Внимавайте с вълшебната добавка за гориво на д-р Мермерски!

Ако харесвате тази статия, можете да подкрепите блога и "Наука и критично мислене" в Patreon. Become a Patron!

Вчера останах с отворена уста… За всички е ясно, че семейство Мермерски са се прицелили към бизнеса с билкарството, алтернативна медицина и “здравословен” начин на живот. Мермерски (старши) е като Гандалф, който може да лекува всичко с корен от глухарче. Разбира се методите им не са доказани, трябва задължително да се избягват и напълно игнорират. Те са просто един добър маркетингов продукт. Кой би се лекувал от учен, специализирал в сферата на аграрните науки? Не сме добитък все пак…

Синът (Йонко Мермерски) също е поел по пътя на баща си, защото явно е доходоносен. Той пише книги за медицини, хранене, здраве и твърди, че е доктор по органична химия от САЩ, но не е ясно защо смята, че може да се грижи едновременно за здравето и на хора, и на автомобили…

Той е разработил мистериозен еликсир, който по негови думи значително намалява консумацията на гориво – дизел и бензин, почиства вътрешно и намалява изхвърлените вредни емисии с над 50%. Парадоксалното е, че ако приемем, че добавката наистина намалява консумацията на гориво (което не е доказано и не трябва да взимаме за чиста истина без адекватни лабораторни изследвания), то нейната стойност надхвърля направената икономия, което от своя страна я обезсмисля напълно.

Но не това е най-големият парадокс. Мермерски крие съдържанието на продукта, защото явно се опитва да опази интелектуалната собственост, но по този начин застрашава безопасността на хората и здравето на автомобила. Никой не знае какво има в шишето, но то почиства добре. Ами ако е киселина? Корозивно ли е? Би ли навредило на автомобилите? Къде са документите, които доказват безопасността? Къде са документите, които доказват всяка отправена претенция? Можем ли сляпо да се доверим в думите на д-р Мермерски? Аз лично не мога да вярвам сляпо. Все още не мога да си позволя подобен лукс.

Интересното е, че за да се докаже екологичният ефект, че значително се редуцират вредните емисии, трябва да се направи комплексен химичен анализ. Няма как при консумация на едно и също количество гориво да се отделят по-малко отпадни вещества. Къде е останалата органична маса? От часовете по физика знаем, че материята не се губи, а се трансформира в друга форма. Това объркване най-вероятно се дължи на елементарното изпитване, което е извършено в ТУ София. Те употребяват определен обем гориво, а отпадните газове преминават през тръба с филтърна хартия. Колкото по-черна е хартията, толкова по-мръсно. Но с този тест се вижда изхвърляне само на груби, едри частици, но не се анализира самият състав на газовете. Все пак, както вече споменах, материята не се губи.

Но проблемите не спират. Липсата на обявено съдържание показва, че опаковката не отговаря на държавните изисквания за етикетиране. Съставът трябва да бъде ясно обявен, трябва да има обявена годност, защото и химичните продукти имат такава, както и още много друга ценна информация. Законите трябва да се спазват.

Това е един от основните проблеми при производителите на “иновативни” и чисти продукти – отказват да спазват правилата и смятат, че са по-специални от останалите индустриални производители. Защо едни производители трябва да спазват редица строги правила и норми, а други най-спокойно ги игнорират?

Каква е моята препоръка? Не изливайте течности в колите си, за чиито състав не знаете абсолютно нищо. Не се доверявайте сляпо на авторитети, а само на предоставени факти, за да не страдате.