Blitz.bg aтакува Lidl с измислен скандал за опасен мед

Притеснен читател ме алармира за разрастващ се скандал с между blitz.bg (кликни) и голямата търговска верига LIDL. По правило всеки читател трябва да се съмнява във всичко, което е написано от следните медии – в-к Монитор, в-к Телеграф, ПИК.бг, БЛИТЗ.бг и подобни. Още по-съмнително е, че за този „скандал“ се съобщава само в цитираните псевдомедии, както и друго дори още по-съмнителни – Petel.bg, plovdiv24.bg, berbim.info и подобни.

Историята е много интересна, а в главните роли са младо семейство и тяхното дете (без посочване на имена). Семейството си взело мед от Лидл, който е бил българско производство и част от марката „Родна стряха“. Майката дала няколко лъжици на детето за енергия, а на него след по-малко от час му прилошало. Майката веднага дала меда за анализ, при което е открито наличие на антибиотици. В резултат майката решила да сигнализира не кой да е, а самите Блитз.бг.

Но какво ме притеснява?

1)    Историята е прекалено съмнителна. Липсват имена, разказът е прекалено условен, липсва конкретика. Читателят може да остане с мнението, че това е просто фикция. Може би нечестна атака от страна на конкуренцията?

2)    Майката дава мед на детето и то се влошава. Но защо медът да е виновен? Ами ако вината е на нещо друго от дневното меню на детето? Очевадно не е алергична реакция, защото според описанието най-вероятно става дума за класическа хранителна интокскация, ако въобще подобно събитие е реално.

3)    Майката решава да изпрати меда за анализ. Много малко хора знаят къде да изследват хранителен продукт. Постоянно ми се налага да обяснявам на различни хора къде могат да го сторят. Анализ на антибиотици в мед обаче е доста специфична категория услуга, която не се предлага от всяка акредитирана лаборатория. Странно как майката се е насочила веднага към ЦЛВСЕЕ .

4)    Предоставените изпитвателни протоколи са повече от съмнителни. От тях не може да се извлече абсолютно никаква информация от лабораторното изпитване и дори не е ясно какво е откритото количество на химичните агенти. Ако журналистите имаха желание прозрачно да предоставят информацията, щяха да публикуват ясно изображение на протоколите. А те споделят, че разполагат с копия в редакцията и са готови да ги предоставят…

5)    В тази точка трябва да поясня, че не съществува един универсален метод за химичен анализ, който да предостави информация за наличието на всички химични съединения в един продукт. Клиентът на лабораторията трябва да посочи кой показател иска да бъде изследван. Майката очевидно се е насочила (незнайно как) към категория „антибактериални субстанции“. Антибиотиците обаче са широк спектър от съединения, а според ценоразписа през 2012 година анализът на всеки един антибиотик чрез високоефективна течна хроматография (HPLC) струва по над 100 лева броя (сулфонамиди – 115 лв). Днес цените са вероятно по-високи. Това означава, че майката е извадила от джоба си над 1000 лева докато се установи, че в меда има наличие на цели 2 антибиотика. От снимките на изпитвателните протоколи е видно, че са изследван поне 9 показателя. Колко от домакинствата са готови да извадят предпразнично подобни суми?

Ако се загледаме в предоставените документи, можем да допуснем, че откритото количество на антибиотиците е равно на под 100 микрограма/кг продукт. В няколко лъжици мед наличието на антибиотиците би било още по-малко. В сравнение терапевтичната доза на налидиксовата киселина е 500 мг в една таблетка – поне 50 пъти по-висока доза отколкото се съдържа в цял килограм мед. Сериозен здравословен риск за хората няма. Количествата са прекалено малко. Проблемът (ако е реален) е от съвсем различно естество.

Опасността (ако този случай въобще е реален) по-скоро се крие във възможността на изграждане на резистентност към наличните антибиотици в меда от страна на патогенна микрофлора.

А защо има антибиотици в меда? Защото пчеларите се опитват да спасят пчелите си от множество инфекции. Това всъщност е практика, която макар да е забранена в ЕС, се прилага масово в цяла Европа. Информация от европейския портал RASFF Portal показва, че за периода 2009-2013 г. в 71% от предлаганите пчелни продукти са открити остатъци от различни антибиотици. Най-често са откривани сулфонамиди (35%), към които се причислява и споменатия сулфадоксин, следвани от тетрациклини (15%), нитрофурани (13%), линкомицин (13%), аминогликозиди (10%), нитроимидазоли (8%), макролиди (5%) и квинолони (3%) (Източник 1).

И така медиите на задкулисието в България създадоха поредната фалшива новина.

Цитирана литература:

1) http://sci-hub.la/http://dx.doi.org/10.1016/j.foodcont.2014.03.048

2) http://babh.government.bg/uploads/File/Tarifi/Izmen%20Dopalnen%2026%2001%202012%20Cenorazpis%20na%20BABH%20%2004%2001%202012.pdf

Статията на Блитз:

https://www.blitz.bg/obshtestvo/ekskluzivno-v-blits-grmi-zhestok-skandal-otroven-pchelen-med-zaliva-trgovskata-mrezha-predi-koleda-dokumenti_news566481.html

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!