(не)Екологичните PlantBottle бутилки на Coca-Cola

На 26 октомври 2017 г.  проведох малка лекция пред ученици в пазарджишката езикова гимназия „Бертолт Брехт“ на тема как да опазваме околната среда, как да използваме по-интелигентно ресурсите, с които разполагаме и по-конкретно възобновяемите ресурси. Възобновяеми ресурси са всички суровини, от които ежегодно култивираме нови количества. Такива са всички растителни (като захарна тръстика) и животински продукти.

Каква е връзката между възобновяемите ресурси и бутилките на Кока Кола? Кока Кола е огромна компания, която постоянно е критикувана, че ежегодно продава милиарди пластмасови бутилки. Тезата е, че те се произвеждат от петрол, а масовата представа е, че използването на петрол е свързана с освобождаване на парникови газове. Затова Кока Кола решава да замени не по-малко от 30% от суровината с растителен материал.

Бутилките се правят от полиетилен терафталат (PET). Кока Кола са развили технология, чрез която могат да заменят полиетиленовия компонент с същия, но получен от растителни суровини. Практически химичният състав на бутилката е идентичен. Така единственият петролен дериват остава терафталатът. Но прави ли това бутилката по-екологична и спасява ли така компанията околната среда?

Отговотът е НЕ! Дори нанася повече щети.

Защо? Суровината за създаване на растителен полиетилен е захарна тръстика от Бразилия… Тонове от нея. Бразилия използва огромна част от земята си, за да произвежда захарна тръстика, която се използва като техническа култура. Тук първият проблем е, че земята се хаби за производство на технически култури, докато за технически процеси трябва да използват само растителни отпадъци (вторични суровини), а земята да се ползва за производство на храна. Вторият проблем е, че трансформирането на диви земи в земеделски унищожава цели екосистеми, застрашава биоразнообразието, просто не е екологично.

Захарната суровина се транспортира извън Бразилия (транспортът отделя още парникови газове), за да се използва като субстрат за класическа алкохолна ферментация. Производство на спирт. Във ферментационните процеси се вкарва значително количество енергия. При производството на етанол освен алкохол се произвежда и не малко въглероден диоксид. Едва ли е толкова застрашително количество на диоксида, но все пак може да бъде спестено на околната среда.

Допълнително количество енергия се влага и при трансформацията на етанола до полимерното съединение…

Но не това е най-големият проблем пред Кока Кола? Какво става с вече употребените шишета? Кока Кола бълва тонове ПЕТ, а голяма част от тях не се рециклират. Те се натрупват в околната среда, персистират.

Разбира се дори PET подлежи на биодеградация, но това не спасява Кока Кола, защото биодеградацията е пъти по-бавна. Всъщност установени са метаболитните пътища за трансформиране на PET от някои бактерии и на теория този материал в околната среда би се разградил. Но кога? Възможностите за биотрансформация на подобни съединения са оценени на около 0.4 грама за литър на ден…

С други думи, за да си изгради Кока Кола имидж на зелена, екологична компания, тя прави идиотския ход да замени 30% от петролните деривати за производство на шишета с растителни. Иронията е, че в този случай петролният вариант е по-екологичен от растителния. По този начин се уврежда дори още повече околната среда – консумация на огромни количества хранителен ресурс, заемане на огромни площи плодородна земя, унищожаване на екосистеми, поглъщане на огромни количества енергия за излишни технологични процеси, изхвърляне на допълнителни количества въглероден диоксид, натрупване на още и още количества PET (дори и растителен) в околната среда.

Околната среда може да не се опазва, но митът за екологичната бутилка определено повишава продажбите.

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!