Кои свещи увреждат църквите и иконите?

Църквите и манастирите ни не са просто религиозни храмове, в които хората намират отговори на въпроси, които ги измъчват, отправят молитви, намират упора в тежки моменти и утоляват духовния глад. Църквите са част от културното ни наследство, съхранявали са и съхраняват историята ни, културата и езика. За да продължат да съществуват и да бъдат посещавани и от бъдещите поколения, нашите наследници, трябва да ги съхраняваме и да се стараем да нанасяме минимално количество щети при всяко едно от нашите посещения. За съжаление държавата не винаги полага нужното количество усилия, за да опази това (и не само) културно наследство, но за сметка на това отделните посетители могат с минимални персонални промени да допринесат за благосъстоянието на храмовете.

По време на изминалия великденски празник множество медии алармираха, че все още се продават навсякъде фалшиви свещи, които са произведени от неизвестни хора, с изкуствени материали (не от пчелен восък), а горенето им, според журналистите и ръководителите на свещоливницата, създава дим и сажди, които увреждат изключително много инфраструктурата на храмовете. Според репортажа това се дължи на използваните нефтопродукти и синтетични материали при направа на фалшивите свещи. Истинските, направени от пчелен восък по думите не са опасни и увреждащи, макар да са двойно по-скъпи. Ръководителят на свещоливницата допълнително пояснява, че ползва памучен фитил от Горна Оряховица и восък от Китай (1).

Но дали това е така? Кои свещи увреждат или не увреждат църквите и иконите?

Макар и малко, съществуват проучвания, които изследват свойствата на свещите, които са направени от различни изкуствени и естествени восъци, както и с различен диаметър на фитила. Едно от най-важните качества е способността им да отделят видим дим и различни летливи съединения. Подобна информация за използваните материали е важна, тъй като пазарът на свещи в САЩ например е огромен. Оценява се на 2 милиарда $ годишно, а 70% от домакинствата имат запас от тях. Това означава, че е важно тези продукти да не димят прекалено много, защото не само увреждат собствеността, но и отделените летливи съединения представляват сериозен здравен риск (2).

През 2009 година Allan и колеги (2) публикуват проучване, в което сравняват способността на 14 суровини да отделят пушек и сажди. За целта е определена ламинарната точка на димене на всеки от изследваните материали. Този показател измерва най-общо дължината на пламъка до точката, при която започва продукцията на дим и сажди. Установена е ясна корелация между ламинарната точка на димене и отделеното количество сажди. Колкото по-висока е тя, толкова по-малко сажди се отделят (3).

Трябва да се спомене, че и диаметърът на фитила е фактор от значение. С увеличаването му се увеличава и точката на димене, което означава, че ще се продуцират и по-малко количество нежелани вещества. Тази зависимост се обяснява с увеличената загуба на топлина от основата на пламъка до неговия връх и понижената температура на разтопения восък. В следствие спада и температурата, а тя не е достатъчна за формиране на самите дим и сажди.

 От направените емпирични измервания ясно се вижда, че от групата на комерсиалните восъци (пчелен, канделила, карнауба и парафин) най-ниска точка на димене има пчелният восък. Очевидно масово разпространеното мнение, че свещите от подобен природен материал са по-качествени, не отделят сажди, е по-скоро грешно. Ниската точка на димене означава, че свещта ще продуцира и по-голямо количество нежелани вещества.  Самите продавани църковни свещи от пчелен восък или парафин във всеки храм могат да увредят иконите и стенописите. Синтетичните вариации се оказват видимо доста по-добър вариант, макар според популярното мнение  именно те да увреждат интериора, което не е вярно.

Подобни резултати са докладвани няколко години по-рано. Отново пчелният восък и парафинът са продуцирали близки количества сажди. Изследвано е и хидрогенирано соево олио като екологичен заместител на конвенционалните материали за производство на свещи. Производството му се води екологично, лесно се разгражда в околната среда и при горене  отделя минимални или нулеви количества сажди (4). Установено е и че свещите от пчелен восък и парафин отделят малки количества формалдехид при горене.

За да опазим храмовете, може би е нужно да вкараме малко иновации и нови технологии в едно иначе традиционно производство.

 Използвана литература:

1)      https://nova.bg/news/view/2018/04/06/212142/църквата-със-строги-мерки-за-контрол-срещу-фалшивите-свещи

2)      Kathryn M. Allan, John R. Kaminski, Jerry C. Bertrand, Jeb Head & Peter B. Sunderland (2009) Laminar Smoke Points of Wax Candles, Combustion Science and Technology, 181:5, 800-811, DOI: 10.1080/00102200902935512

3)      Kent, J.H. 1987. Turbulent diffusion flame sooting-relationship to smoke-point tests. Combust. Flame, 67, 223

4)      Rezaei, K., Wang, T. & Johnson, L.A. J Amer Oil Chem Soc (2002) 79: 803. https://doi.org/10.1007/s11746-002-0562-y

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!