Наднорменото тегло е епидемия, която се причинява от бедността

Епидемията от затлъстяване, особено сред младежите, е все по-ясно видима, a тя не върлува само в САЩ, а дори и в България. Модерните родители осъзнават надвисналата опасност и се опитват да се противопоставят, да я предотвратят, но с доста грешни похвати – насилствено налагане на модерни течения в храненето, които са по-скоро грешни и не биха довели до желания резултат.

Проблемът обаче всъщност е много по-голям, той е национален – наднорменото тегло е заболяване, което се причинява от бедността. До това шокиращо, но може би не неочаквано прозрение, са стигнали много държави. В Обединеното кралство например са установили, че масово децата навлизат в образователната система с наднормено тегло, а броят на излизащите от нея с наднормено тегло е дори още по-голям. Наднорменото тегло всъщност е класов проблем. На пет годишна възраст децата от бедните семейства са два пъти по-застрашени от наднормено тегло, отколкото децата от богатите семейства. На 11 годишна възраст рискът скача до три пъти (1).

Този феномен представлява своеобразен социален градиент, който се характеризира с определен модел, повтарящ се във всяка държава. Наднорменото тегло може да се смята за форма на недохранване, а колкото повече се увеличава пропастта между бедни и богати, колкото по-големи са неравенствата в обществото, колкото повече хора изпитват невъзможност да покрият основните си нужди, толкова по-трудно е да водят здравословен и активен начин на живот. Обикновено  подобни хора не могат да предоставят на трапезата си необходими количества плодове и зеленчуци, макар да знаят колко полезни и необходими са те. Вместо това, те се изхранват с храни, които са с висока калорийна плътност, но бедни на нутриенти и без балансиран хранителен състав – идеална формула за затлъстяване.

На графиките ясно се вижда, че свежите плодове и зеленчуци най-често се купуват от по-заможните потребители. Няма как хем да продаваш домати с пъти завишена цена поради нереалистични заявки за уникални ефекти върху здравето, а в същото време да се чудиш, защо хората не се хранят “здравословно”. Съществува интересна обратна зависимост – колкото по-евтина е една храна, толкова по-енергийно плътна (калорична) е тя, а бедните хора могат да си позволят само такава храна (5).

Този проблем няма да се реши, ако менюто на децата се замени с модерни, но скъпи и с незнайно качество храни. Родителите все така няма да имат възможността да изхранват децата си пълноценно. Това, което трябва да се направи е политиците да погледнат глобално на този проблем. Раздаването на ябълка на ден не е адекватна политика за подобряване на здравето на децата. Адекватна политика е стимулиране и гарантиране на добро икономическо развитие.

Наднорменото тегло е като лакмус – индикатор на средата в обществото. Наличието му като огромен проблем подсказва, че има нещо много нередно, но не само в здравната ни система, а в икономиката като цяло. Ако някой се поинтересува как домакинствата разпределят ограничения си бюджет, ще разбере, че манията по „здравословната“ храна не се наблюдава, а скъпото кокосово масло и мляко (например) са табу. Нека си припомним, че вината за бедността можем да прехвърлим на корупцията. Колкото по-големи са нивата на корупция в една страна, толко по бедни са хората и толкова по-висока е смъртността. Или с други думи – нежеланието на политиците  да се псравят  с корупцията по високите етажи няма до доведе до желаното икономическо развитие, а това би довело до съответните тежки последици и върху общественото здраве.

Дори академичната общност е стигнала до извода, че проблемът с наднорменото тегло най-силно се наблюдава сред бедните общества, но и сред необразованите. Да не забравяме обаче, че бедността се води ръка за ръка с необразованосста.

Източници:

1)      Childhood obesity: Time for action; UK parliament; 30 May 2018

2)     http://6nine.net/2018/04/13/корупцията-убива-на-пътя/

3)      http://6nine.net/2018/05/06/korupciata-2-ubiva-vinagi/

4) Adam Drewnowski, SE Specter; Poverty and obesity: the role of energy density and energy costs, The American Journal of Clinical Nutrition, Volume 79, Issue 1, 1 January 2004, Pages 6–16, https://doi.org/10.1093/ajcn/79.1.6

Данните са на Тhe guardian.

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!