Преувеличената екологична тежест на животновъдството…

Честите “пърформанси“ на вегани и вегетарианци, както и някои вандалски постъпки в името на тяхната „кауза“ повдигат познатите дебати – „Месоядни ли сме?“, „Екологично ли е да се яде месо?“ и подобни. А морално ли е някой да казва на мнозинството какво да прави с живота си?

Основният аргумент в тези спорове е, че продукция на месо и конкретно на телешко е много неизгодно от екологична гледна точка. То изисква прекалено много земя, прекалено много ресурси. По-добре е да се ядат растения. Тук отварям скоба, защото има индивиди, които смятат, че царевицата е добър заместител на месото. Царевицата, която съдържа едва 4% протеини…

Тук се допуска една фундаментална грешка и ясно се демонстрира, че „защитниците на природата“ страдат от липса на основни познания по екология и земеделие. Повечето проведени моделни проучвания правят груби изчисления с идеята, че животновъдството се нуждае от производство на независим растителен ресурс от този, който използваме ние за нашето изхранване. Всичко това би било вярно, ако производството на човешка растителна храна и животински фуражи бяха два процеса независими един от друг и физически разделени, но не са…

Реалността обаче е много по-различна. Основният хранителен ресурс за животновъдството са растителни вторични възобновяеми продукти. Това са вариация от различни шротове, брашна и растителни части, които са „отпадък“ от производството на брашна, зърнени храни, рафиниране на масла, захар и други. Без животновъдство не е ясно как тези вторични, отпадни продукти биха се оползотворили, защото за хората те нямат хранителна стойност, модифицирането им изисква много енергия, а най-честото им превръщане в суровина за отопление (като пелети например) е унищожително за околната среда. А да гориш вторичен продукт, който е богат на различни нутриенти е безотговорно разхищение, което замърсява.

Всъщност тук се крие и основният проблем на човешката индустриализация и земеделие. Хората хабят огромен ресурс от вода, енергия и земя, за да отгледат едно растение, от което използват само плода, което е малък процент от произведената биомаса. Останалата част от биомасата остава неизползваема. Това е истинско екологично престъпление. Самото производство на такива вторични растителни (отпадни) продукти (листа, стебла – лигно и целулозна маса, шротове и подобни) е равно на над 73.9 Tg/годишно (73 900 000 тона) (1).

Зехтинът е един от най-важните продукти в хранително-вкусовата индустрия на Средиземноморието. Само в Италия се използват 21 211 810 декара за отглеждане на 189 000 маслинови дръвчета за производството му. Тази индустрия обаче произвежда и значително количество отпаден продукт под формата на биомаса, която остава неизползвана. Листата представляват 5% от маслинената маса при бране. Освен това при рафиниране на зехтин се произвежда 35 килограма маслинена твърда маса от 100 килограма маслини. Подобно значимо количество вторични продукти би имало изключително негативно влияние върху околната среда, но за щастие то се влага успешно за изхранване на различни селскостопански животни (2). Отпадната маслинена паста е изключително богата на мазнини и по-малко протеини, което я прави подходящ заместител на синтетичните глицериди, които се влагат в животинските фуражи под формата на „суха мазнина“. По-добри хранителни качества, по-евтино и много по-екологично.

Слънчогледови пелети за огрев.

Случаят с рафинирането на българско слънчогледово олио е идентичен. Преди няколко години участвах в развитието на технология, която извлича и концентрира протеиновата фракция от слънчогледов шрот. Полученият продукт е фин прах с концентрация на протеини от 45-50%, което е еквивалентно количество с това в соевия шрот, но на много по-ниска цена. Слънчогледовият шрот представлява най-просто казано люспите на семките, които често се пресоват до пелети, които се използват за отопление. Така вместо шротът да бъде директно изгарян за отопление, той бива оползотворен в животновъдството под формата на протеинов източник. Така не се отделя въглероден диоксид директно, а растителната биомаса се преобразува директно в животинска, в храна.

Кои са останалите отпадни растителни продукти, които се оползотворяват от животновъдството?

Пшенични трици, които се състоят от външната обвивка на зърното, от което по-голямата част от ендосперма е премахнат. Резултат от мелничарската индустрия. Приемлив източник на протеини, въглехидрати и енергия, богат на минерали и втиамини.

Пшенични междинни продукти, които се състоят основно от обвивката на зърното, но и с известно количество от ендосперма. Съдържа повече нишесте и повече протеин, което ги прави и по-добър хранителен източник.

Нискокачествено пшенично брашно, което се състои от частици от ендосперма, но и не малко количество от обвивката на зърното. Съдържа по-малко количество протеин и до 60% нишесте, което го прави добър източник на енергия.

Пшеничен дестилационен материал с по-малко от 7% нишесте. Това е вторичен продукт след алкохолна ферментация, която е бедна на нишесте, но богата на протеини. Добър заместител на соевия шрот.

Пшеничен дестилационен материал с повече от 7% нишесте. Идентичен материал като горния, но с по-малко протеини и повече нишесте. Идеален като балансиран източник на енергия и протеини.

Екстракт на пшеничен глутен с 25% съдържание на нишесте. Получава се при производство на нишесте от пшеница. Съдържа малко количество протеини (14%) и по-голямо количество нишесте.

Царевичен дестилационен субпродукт. Сух остатък след алкохолна ферментация със субстрат царевица. Съдържа добро количество протеини (25%) и малко количество нишесте (11.5%).

Екстракт от царевичен глутен, който е вторичен продукт от производството на нишесте от царевица. Съдържа малко количество протеин и нишесте.

Царевични трици. Отпадъчен продукт от производството на царевично брашно – слаб източник на протеини, но добър източник на нишесте.

Царевично брашно. Брашно с ниско качество и множество твърди фрагменти, което е отличен източник на нишесте (45%) и слаб източник на протеини (9%).

Царевично брашно, което е отпадък от производството на царевично олио. Съдържа малко количество протеини и средно количество нишесте.

Органичен екстракт на царевично брашно, който се получава при производство на царевично олио, което е добър източник на протеини (25%) и слаб източник на нишесте (13%).

Едро смляна царевица, която е вторичен продукт от производството на царевичен грис. Слаб източник на протеини и добър източник на нишесте.

Сухи ечемични кълнове, които са отпадъчен продукт от пивопроизводството. Съдържа добро количество протеини и малко нишесте.

Изсушен ечемик след варене на бира. Добро количество протеини и слабо количество нишесте.

Суха дрождева маса след ферментация. Добър източник на протеини.

Оризови трици, които са отпадък от производството на оризово олио. Слаб източник на протеини и добър източник на нишесте.

Пълномаслени оризови трици – вторичен продукт от производството на оризово олио, който е добър източник на нишесте, слаб на протеини и добър източник на мазнини.

Ориз с изключително лошо качество. Добива се след процесите на почистване и полиране. Съдържа малко количество протеини и много нишесте (77%).

Брашно от кокосови орехи – вторичен продукт от производството на кокосово масло, който е богат на протеини, беден на въглехидрати и с изключително много мазнини.

Брашно от памучни семена, което е отпадъчен продукт от производството на памучено масло, което съдържа голямо количество протеини (43%) и влакнини.

Брашно от гроздово семе, което е вторичен продукт от производството на олио от гроздови семки, което е бедно на протеини, малко въглехидрати и богато на мазнини.

Фъстъчено брашно, което е вторичен продукт от производството на фъстъчено масло, което е с ниско количество на фибри, изключително богато на протеини (49%) и мазнини.

Ленено брашно, което е отпаден продукт от производството на ленено масло, което е богато на протеини, бедно на въглехидрати и с много мазнини.

Палмово брашно, което е отпаден продукт от производството на палмово олио, което е бедно на въглехидрати и протеини, но богато на мазнини.

Рапично брашно, което е отпаден продукт от производството на рапично олио, което е богато на протеини, бедно на въглехидрати и с много мазнини.

Сусамово брашно, което е отпаден продукт от производството на сусамово олио и е изключително богато на протеини, бедно на въглехидрати и с много мазнини.

Соев шрот, който е отпаден продукт от производството на соево масло и е изключително богато на протеини и мазнини, но бедно на въглехидрати.

Пулп от цвекло – отпаден продукт от производството на захар, който е с малко количество протеини, въглехидрати и мазнини.

Дрождева маса, която е отпаден продукт от алкохолна ферментация. Състои се от дрождеви клетки и е изключително добър източник на протеини.

Цитрусова пулп, който е отпаден продукт от производството на плодови сокове. Масата е бедна на протеини, богата на въглехидрати и мазнини.

Сухо гроздово джибри, което е отпаден продукт от производството на алкохолни напитки. Съдържа протеини, въглехидрати и мазнини.

Меласа – отпаден продукт от рафиниране на захар, който е богат на въглехидрати и витамини, но беден на протеини и мазнини.

Картофен протеинов концентрат, който е отпаден продукт от производството на картофено нишесте. Протеиновото съдържание достига до 78% (3).

Другите отпадни суровини включват убити и изсушени бактериални култури, които са изключително добър източник на протеини или различни неизползваеми животински субпродукти, като рибно брашно.

Чудите ли се, ако тези отпадни продукти не се изпозлват като храна за животни, какво бихме правили с тях? Бихме трупали на сметищата или изгаряли сухата ферментационна маса след производство на алкохолни напитки? Екологично ли е?

Използвана литература:

1)     Seungdo Kim, Bruce E. Dale, Global potential bioethanol production from wasted crops and crop residues, In Biomass and Bioenergy, Volume 26, Issue 4, 2004, Pages 361-375, ISSN 0961-9534, https://doi.org/10.1016/j.biombioe.2003.08.002. (http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0961953403001375) Keywords: Biomass energy; Bioethanol production; E85 fuel; Lignocellulosic biomass; Starch crop

2)      E. Molina Alcaide, A. Nefzaoui, Recycling of olive oil by-products: Possibilities of utilization in animal nutrition, In International Biodeterioration & Biodegradation, Volume 38, Issues 3–4, 1996, Pages 227-235, ISSN 0964-8305, https://doi.org/10.1016/S0964-8305(96)00055-8.

3)      Sauvant, Daniel & Perez, J.M. & Tran, Gilles. (2004). Tables of Composition and Nutritional Value of Feed Materials: Pig, Poultry, Sheep, Goats, Rabbits, Horses, Fish. 10.3920/978-90-8686-668-7.

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!