни. Всъщност те са всички друго, но не и глупави. Може би са объркани, може би не подбират добре източниците си на информация, но не и глупави. Те са жертва на психологията и капаните, които ни залага тя. Ако обърнете внимание, ще видите, че антиваксърството е разпрстранено именно в най-развитите страни, в които хората са на едно по-различно интелектуално и технологично ниво.  Именно най-голямо разделение по подобни проблеми има сред високо интелигентните хора и консенсус трудно може да се постигне. Хората правят грешката (несъзнателно) да приемат всичко, което до този момент знаят и в което вярват за пълна истина, а в същото време отхвърлят всяка нова информация, която остро отрича всичко научено до този момент – истински когнитивен дисонанс. Този феномен се нарича „пристрастна асимилация“. Проучване доказва, че хората могат да са дори още по-непреклонни, ако някой се опита да атакува разбиранията им с нова (макар и адекватна) информация (1).

Всичко това показва, че начинът на комуникация с антиваксърите е от значение. Не можем просто да замеряме антиваксърите с подигравателни картинки и коментари, а да се надявам, че с това те ще си променят мнението.

Хубаво е да се знае, че хората не изпитват съмнение конкретно към фактите, а към хората, които ги изказват – правителства, държавни служители, журналисти и други. Те просто не им вярват и ако трябва да сме с честни това е с основание. Хората вярват повече на хора, които макар и да нямат специализирано образование или опит, споделят сходни виждания и мнения – семейство, приятели и други. Това означава, че хората биха вярвали повече на антиваксърски приятели, а не на специалисти без значение от изказаните факти (2). Ако хвърляте факт след факт срещу антиваксърите, единственото, което ще направите, е да затвърдите позициите им – нещо, което никой не желае (3).

Това, което знаем със сигурност е, че грешните вярвания трудно се заличават. Тук действа не само вече описания ефект на „пристрастната асимилация“, но и частичните и мъгляви спомени – опитите да се разбие един мит водят до подсилване на оскъдните спомени, а в същото време се забравят новопоказаните факти. Така забравяме всичко ново и подсилваме грешното старо. Типичният пример е с изследването на Андрю Уейкфийлд, което „доказва“, че ваксините причиняват аутизъм. Без значение колко пъти повторим, че „ваксините не причиняват аутизъм“ връзката не се унищожава, а по-скоро се подсилва. Вместо това трябва да спрем да ползваме отрицателното съобщение „ваксините не причиняват аутизъм“, а да го заменим с положителното твърдение – „ваксините защитават децата от опасни заболявания“.

Рационалните егоисти

Не трябва да забравяме, че преди всичко антиваксърите са егоисти. Те не се интересуват от съдбата на обществото, в което живеят, а просто вярата им да не се поставя под въпрос. Те са готови да си играят с реалния риск да унищожат стадния имунитет, който всъщност ни пази, в името на това, в което вярват. Съобщенията ни трябва да са много добре подбрани и да имаме предвид този тип егоистично поведение.

Трябва да не забравяме, че хората не вярват, че ваксините могат да са полезни, защото живеят в едно комфортно настояще, което е подсигурено от именно ваксините. Вече някои инфекциозни заболявания са толкова рядко срещани (благодарение на превенцията), че хората не вярват (защото не помнят), че може да бъдат инфектирани. Не вярват, че въобще рискът за тях без ваксина се увеличава.

Рационалните, скептични хора смятат този антивакс феномен просто като въпрос на липса на научно/биологично образование и липсваща обща култура. Смята се, че ако им предоставим един куп факти, те ще си променят мнението веднага. Но този метод е доказано неефективен. Те може да грешат, но ако се държим с тях агресивно, те никога няма да ни повярват.

Основният проблем е просто липса на доверие. Хората не вярват на факти и статистика. Това, в което вярват са всъщност тъжни и емоционални истории – инструмент, който може да бъде използван. Вместо да се вади суха статистика колко са спасените чрез ваксини, може да се показват последиците от инфекциозните заболявания, които са били реалност в миналото. Именно тежката съдба на болните ще докосне всеки и ще бъде накаран да се замисли.

Хубаво е да си дадем сметка какво искаме да постигнем с комуникацията си с антиваксъри – да трупаме популярност на техен гръб чрез подигравки или реално да се опитаме да променим ситуацията?

Нека си припомним миналото

Литература:

1)     Lord, C. G., Ross, L., & Lepper, M. R. (1979). Biased assimilation and attitude polarization: The effects of prior theories on subsequently considered evidence. Journal of Personality and Social Psychology, 37(11), 2098-2109.

2)      Eiser, J. R., Stafford, T. , Henneberry, J. and Catney, P. (2009), “Trust me, I’m a Scientist (Not a Developer)”: Perceived Expertise and Motives as Predictors of Trust in Assessment of Risk from Contaminated Land. Risk Analysis, 29: 288-297. doi:10.1111/j.1539-6924.2008.01131.x

3)      Effective Messages in Vaccine Promotion: A Randomized Trial Brendan Nyhan, Jason Reifler, Sean Richey, Gary L. Freed Pediatrics Apr 2014, 133 (4) e835-e842; DOI: 10.1542/peds.2013-2365

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!