Ефектът на Страйсънд или защо СС при УНСС стана за смях

Преди да се гмурнем в научните дълбини, нека поясня, че известната певица Барбра Страйсънд никога не е стъпвала във въпросния ВУЗ, което може би е добре за нея.

Може би е излишно да припомням, че преди седмица студентският съвет при УНСС стана тема за общонационален присмех след като агресивно ме “помили“ да изтрия един сатиричен колаж. Опитът им за цензура, за премахване на нещо неудобно за тях, обаче предизвика точно обратното – колажът стана дори по-популярен, споделян и разпространяван. Смешното е, че ако бяха си замълчали, всичко просто щеше да отшуми. Както бабите казват – „Да би мирно седяло, не би чудо видяло“.

Причината за всичко това естествено е добре установена, научно описана и дори носи името на своя известна личност – ефект на Страйсънд. Под това наименование се определя всеки опит да се скрие, премахне или цензурира информация, при което неумишлено въпросната информация бързо (като пожар) се разпространява в публичното пространство и то най-често чрез интернет. Така вместо нещо да се потули, то става известно на всеки. Това е пример за психологически феномен, при който когато хората са наясно, че нещо се укрива от тях, те са мотивирани да получат достъп до него и да го споделят на други хора.

Ефектът носи името на певицата и актриса Барбра Страйсънд, която през 2003 година в опит да потули снимки на нейното имение в Малибу, по невнимание привлича публичния интерес към себе си. Певицата завежда иск за 50 милиона $ и искане за сваляне на снимка на имението и от интернет. Обвиняемият е фотографът Кенет Аделман, който е собственик на сайта Pictopia.com. Във въпросния сайт са се съхранявали 12 000 снимки на крайбрежието на Калифорния, сред които и снимка на имота на певицата. Преди да се заведе делото снимка 3750 е била свалена едва 6 пъти, а 2 от тези сваляния са били осъществени от адвокатите на певицата. След придобитата публичност снимката е била свалена хиляди пъти, а сайтът само за месец е бил посетен от половин милион души. Страйсънд губи делото и е осъдена да плати съдебни такси в размер на 155 567$.

Разбира се има много други подобни примери, които потвърждават съществуването на описания ефект. През 2007 година  Тунис блокира достъпа до Youtube и Dailymotion след публикуване на материал за политическите затворници в страната. Президентът на страната по-късно става жертва на онлайн кампания, в която местоположението на неговия дворец в Google maps масово се свързва с клипчета за правата на човека.

През 2012 година компанията Кейси Мувърс заплашва жена, защото е написала лошо ревю за фирмата в сайта yelp.com. Съпругът на жената решава да публикува историята в блога си, който привлича вниманието на редица популярни медии. Като краен резултат въпросната компания губи своята акредитация.

През 2013 година в Youtube се появява видео, което докaзва, че батерията на Samsung Galaxy S4 се запалва спонтанно. Потребителят настоява Самсунг да си спази задълженията по гаранционния договор, но компанията отказва, докато клипът не бъде изтрит и не бъде обещано, че повече няма да се публикуват подобни материали, които петнят репутацията на гиганта. След като потребителят прави публични всички искания на Самсунг, оригиналното му видео събира 1.2 милиона гледания само за 1 седмица.

През 2012 година една от административните области на Шотландия забранява на девет годишен ученик да публикува в блога си снимки на храната, която се сервира в училищния стол. Блогът става още по-популярен, след като случаят придобива международна популярност. Поради общественият натиск забраната е била премахната.

Нека не забравяме, че нищо не може да остане скрито и потулено, а всеки подобен опит води до точно обратния ефект. Ако някой се чувства застрашен от някои факти, може само да чака и да се надява всичко да отшуми по-бързо.

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!