Наука

Нация от индивиди, загрижени за опазване на околната среда

Нека ви опиша какво е да си защитник на природата в България. Описанието на ситуацията е пречупенo през призмата на личните ми наблюдения и опита да разбера каква е компетенцията и най-вече познанията на ЕКО (най-често) протестиращите индивиди. И се питам – къде е личният пример?

Искам дебело да подчертая, че опазването на околната среда НЕ СЕ ограничава до протестирането срещу строеж на различни добивни, преработващи производства и разни други съоръжения. Отпечатъкът на отделния индивид в една огромна съвкупност в ограничена територия е огромен.

През изминалите 2 години съм участвал в множество дискусии за влиянието на различни предприятия върху околната среда. Разочарованието ми настъпи, когато осъзнах, че протестиращите всъщност не знаят срещу какво протестират. Те не могат да посочат точно и ясно какво ги притеснява, но ги притеснява. Една от първите горещи дискусии, които наблюдавах, като заинтересован бе дали е опасен новият завод за сладки лакомства на компанията „Престиж“. Гражданите бяха разтревожени, че заводът ще ги трови. Естествено веднага попитах „С какво смятате, че ще ви трови завод за вафли?“ Никой не успя да дефинира заплахата, но едно бе ясно – трябва да се направи всичко възможно, за да се спре строежа!

Ситуацията стана още по-абсурдна, защото енергията на тълпата се пренасочи към предприятие, което рециклира твърди отпадъци (механично третиране и надробяване без химични или термични процеси, които биха замърсили атмосферата). По дефиниция подобно предприятие трябва да е подкрепено от всеки загрижен за природата индивид, но не! Oтново никой не можа да дефинира къде се крие опасността, но бе ясно, че трябва да се направи нещо по въпроса. И така постепенно се надигна глас срещу всяко едно предприятие. Всичко това ни вкарва в парадокс, защото без всички тези „отровители“, хората няма да имат работни места. Вторият парадокс идва с въздишките – „Ех, едно време каква индустрия имаше!“, които въздишки идват от хората, които възпират самата модерна индустриализация.

Разочарованието ми през последната година прерастна в отчаяние, защото установих нещо притеснително за мен. Научните ми интереси навлизат силно в екологията, защото се интересувам от процесите на биоремедиация в най-интимни химични детайли. Биоремедиаията е модерен научен клон, който изучава как се използват биологични единици за прочистване на околната среда от огромен спектър от екзотични, химични замърсители, както и третиране на отпадъците от антропогенната дейност. Или по-просто казано – как по-бързо да се разграждат найлоновите пликчета в почвата. За жалост наблюденията ми са, че еколозите, специалистите, които трябва да прилагат тези технологии, просто страдат от остра липса на подобни знания. Те говорят за рециклиране и третиране на отпадъци, но не знаят как става. Те не са запознати с химизма на процесите, а ако не познаваш един процес, то няма как да го приложиш. Но иначе е модерно да се правиш на компетентен. Екологията не се ограничава до протестиране, а се нуждае и от прилагане на реални мерки и нови технологии.

Untitled-2

Очевидно засегнах и екоактивистите. Тук ще спомена и възмущението си от най-ярките представители в България – Greenpeace и За земята, които според кратка справка споделят един и същи офис. Защо се заинтересувах от офиса им? Защото в социалните мрежи се върти платена реклама, как трябва всички да станем енергийни граждани. Трябва всички да си инсталираме панели, за да произвеждаме собствена, зелена енергия. Личният пример за мен е много важен, защото мразя някой да ме кара да правя нещо, което той самия не е направил. Офисът на двете споменати организации видимо не е опасан от панели и перки за производство на чиста енергия. Ако те не вярват в идеите, които разпространяват, защо аз да повярвам? Само мога да се чудя дали са заменили колите с фосилно гориво с електромобили.

Когато казах личен пример, отново трябва да спомена, че отпечатъкът, който отделният индивид оставя в рамките на популацията, в която живее на ограничена и компактна територия, е ОГРОМЕН. Какво означава това?

Хората в България масово протестират, че различни предприятия ги „тровят“ и трябва да се вземат бързи и адекватни мерки. Ако сме коректни и ако има реципрочност, то мерки трябва да се взимат и срещу отделния индивид, който все още изгаря годишно огромно количество фосилна и биомаса, което от своя страна замърсява околната среда. Индивидът освен това смята, че е по-добре, по-представително да си шофираш автомобила (особено с 3 свободни места), вместо да използва градския и междуградския транспорт, което би намалило отпечатъка, който оставяме. Още замърсяване на обкръжаващата атмосфера. Ако всички тези фактори се акумулират, можем да стигнем до извода, че отделните индивиди в обща съвкупност допринасят много повече за замърсяването на жилищните общности, отколкото различни предприятия. Хората сами се тровят, но хората не смятат за нужно да сторят каквото и да е! Личната отговорност се игнорира.

София и Пловдив (и не само) имат един общ проблем – смог, мръсен и тежък въздух. Той е дело на отделните индивиди и допринася за развитие и изостряне на респираторни заболявания, разпространение на инфекциозни агенти и дори най-тривиалното – замърсяване на проснатото пране :).

Редно ли е отделният индивид да поеме лична отговорност за състоянието на околната среда? Да! Иска ли отделният индивид да го направи? НЕ! Индивидът може само да протестира срещу непознати за него лица, за да поемат отговорност, но когато отговорността е лична, то той бяга от нея.

Дори няма да засегна някои елементарни аспекти от общата култура на хората, защото да си изхвърлиш боклука на някоя планинска поляна, да убиеш змия в градината, да измъчваш таралеж или просто да си потопиш краката в бистър планински поток, също застрашава околната среда и биоразнообразието. Но нека не бъдем дребнави за някакво си празно кенче бира.

Надявам се, че хората ще си дадат сметка, че опазването на околната среда не е отговорност само за юридически лица. Отделният индивид може да смята, че не оказва кой знае какво влияние, но всички индивиди споделят еднакво поведение, което в рамките на огромна популация е по-скоро сериозна унищожителна сила.

 

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!
Become a patron at Patreon!
Share this Story
Load More Related Articles
Load More By biologist
Load More In Наука

Facebook Comments

Check Also

Приемът на никотинамид (NR или NMN) е безсмислен и няма да ви направи по-млади

През последните години изключително голяма популярност придобиват хранителни ...

Patreon

Ако харесвате съдържанието на biologist, може да го подкрепите чрез Patreon.!
Become a patron at Patreon!

Facebook