Защо социалните мрежи са най-добрият инструмент в ръцете на хората в една корумпирана държава?

Корупцията в България е като гъста мъгла примесена със смог – толкова е наситена, че може да се реже с нож, докато те убива. A както преди бях писал, корупцията (научно) доказано убива. Корупцията поражда бедност, корупцията убива бедните, корупцията убива и на пътя (1) или най-просто казано – корупцията убива винаги (2)!

Корупцията дава огромни (и финансови) възможности на извършителите не просто да променят, регулират, управляват живота на обикновените граждани, но и да създават медии, да купуват такива с изградено име и престиж или да управляват държавни. Те ги използват, за да внушат на хората, че живеят добре, че са добре, че проблеми няма или за каквато друга цел имат нужда. Другият позитив, който черпят е, че те решават кое събитие или новина да получи чуваемост и популярност. Или по-просто казано – те контролират как възприемаме заобикалящия ни свят. Те контролират информацията.

Този модел работеше перфектно, безотказно и  успешно до зараждането на интернет в края на 20 век. Интернет в началото бе пренебрегнат и игнориран сякаш е нещо незначително, но интернет се превърна в сила, която все още никой не може да контролира. Той е единствената свободна зона, но към която се правят опити да бъде овладяна, контролирана и регулирана. Причината е, че интернет е инструмент за свободна обмяна на информация, на всякаква информация и дори такава, която може да изкара хората от матрицата, в която живеят и да прогледнат какво се случва. Свободата в интернет дори дава известен имунитет към опитите за манипулация, но той работи главно при хората с по-висок интелект.

Нека разгледаме няколко интересни примера, които доказват, че животът на много хора би бил по-спокоен, ако свободната обмяна на информация не бе възможна.

Пример как медия с някаква история и намаляващ престиж се използва, за да се потуши недоволството на хората по последния проблем с липсващия търговски регистър. Активните политици, които трябва да поемат отговорност, пренасочват вината към свой конкурент в опит да се моделира общественото мнение, но без особен успех.

Интернет бе медиаторът между всички недоволни хора, които не позволиха на Делян Пеевски да заеме висш държавен пост. Интернет и независими журналисти разкриват интимни детайли от престъпния живот на много политици. Такива детайли, които никой не би публикувал в контролирана медия. Интернет се присмива на медиите, които са се превърнали във фабрики за фалшиви новини и показва каква всъщност е истината. Затова хората имат все по-малко доверие на подобни старовремски медии. В интернет всеки може да получи чуваемост и всяка несправедливост може да бъде показана публично. През последните години в социалните мрежи се появиха клипове на множество полицаи, които пребиват невинни хора и които са полагали всякакви усилия, за да потулят случаите. На свободата в интернет дължим и малкото нормалност, на която можем да се радваме, защото без тази свобода всички щяха да носят маската на невинни и честни хора.

Интернет и социалните мрежи решават проблеми по-качествено и по-бързо от самата държава. В интернет за дни могат да бъдат събрани десетки хиляди левове за болен човек. С помощта на социалните мрежи се откриват крадци без помощта на полицията, която често не може да разкрие подобни престъпници. Страхът от социалните мрежи и разпространението на информацията карат държавните чиновници и политици да се коригират за всяка фрапираща грешка и несправедливост – нещо, което в противен случай нямаше да се случи. Свободата в интернет и социалните мрежи има назидателна функция за провинилите се.

Класическите медии губят своята критична маса от читатели, слушатели, зрители, губят контрола, не успяват да манипулират общественото мнение, а интернет  в момента е единственият инструмент, който се бори срещу грозната действителност.

Но защо това е така?

Социалните мрежи представят един модел, който ни разделя от традиционния, който доминираше обществената комуникация. Всеки напредък от хартиената преса, до радиото, та чак до телевизията не представя някаква огромна иновация в комуникацията, а просто увеличава ефективността на разпространение на информация. Моделът, в който комуникацията е еднопосочна и се контролира от малка и лесно разпознаваема група от хора, си остава непроменен. Социалните мрежи създават друг модел, който постепенно замества настоящия, в който единият говореше, а другият участник послушно слушаше. Новият модел оперира двустранно и позволява на всеки участник да комуникира с останалите, вместо само да слуша пасивно. Освен това разговорът се провежда в отворена среда, която позволява информацията, която е смятана за най-интересна, да се разпространява до по-широка публика, а не някой да решава еднолично кое да достига до хората. Самите потребители не просто избират до какво да имат достъп, но и кое си заслужава да бъде разпространявано.

Използването на традиционните медии (вестници, радиа, телевизии) е начин за тези с определена цел да разпространят идея или информация до публиката. Комуникацията се ограничава само до едностранно разпространение. Компании, правителства и други групи контролират разпространяваната информация чрез лобистки закони или по-често просто като притежават въпросните медии. В миналото телевизиите и радиата са притежавали огромна сила – да контролират източника на информация. В радио и телевизионните сфери често вниманието на публиката се насочва в посока, която стимулира развитието на желана ситуация. В среда, в която някой контролира как и какво ще бъде разпространено, лесно може да се манипулира общественото мнение в желана посока. Понякога дори начинът на поднасяне на информацията може да доведе до манипулиране на общественото мнение.

Вселената на социалните мрежи е напълно противоположна. Може да се каже, че потребителят в социалните мрежи е превърнал собственика на конвенционалните медии в обикновен създател на съдържание. В този случай потребителят до известна степен има по-голям контрол върху съдържанието в среда, в която той има много по-голям избор от просто радио или телевизия. Като активен участник в новинарската мрежа, потребителят е по-ангажиран в избора на съдържание, което може да гледа, слуша или чете. Този тип на ангажираност кара хората да прекарват повече време в поглъщане и смилане на информацията. Това води до създаване на нова медия, която е по-ефективна, а бившите собственици на медии, които вече са по-скоро създатели на съдържание, да се борят да се докажат, че са достоверни, за да спечелят вниманието на потребителя.

Социалните мрежи свързват хората един с друг без значение от разстоянието, географските пречки или социо-политическите различия. За разлика от другите медийни среди, комуникацията е мигновена. Откритието и разпространението на една информация, както и отговорът, който тя причинява, се разпространяват с непостижима до този момент скорост. Нека си припомним, че само за 1 ден цяла България научи кой е Делян Пеевски, какво е миналото му, с кой е свързан, кой важен държавен орган иска да оглави и за още по-малко време недоволството в мрежата се превърна в нещо реално.

В основата си социалните мрежи улавят в себе си всички елементи, които съдържат старите медийни среди. Те могат да разпространят всичко, което телевизия, радио, вестници и списания предлагат, но за по-кратко време и по-достъпно. Но социалните мрежи не са просто компилатор на споменатите медийни среди, а са инструмент за многонасочена комуникация. Някой може да отговори на видео с видео. Друг може да открие проблем, да го проучи, да открие решение и да го разпространи. Изменчивостта на подобен тип взаимодействие е невиждана до този момент. Освен това информацията може вече да бъде достъпна от множество локации чрез различни устройства.  Информацията просто ни залива, а ние трябва да я асимилираме адекватно.

 Свободата в интернет и социалните мрежи са новият кошмар на всеки диктатор или управленец с нечисти намерения. Вече дори класическите пропагандни медии губят ефективност в разпространяването на лъжи, защото свободата в интернет се разпространява. Свободата да се споделя информация. Това прави диктаторите агресивни, в чиито ръце остава само и единствено агресивно изземване на този свободен инструмент от ръцете на хората. Затова диктаторите често забраняват достъпа до големите и свободни социални мрежи.

1)      http://6nine.net/2018/04/13/%D0%BA%D0%BE%D1%80%D1%83%D0%BF%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D1%83%D0%B1%D0%B8%D0%B2%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%8A%D1%82%D1%8F/

2)      http://6nine.net/2018/05/06/korupciata-2-ubiva-vinagi/

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!