(Де)мотивираща дезинформация

През последните години процъфтя бизнесът на менторството и коучинга, чиято цел сякаш не е точно да помогне на хора в нужда, а по-скоро да напълни джобовете на менторите, които са по-скоро един маркетингов продукт със съмнително качество. Няма да крия своята резервираност към подобни личности, защото примерите сред тях са фрапиращи. Студенти дават “акъл” на хора, които са изградили собствен бизнес, как да се подобрят, макар самите млади ментори никога да не са създавали нещо през живота си. Истински парадокс. Бивши секс учители (Кобилкина) се превърнаха в мотиватори, а health коучовете демонстрират изключително посредствени познания по темите, за които говорят.

Изведнъж хората с посредствени познания и без опит в темите, в които обучават, станаха национални будители.

Продуктите, които тези личности предлагат са доста разнообразни – книги, мотивиращи видеа, шоу събития, персонални консултации и други. Цените са изключително сериозни и понякога билетите за подобни събития надминават цените за концерти на доказали се звезди – Лили Иванова например. Ще си позволя да цитирам едно клише, което се използва в този бранш  – времето е пари. И наистина времето е пари, защото хората обикновено прекарват по 8 часа на ден, за да придобият определена сума. В този ред на мисли всяка сума може да се трансформира в еквивалентно  количество време, което е нужно, за да се придобие въпросната сума. Когато някой се опитва да продаде книга или курс, той трябва да е сигурен, че предоставяната информация е изключително качествена, че е истина, а не посредствена и нереална, защото въпросния продукт коства определена сума, за чието придобиване е изразходен сериозен времеви ресурс. А какво предоставят инфлуенсърите?

Това, което инфлуенсърите продават е по-скоро едно нищо. Просто огромен обем от думи, които не носят почти никаква информация или тя често е невярна.

Нека разгледаме откъси от книгата на популярния Юли Тонкин – “Ново начало”, чиято цена се конкурира с тази на истински литературни шедьоври.

Поради някаква странна причина г-н Тонкин във въпросната си книга популяризира алкалната диета и алкалния начин на хранене като “здравословен“. Това е един от упоритите митове, които отказват да умрат и които очевидно се популяризират от модерните “будители” – инфлуенсърите. Хората трябва разберат, че няма механизъм, който да позволи тялото да бъде “алкализирано” без това да доведе до летален край. Всъщност това е един парадокс. Хората приемат популярните пробиотици, чието благоприятно действие се дължи на подкисляването на обкръжаващата ги среда (но в храносмилателната система), а в същото време същите хора се опитват да се алкализират. Две популярни форми на здравословен начин на живот в остър сблъсък. Но истината е, че патогенните бактерии (които често се наричат паразити) се развиват изключително бурно при неутрални или леко алкални условия, но развитието им се инхибира в кисела среда. Затова алкализирането е един вреден мит! И не, подкисляването на организма не причинява рак.

За пореден път се демонстрира, че лимоните са алкални. Няма как един плод, който е богат на лимонена КИСЕЛИНА да е алкален. Всеки знае какъв е вкусът на лимона и лайма. Меласата също не е алкална, а по-скоро леко кисела, защото нейното pH варира между 5 и 5,5. Това е демонстрация на остра липса на фундаментални знания по биология и химия, а да не говорим за хранителна култура.

Taзи грешна идея за алкалните диети се споделя и от жената на г-н Тонкин – Албена Тонкин, която е здравен инфлуенсър в zdravei.org.  Отново се препоръчва да се консумира “алкална” напитка с лимон, с лимонена КИСЕЛИНА. Истински парадокс. Описаните благоприятни ефекти са толкова много, че тази напитка е истинска панацея. Естествено доказателства за всяка една от тези сериозни заявки липсват. Недоумявам как тази напитка би ни защитила от радиацията и от нейните ефекти, особено когато биологичните структури (като ензимите) губят своята активност в кисела, течна среда и при излагане на стайна и дори по-висока температура. Разбира се подобни ензими в лимона не съществуват, а и да съществуваха, те биха се денатурирали веднага в стомаха, което отново води до загуба на биологична активност. Или по-просто казано – напитката е безсмислена, не предпазва от радиация, а просто утолява жаждата.

Твърдението, че хлорофилът “доказано спира развитието на патогенните бактерии” е странно. Хлорофилът е просто пигмент, който играе изключително важна роля в биоенергетиката на фотосинтезиращите видове, но още през 1950 година е установено, че няма абсолютно никакви терапевтични свойства при третиране на рани и инфекции (2).

Когато някой опише един продукт, че има 150 лечебни свойства, то най-вероятно това е поредната измислица. Такъв е и случаят с куркумата. Постоянно се спряга за панацея и донякъде това е “подкрепено” от почти реална наука. Проблемът е, че невероятните резултати се наблюдават само в in vitro условия, само в лабораторията. Мащабно проучване ни разкри наскоро, че тези наблюдавани ефекти не могат да се прехвърлят директно върху хора. Куркумата просто не лекува. Нещо повече. Оказва се, че куркуминът (активното вещество в куркумата) реагира с аналитичните методи на изследване, което е довело до отчитане на фалшиви позитиви. Наблюдаван е сигнал за наличен ефект, който всъщност никога не е бил наличен – фалшив позитив (1).

Да завършим прегледа с готварската книга на Биляна Йотовска, която очевидно готви само по престилка, което е похвално!

В книгата и присъства скрита реклама на един любим мой продукт. Дъвките ксилитол са предпочитани от много хора, защото не съдържат химия или захар, а естествен природен ксилитол от бреза. Но какво ще стане, ако добавя един малък щрих? Ксилитолът наистина се извлича от кората на бреза, но чрез тежка киселинна хидролиза и серия от екстракции, които представляват процеси от индустриалната химия. Уж без химия, а реалността е друга…

Скъпи инфлуенсъри, редно е когато предлагате услуги на висока цена, то те да са с високо качество!

1) The Essential Medicinal Chemistry of Curcumin Kathryn M. Nelson, Jayme L. Dahlin, Jonathan Bisson, James Graham, Guido F. Pauli, and Michael A. Walters Journal of Medicinal Chemistry 2017 60 (5), 1620-1637 DOI: 10.1021/acs.jmedchem.6b00975
2) Conrad R.Lam; Brock E.BrushM.D; Chlorophyll and wound healing: Experimental and clinical study; The American Journal of Surgery Volume 80, Issue 2, August 1950, Pages 204-210

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!