Биоземеделието е вредно за околната среда

Маркетингът понякога ни кара да вярваме в неща, които не са верни, за да се увеличат продажбите на продукти или услуги. “Био” лобито например е положило огромни усилия, за да създаде впечатлението, че продуктите им са здравословни и опазват околната среда, докато в същото време демонизират конкуренцията.

Но всички тези техни твърдения са абсолютно грешни. Биопродуктите не са по-здравословни или с по-добро съдържание от конвенционалните. Модерните технологии в производството на храни от своя страна са напълно безопасни и увеличават добива от единица земя (ГМО например).

Ами налично дори още по ярко различие между вярвания за ефектите на биоземеделието върху околната среда и реалността.

Трябва да се подчертае, че биоземеделието също използва пестициди, които не са по-безопасни от конвенционалните. Парадоксът, че пестицидите им са класифицирани, като „натурални“, което означава, че не са подбрани спрямо тяхната ефективност и качества, а по-скоро по произход. Идеалният избор на пестициди и стратегия за неговото използване трябва да се основава на реални доказателства и стремеж към оптимизация на крайния резултат, но с цел минимално влияние върху околната среда, с минимална стойност и постигане на удобство. Но в биоземеделието не се взимат решения, които са основани на доказателства. Основният критерий е пестицидът да е „натурален“, дори качествата му да са неприемливи. Това представя една идеология, която загърбва всякакви аргументи. Тази идеология се позовава на една логическа заблуда – „обръщане към природата“ – схващането, че нещо „природно“ е магически по-добро винаги от всичко произведено.

Ново немско проучване

Може би основният проблем на биоземеделието е, че използва повече земя от конвенционалното. Именно на това предимно се дължат повечето негативни ефекти. Именно на това се дължи намаляващата численост на популацията на пеперудата монарх (Danaus plexippus – моделен и индикаторен организъм) – ливадите с нужните култури за изхранването на вида се унищожават и се заменят с обработваема земя. Няма как една обработваема земя да стане по-добра за околната среда от естествената екосистема.

С други думи – ако наистина ви е грижа за природата, трябва да подкрепяте практики, които минимизират количеството на използвана земя и увеличават добива. Тези практики трябва да са устойчиви. Това означава, че трябва да се въведат нови технологии (дори и ГМО), да се използват методи, които са основават на доказателства и наука, а не на идеологии. Производството на храна не е религия.

Последното проучване, което подкрепя това заключение идва от Германия и е публикувано в журнала Journal of Cleaner Production с добър IF 5.315. То сравнява това, което определя като типична биодиета и стандартна диета спрямо въглеродния отпечатък, който оставят след себе си производителите, и количеството на земя, която е използвана за производството на продуктите.

Въглеродният отпечатък и на двете диети е приблизително еднакъв. Но според учените в „нормалната“ диета има повече месо, а то е основният източник на въглеродния отпечатък на тази диета. Това означава, че производството на биозеленчуци и биоплодове оставя по-голям въглероден отпечатък от производството на  конвенционалните.

Очевадно е, че практиките за конвенционално земеделие са по-екологични по отношение въглероден отпечатък.

Изчислено е, че вече използваме 40% от земята на планетата за земеделие. С нарастването на човешката популация ще имаме все по-голяма нужда от още храна, която да е произведена на същите тези 40% земя – по-високи добиви. Биоземеделието очевадно е стъпка в грешната посока.

Защитниците на биопрактиките обаче оспорват тези изчисления, но без НИКАКВИ аргументи. Този аргумент се дължи на още една логическа заблуда – фермерите, които използват много земя не са биопроизводители или просто не го правят правилно. Доказателствата им са и най-често анекдотни.

Но данните са категорични – органик идеологията на земеделие е по-малко продуктивна от конвенционалната. Дори да се използват 20% повече земя, то продуктивността отново ще е по-слаба. Но лошото е, че не разполагаме с подобни земни ресурси.

В опита си да защитят идеологията, биопроизводителите биха спорили, че трябва да намалим количеството на изхвърляната храна. Това е все едно да кажем, че нямаме нужда от чиста енергия, трябва само да намалим загубите. Да, трябва да оптимизираме разпределението и разпространението на храната, но е забавно, защото практиките на био идеологията прави продукцията по-малотрайна. Тези практики водят до увеличаване на загубата на хранителни продукти. ГМО технологията предоставя инструменти, които дори удължават „живота“ на продуктите. Има проучвания, които показват, че заглушаване на експресията на някои пектолитични ензими забавя развалата на плодовете. Пектолитичните ензими разграждат полизахаридите в плода, които придават ригидност и добър търговски вид – удължава се годността на продукта, но се запазва неговото качество и безопасност.

Рано или късно реалността ще ни удари шамар и ще трябва да загърбим идеологиите за сметка на технологиите.

Използвана  литература:

Organic Farming is Bad for the Environment

Hanna Treu, Maria Nordborg, Christel Cederberg, Thorsten Heuer, Erika Claupein, Heide Hoffmann, Göran Berndes, Carbon footprints and land use of conventional and organic diets in Germany, Journal of Cleaner Production, Volume 161, 10 September 2017, Pages 127-142, ISSN 0959-6526, https://doi.org/10.1016/j.jclepro.2017.05.041.

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!