Педофилията в църквата – една стряскаща статистика

Религиите винаги са смятани като това нещо, което опазва човешкия морал и което не ни позволява да прекрачваме определени нехуманни граници, но действителността сякаш е друга. Религиите имат и една друга, по-тъмна страна. Потопените в нея живеят с делюзията, че щом са праведни, на тях им е позволено да нарушават някои религиозни норми в името на Бог. „В името на Бог“ дава морален лиценз да се извършват злини, без излишно натоварване на съвестта.

Католически свещеник използва наркотици.

През последните години все по-често излизат наяве тежки случаи на сексуално посегателство срещу деца, което е извършено от църковни служители. Трябва да се подчертае, че подобни грозни актове на насилие са характерни не само за католическите християни, но за абсолютно всяка религия или техни разновидности (1, 2, 3). Хората остават с впечатлението, че този негативен феномен през последните години се проявява все по-често, но това е популярна заблуда. Историческите данни ясно показват, че този феномен е толкова стар, колкото и самата църква, но просто случаите не са получавали чуваемост (4). Църквата вече няма инструменти, с които да потулва случаите. Именно, за да не се потулват случаи, Върховният съд на Илинойс заявява, че разследванията на сексуално насилие върху деца не трябва да се извършва от Църквата, а от компетентните институции (16).

Самата тема за педофилията в религиозните среди става популярна едва през 2002 година, когато случаят на Джон Геогхан придобива медийна популярност и скандализира света. Джон е бил католически свещеник от САЩ и сериен изнасилвач на деца. Църквата му дава право и достъп да работи с деца дори след като е бил заловен и „лекуван“ от своята педофилия. В продължение на 30 години свещеникът е насилил 130 деца. Бог явно го наказва (а по-вероятно някой е организирал всичко), защото при вкарването му в затвора, той е бил сложен в килия с мъж, който е бил с доживотна присъда без право на замяна, която му е била присъдена, защото е убил друг мъж, опитал се да го сваля. Съкилийникът му го удушава.

По-задълбочен поглед разкрива една изключително грозна, църковна картина. Президентът на „Католическата лига за религиозни и граждански права“ Бил Донахю заявява, че децата не са насилвани, ако не са били „пенетрирани“ (13). Друг бисер. Епископ Робърт Кънингам от епархията на Сиракуза заявява, че децата, които са на поне 7 годишна възраст носят отговорност за това, че са изнасилени. Отговорността не трябва да се понася еднолично от свещениците (14). Друг интересен случай е този на свещеник Джорж Зирвас, който с помощта на трима други свещеници е създавал порнографски материали с деца, които са били изтезавани садистично, докато са били изнасилвани (15).

През годините католическата църква понесе огромно количество основателни критики. Тя умишлено си е затваряла очите за подобни случаи. Умишлено е действала мудно, бавно и безрезултатно при разследване на подобни обвинения. Най-големите критики отнася Папа Бенедикт XVI, за който е имало данни, че е потулвал редица случаи на педофилия. Църквата е харчила огромна сума пари, за да запушва устата на жертвите. Само за 10 години (1992 – 2002 г) е имало поне 70 случая на купуване на мълчанието на жертви със щедра сума пари в САЩ (5). Не е ясно и защо църквата е възстановявала на работа „лекувани“ свещеници, които впоследствие отново извършват сексуално насилие срещу деца.

А колко всъщност са педофилите и жертвите им?

Отговорите на тези въпроси са изключително трудни. Църквата отказва да съдейства в разследванията, дава грешна информация, прикрива престъпници. В много страни дори не се води подобна статистика и дори не се разкриват подобни престъпления.

Трябва да се подчертае, че сексуалните престъпления не се ограничават само до деца. Има много данни за божии служители, които посягат и на възрастни. И в България има подобни случаи.

САЩ води борба срещу тези сексуални престъпления. За 52 години (от 1950 до 2002 г.) в САЩ са били отправени обвинения на 4392 свещеника, която бройка е цели 4% от общия брой работещи в американската църква. Броят на жертвите е 10 667, но има още 3000 потенциални жертви, които поради някаква причина са отказали да дадат показания. Изчислено е, че църквата е платина над 1 милиард $ в споменатия период, за да обезщети жертвите, разходи за тяхното лечение, за адвокати и за „лечение“ на свещеници (6). Ако периодът се увеличи до 2015 година, изплатената сума нараства до 4 милиарда $.

Но църковните педофили не могат да се лекуват!

Католическата църква има създаден орган и програма за лечение на педофилия у свои служители. Интересното е, че след подобно лечение повечето свещеници не извършват нови престъпления, но 14% от тях повтарят и потретят. Това означава, че щом веднъж някой е извършил престъпление срещу дете, не трябва да му се позволява да се връща на работното си място и особено пък да контактува с хора (7). Това е превантивна мярка, която силно се избягва.

Сексуалният тормоз остава своя негативен отпечатък върху децата

В едно трябва да сме сигурни – сексуалният тормоз уврежда необратимо децата. Установена е силна и комплексна връзка между сексуалното насилие над деца и развитието на тежки ментални проблеми за голяма част от жертвите (8, 9).

Това заключение многократно е доказано със сериозни проучвания с близнаци. В подобно проучване с 1411 двойки близнаци става ясно, че жертвите могат да развият алкохолизъм и булимия нервоза (10). В друго проучване с 5995 двойки близнаци се открива, че жертвите развиват депресия, панически разстройства, алкохолизъм (11). Трето проучване с 1991 двойки открива, че е наличен и сериозен риск от предприемане на самоубийства, но могат и да бъдат и агресивни към други хора и дори също да изнасилват (12). Може да се каже, че един насилствен акт в ранно детство може да съсипе живота на жертвата, както и на неговите близки. Десетки хиляди пропиляни животи. Жертвата сякаш губи способността да създава здрави връзки с хората, а това води до силни депресивни състояния, злоупотреба с наркотици, упражняване на насилие върху невинни и дори случаи на самоубийства.

4% педофили в църквата може да се струва пренебрежително малък брой престъпници, това става дума за деца. Безопасността им трябва да бъде абсолютно гарантирана. А уж религията би трябвало да дава морал на хората, те да не извършват подобни престъпления.

Използвана литература: 

1)      Abraham, N. W. (1994). The significance of religious messages in sexual addiction: A literature review. Sexual Addiction and Compulsivity, 1(2), 159–185.

2)      Bottoms, B. (2002). Maltreatment of children by clergy. Paper presentation. Fami;y Research Laboratory Annual Conference, University of New Hampshire. Portsmouth, NH.

3)      McCall, D. (2002). Sex and the clergy. Sexual Addiction and Compulsivity, 9, 89–95.

4)      Isely, P. J. (1997). Child sexual abuse and the Catholic church: An historical and contemporary review. Pastoral Psychology, 45(4), 277–299. doi:10.1007/bf02282657

5)      Boston Globe / Spotlight / Abuse in the Catholic Church / Scandal and coverup”. boston.com.

6)      Terry, K. J. (2008). Stained Glass. Criminal Justice and Behavior, 35(5), 549–569. doi:10.1177/0093854808314339

7)      Montana, S., Thompson, G., Ellsworth, P., Lagan, H., Helmus, L., & Rhoades, C. J. (2012). Predicting Relapse for Catholic Clergy Sex Offenders. Sexual Abuse: A Journal of Research and Treatment, 24(6), 575–590. doi:10.1177/1079063212445570

8)      Fergusson, D. M., & Mullen, P. E. (1999). Childhood sexual abuse: An evidence based perspective. Sage: London.

9)      Walsh, K., Fortier, M. A., & DiLillo, D. (2010). Adult coping with childhood sexual abuse: A theoretical and empirical review. Aggression and Violent Behaviour, 15(1), 1–13.

10)   Kendler, K. S., Bulik, C. M., Silberg, J., Hettema, J. M., Myers, J., & Prescott, C. A. (2000). Childhood sexual abuse and adult psychiatric and substance use disorders in women: An epidemiological and cotwin control analysis. Archives of General Psychiatry, 57(10), 953–959.

11)   Dinwiddie, S., Heath, A. C., Dunne, M. P., Bucholz, K. K., Madden, P. A., Slutske, W. S. et al. (2000). Early sexual abuse and lifetime psychopathology: A co-twin-control study. Psychological Medicine, 30(1), 41–52

12)   Nelson, E. C., Heath, A. C., Madden, P. A., Cooper, M. L., Dinwiddie, S. H., Bucholz, K. K. et al. (2002). Association between self-reported childhood sexual abuse and adverse psychosocial outcomes: Results from a twin study. Archives of General Psychiatry, 59(2), 139–45

13)   https://ascienceenthusiast.com/catholic-league-president-says-its-not-rape-if-the-child-isnt-penetrated/

14)   http://churchandstate.org.uk/2015/09/ny-bishop-rape-shames-abuse-victims/

15)   http://fortune.com/2018/08/14/pennsylvania-priests-child-pornography-grand-jury-report/

16)   http://www.nprillinois.org/post/illinois-supreme-court-justice-says-government-not-church-should-investigate-catholic-sex-abuse#stream/0

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!