Хората, които все още вярват, че Земята е в центъра на всичко…

През последната година движението на вярващите в „плоската Земя“ търпи невиждан разцвет. Все повече хора гордо заявяват, че вярват, че земята не е геоид, а е плоска равнина, а с това на показ дават своето невежество. В същото време в България новото поколение интелектуалци блеснаха с умопомрачителното прозрение, че вероятно хелиоцентричният модел не е добър, а геоцентричният модел, ако не по-добър, то поне е равностоен на приетия за стандарт. Или с други думи – Земята е в център на всичко…

Вчера в консервативно-религиозната платформа „Мисълъ“ (https://misal.bg/paradoksite-na-skeptitsizma/) бе публикуван абсурден текст, в който скептиците бяха буквално анатемосани защото се възползват от свободата си да не приемат за истина всякo едно неаргументирано твърдение в религиозните текстове. Но не дебатът вярващи срещу невярващи е темата на тази статия. От научна гледна точка авторът е направил няколко абсурдни твърдения, които трябва да бъдат опровергани. Той се опитва да убеди читателите, че примитивният и грешен геоцентричен модел на вселената е добър, задоволителен и ако не превъзхожда вече добре възприетия хелиоцентричен модел, то поне е еднакво задоволителен. Те са равни…

Теистична основа

Не е тайна, че геоцентричният модел е предпочитаният от християнската общност. Дори в Библията той се загатва и са поставени неговите основи. В следните откъси: Книга на Иисус Навин 10:12-13; Авакум 3:11; Книга на Еклисиаста или Проповедника 1:5 се твърди, че Слънцето е подвижно и орбитира около Земята. В Цитати: книга Паралипоменон 16:30; Псалтир 93:1; Псалтир 96:10 пък става ясно, че християнското виждане за Земята е, че тя е статична неподвижна, което отново е невярно.

Но извън от буквалното тълкувание, геоцентризмът поставя Земята, хората и Бог в центъра на всичко. Именно това схващане прави човекa имагинерно значителен, създава илюзията, че съществуването ни има някакъв вселенски смисъл (макар да не е ясно какъв) и егоистичното схващане, че ние сме най-ценното и любимо творение на Бога. Или с други думи – човешкото его винаги трябва да е добре подхранено, за да се чувстваме значими.

Хелиоцентричният модел от друга страна предлага точно обратното. Той разрушава клатещите се колони, върху които е изградено човешкото възприятие за околния свят, а с това човекът се превръща от центъра на всичко в една незначителна случайност. Това е нещо недопустимо за църквата и затова всеки опит за разклащане на този модел е жестоко наказван. Николай Коперник умира през 1543 година преди трудът за неговата хелиоцентрична хипотеза (De revolutionibus orbium coelestium) да бъде разпространен, което го „спасява“ от жестоки гонения от страна на църквата. Векове на ред трудът на Коперник е бил забраняван от църквата за разпространение, както и всичко свързано с хелиоцентричния модел. Едва в първата четвърт на 19 век папа Пий VII разрешава отпечатването на подобни трудове.

Тук трябва да се спомене и труда на Джордано Бруно, който разширява иновативния модел на Коперник, както и прави нови космологични открития. За всичко това  Бруно е подложен на ожесточено гонение от църквата, а затова той и до днес е символ на свободата на словото. За трудовете си е обвинен за:

–        Заемане на мнение, което е различно то това на католическата вяра.

–        Заемане на мнение, което е различно от това на католическата вяра относно Светата троица и Христос.

–        Твърдението, че съществуват множество други светове.

–        Правене на магии

–        Още множество други.

Бруно е бил убит по мъчителен начин. Всичките му трудове са били забранени за печат и разпространение. Не само, че е убит, но и интелектуалното му наследство унищожено.

Геоцентризъм VS. хелиоцентризъм

В края на 16-ти век европейските астрономи се сблъскват с две конкурентни системи на математическа астрономия. Първата е древната система на Птолемей, в която Земята е неподвижна, в центъра на вселената, а всички познати небесни тела извършват перфектни кръговидни движения спрямо принципите на аристотеловата физика. От друга страна теорията на Николай Коперник, при която телата също се движат в перфектни кръгови траектории, поставя Слънцето в центъра, което не само, че е правилно от астрономическа гледна точка, но има претенции за постигане на математическа елегантност, простота и по-висока точност на изчисленията.

Както вече споменах теорията на Коперник среща изключително жестока съпротива от страна на религиозната общност. Последвалите кръвопролития не могат да се обяснят само с тезата, че „всички са смятали моделът на Птолемей за по-точен“. Трябва да се подчертае, че и двата модела не могат да предскажат позицията на небесните тела с абсолютна точност. Но макар всичките си физични и философски недостатъци, дали моделът на Коперник превъзхожда този на Птолемей?

Много философи и астрономи по онова време спорят, че няма как двата модела да бъдат доказани експериментално. Това е и основната теза на теистите (а и на мисъл.бг), че поради липсата на възможност реално да се изпита чрез наблюдения моделът на Коперник, този на Птолемей остава общоприет и смятан за по-точен. Истинска точност моделът на Коперник придобива с работата на Кеплер, който открива, че планетите имат елипсовидни орбити. Но преди работата на Кеплер, кой от двата модела е бил по-точен?

Отговорът на този въпрос се крие в труда на датския учен Тихо Брахе.

Кеплер прави откритията си на база труда на Брахе. Тихо Брахе се заема с тежката задача да докаже кой от двата модела е по-точен в своите „предсказания“. Трябва да се отбележи, че Брахе е известен с това, че по време на изследователската си работа се старае да избегне всяка една възможна грешка по време на експерименталните си наблюдения и дори отхвърля наложената стандартна практика планетите да се наблюдават само на някои ключови точки от своите орбити (1)

В началото на 20 век за пръв път дневниците на Тихо са били публикувани. Те са съдържали единствените сравнителни данни за „предсказателната сила“ на моделите на Коперник и Птолемей (2). Описаните наблюдения са направени в периода 1564 – 1601 година. В този период той наблюдава директно траекториите на планетите и сравнява резултата с тези от двата модела. Интересното е, че първото си сравнително наблюдение прави на 17 годишна възраст, а последното почти една година преди смъртта си.

Авторът на статията в мисъл.бг твърди, че резултатите, които дават двата модела са идентични, но всъщност предсказанията на хелиоцентричният модел са много по-точни що се отнася до слънчевите затъмнения и по-далечните планети. Моделът на Птолемей дава по-точни резултати относно лунните затъмнения и по-близките планети (като Венера). Това заключение е потвърдено още през средновековието от астронома Киприян фон Леовиц (1).

Но да не забравяме, че каквито и резултати да дава моделът на Птолемей, то той е фундаментално грешен. Все пак според него слънцето е движещо се тяло около стационарната Земя, което се намира между Венера и Марс… Освен това самите небесни тела правят доста странни и прекалено комплексни, нереалистични движения.

Данните на Тихо Брехе

Данните от сравнителните изследвания на датския учен са представени в серия от таблици. Да вземем за пример анализа на географската дължина на Марс. При наблюдението от 10 декември 1593 година моделът на Коперник (хелиоцентричният) е с отклонение –-15′, а резултатът на модела на Птолемей е с отклонение +1° 24′. Това означава, че разликата между двата резултата е 1° 9′. Очевидно по-точно предсказание дава хелиоцентричният модел в (този случай).

Превъзходството на модела на Коперник е шокиращо що се отнася до планетите Марс и Юпитер. При 148 направени сравнения за всички външни планети (по-далечни от Земята) моделът на дава по-точни резултати при 78% от случаите. При направени 135 сравнения за по-близките планети (Венера и Меркурий) моделът на Птолемей дава по-точни резултати по 62% от случаите. Медианата на модела на Коперник е много по-добра.

Отново трябва да се спомене, че сравнението между двете хипотези е от значение до 1609 година, когато Кеплер публикува своя епохален труд Astronomia nova, в който са описани двата закона за пленетарно движение. Трудът на Кеплер допълва модела на Коперник, при което изчисленията и предсказанията стават дори още по-точни. Геоцентричният модел след този момент би трябвало да загуби актуалност, защото неговите резултати в сравнение остават изключително неточни. Въпреки това, както по-рано бе споменато, църквата забранява хелиоцентризма. Едва през 18 век той започва да се преподава наравно с геоцентризма, а през 1822 година католическата църква го приема и премахва забраните върху него и всички книги свързани с него.

Забележете, че misal.bg се опитват да излъжат своите читатели, че двата модела са равносилни, когато сравнителния анализ на Тихо Брехе показва точно обратното. Те са всичко друго, но не и равносилни, НЕ дават еднакви резултати, НЕ дават точни резултати. Истинска точност (отново да спомена) идва след работата на Кеплер, който внася промените много преди труда на Галилео Галилей.

Заключения

Към момента научният консенсус относно този казус е, че моделът на Коперник превъзхожда този на Птолемей, макар преди работата на Кеплер резултатите на двата модела да не са кой знае колко различни. Това, което прави уникален труда на Коперник е математическата елегантност и простата, които предоставя (3). През годините много академици са заявявали грешната теза, че моделът на Коперник не е добър, не е перфектен и не превъзхожда общоприетия. Липсата на наблюдения, които да го подкрепят също се оказва минус. Но сякаш трудът на Брехе остава невидим, защото той внася преки наблюдения в спора, които не просто доказват превъзходството на Коперник, но и правят използването на общоприетия безсмислено. Нововъведенията, които са внесени в началото на 17 век от Кеплер също значително подобряват възможностите на коперниковия модел, но той отново остава забранен.

Всичко това може да се обясни само със субективно отхвърляне на модела по причини, които не отговарят на научните.

Използвана литература:

1)      John Dreyer, Tycho Brahe: A Picture of Scientific Life and Work in the Sixteenth Century (Edinburgh, UK: Adam and Charles Black, 1890), 30. ↩

2)      Tycho Brahe, Tychonis Brahe Dani Opera Omnia, vol. 11, ed. John Dreyer (Copenhagen: Libraria Gyldendaliana, 1924);

3)      Thomas Kuhn, The Copernican Revolution (New York: Vintage Books, 1959), 187–88. ↩

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!