Двоен стандарт в храните: неадекватността на българските политици

Ако има нещо, с което нашите политици са известни, то това е техният интелект или по-скоро липсата му. Висшите държавни постове се заемат от хора с предимно нулев опит в сферите, в които ще упражняват своите нови правомощия и задължения, имат съмнителни знания и незнайно какви компетенции. 

Често подобни политически фигури са резултат на случайност. Такъв бе и феноменът “15/15” Момчил Неков, който е и един от ревностните борци за борба с “двойните стандарти в храните”. Още през лятото на 2017 година МЗХГ публикува своите изследвания относно този проблем, но с повече от съмнителни тълкувания на резултатите. В резултат Неков, Омбудсманът на България и други решиха, че е редно да се създаде единен орган за борба с този проблем. Но колко адекватни са техните решения?

Какво е “двоен стандарт”?

И в предишна статия бях загатнал основния проблем на законотворците – първо трябва да дадат дефиниция на феномена “двоен стандарт в храните”. Към момента такава ясна дефиниция не съществува. Съществуват някакви тълкувания, но те са по-скоро объркващи и неясни. Най-често законотворците се позовават на лични усещания, чувства и личен опит – анекдотни доказателства. Лабораторните анализи на МЗГХ доказаха, че разликите в хранителните продукти са толкова малки, че със сигурност могат да се определят като естествени вариации. Дължат се на факта, че в хранителната индустрия се влагат суровини с непостоянен състав, чиито параметри трудно могат да се контролират с висока точност. Или с други думи – влаганото месо винаги има вариращо количество протеини. Зеленчуците винаги имат вариращо количество витамини, а не абсолютно точно и непроменящо се.

Политиците обаче вървят по тънката линия, която разграничава истината от лъжата. Те заявяват – “Доказано има разлики в количествения и качествен състав между българските и чуждестранни вариации на един и същи продукт!”, но пропускат да посочат допустимите граници. Забравят да кажат на потребителите какви са допустимите отклонения, за да се заключи дали един продукт не спазва наложените правила.

Това кара нашите политици да инициират инициатива да създаване “на единен европейски орган за контрол на качеството и безопасността на храните”, но проблемът е, че такъв вече съществува и се нарича EFSA (European Food Safety Authority). Политиците ни, които са решили да променят хранително-вкусовия сектор в Европа, очевидно не са запознати със законите и регулациите на този орган, защото той ясно дефинира допустимите вариации в качеството на храните спрямо написаното на етикета.

За пореден път това, което политиците ни правят е просто да демонстрират своята неадекватност, но този път на европейско ниво.

Примери

Стойностите в таблицата са максимално допустимите отклонения за всеки един компонент от храната, които важат на територията на всяка страна от ЕС. Те са описани в множество регламенти и дори са преведени на български език и се прилагат от БАБХ.

Нека вземем няколко примера от анализите на МЗХГ, според които има наличен двоен стандарт.

Една от основните критики към анализите на държавната институция е, че те не споделят абсолютно никаква информация за изследваните продукти, което е груба грешка. Но ако приемем, че в консервата риба наличното количество мазнини е 10 грама, то допустимото отклонение от етикета е до +/- 1.5 грама или 15%. Ако мазнините са над 10 грама, то допустимото отклонение е до 20%. Или с други думи нарушение няма. Голямата вариация отново се обяснява с факта, че рибата и месото са с непостоянен състав. Притеснително би било, ако всички консерви имат еднакво количество мазнини, защото това би означавало, че в нея са внесени някакви външни източници на мазнини, за да се изравнят количествата. А при производство на сирене с какъв източник на мазнини ще се изравнят стойностите между отделните партиди?

Отклонението в съдържанието на натриев хлорид също е в допустимите граници. Ако наличното количество е под 1,25 грама, то допустимата вариация не трябва да надхвърля +/- 0,375%. Ако количеството е по-голямо, до вариацията не трябва да е повече от +/- 20% от описаното в етикета.

В друг пример с необявена марка шоколад положението е идентично. Наличните отклонения в мазнините са по-скоро пренебрежими. Позволените отклонения варират от 10 до 20% от обявените стойности в етикета на продукта. Отново нарушение няма. Отклоненията във въглехидратите също са в рамките на нормалното, защото те могат да варират в границите на до 20% от написаното в етикета.

Разбира се можем да продължим с още много подобни примерни, но целта е отново да се напомни, че при производство на един продукт съществува една естествена вариация на хранителните компоненти, която се поражда не само от непостоянния състав на суровините, но и от технологичния процес – смесване на компонентите, вариращо количество влага и други. Тези вариации не могат да бъдат определени като “двоен стандарт”, което налага да се създаде много ясна дефиниция какво представлява този феномен. Такава липсва, а политиците сякаш не целят да помогнат на потребителите, а да имитират дейност, за да бъдат преизбрани.

Използвани източници:

1) http://babh.government.bg/uploads/File/Actuality/Food/13-0327-5-SANCO-2012-12812-1169TRA-00.pdf

2) https://news.bg/society/mzhg-publikuva-vsichki-danni-za-dvoyniya-standart-na-hranite.html

3) Заглавна картинка – bTV.

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!