Как действа стадният имунитет – пример от Африка

В богатите страни бесът (инфекциозно заболяване) най-често се използва в метафори (“бягаш като бесен”) или в страшни истории от времето на бабите ни. В Африка и Азия този вирус убива по 60 000 човека годишно. Кампания за масова ваксинация на бездомни кучета доказва, че броят на смъртните случаи може рязко да се намали, дори ако не всички животни са ваксинирани.

Успяхме да унищожим едрата шарка, а скоро може би ще унищожим и полиомиелита, защото това са заболявания, които се ограничават само до хора. По-трудно е да унищожиш вирус, който може да съществува в непокътнато, жизнеспособно състояния в животни. Много малко хора се заразяват от диви животни. Повечето хора се заразяват от най-добрия приятел на човека – кучето. Ако куче се зарази от див резервоар на вируса, то може да разпространи инфекциозния агент сред цялата популация улични животни.

През 2012 и 2013 година в столицата на Чад се бяха инициирани масови ваксинационни кампании. Да се имунизират всички кучета в подобен голям град е непосилна задача, но надеждите са, че ако се третират голям брой индивиди, то стадният (на глутницата в този случай) имунитет би редуцирал разпространението на вируса до незначителни нива.

Група чуждестранни и местни учени, които са следили кучешките популации, са установили, че макар кампаниите да са ваксинирали едва 71% от всички кучета в града, то това е било напълно достатъчно да се редуцира разпространението на вируса сред кучета с 95%, а сред хора с 99.8% през 2014 г.

Груповата (стадна) резистентност разчита на факта, че за всяка инфекция нивата на трансмисия спадат, когато някои от потенциалните жертви на инфекциозния агент придобият имунитет. Ако достатъчна част от популацията е защитена, не може да настъпи епидемия. Антиваксърите отхвърлят тази концепция, защото тя пряко  се противопоставя на техните виждания за ваксинацията като акт на личен избор.

Броят на ваксинираните, който е нужен, за да се наблюдава силна резистентност, варира спрямо различните обстоятелства. Достигане на нужното покритие, за да се прекъсне разпространението на вируса на беса, изисква задълбочени познания относно екологията на местните популации кучета, взаимодействията емжду кучета и хора и социалните и културни специфики на местната общност.

За нещастие, макар първоначалният успех, вирусът успешно е възстановил своята нормална численост и степен на разпространение и то по-бързо от очакваното, което се дължи на обкръжаващите и нетретирани територии. Но макар начинанието да е имало краткотраен успех, то събраните данни показват колко важна е ролята на превантивната медицина за изграждане на групова резистентност, която да възпира разпространението на опасни инфекции. Проучването е публикувано в престижния журнал Science Translational Medicine.

Vaccination of dogs in an African city interrupts rabies transmission and reduces human exposure BY JAKOB ZINSSTAG, MONIQUE LECHENNE, MIRJAM LAAGER, ROLANDE MINDEKEM, SERVICE NAÏSSENGAR, ASSANDI OUSSIGUÉRÉ, KEBKIBA BIDJEH, GERMAIN RIVES, JULIE TESSIER, SERAPHIN MADJANINAN, MAHAMAT OUAGAL, DAUGLA D. MOTO, IDRISS O. ALFAROUKH, YVONNE MUTHIANI, ABDALLAH TRAORÉ, JAN HATTENDORF, ANTHONY LEPELLETIER, LAURIANE KERGOAT, HERVÉ BOURHY, LAURENT DACHEUX, TANJA STADLER, NAKUL CHITNIS SCIENCE TRANSLATIONAL MEDICINE20 DEC 2017

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!