В България (най-вече София и Пловдив) все повече се говори за мръсния въздух, като сериозен здравен проблем. Да, все още ситуацията не е толкова тежка, като в Китай, но има време. Тук сякаш най-загрижените не са компетентните и отговорни лица, а обикновените граждани. Липсват всякакви опити за решаване на проблема в зародиш от страна на институциите, а липсата на данъчни облекчения за „по-екологични“ коли буди недоумение.
Мръсният въздух е опасен поради три причини, като последната сякаш не е толкова дискутирана. Мръсният въздух съдържа голямо количество прахови частици, с не много малка големина, които увреждат механично дихателните пътища – първо ниво на вреда. Второто ниво е химическата композиция на смога – постоянното излагане на подобна замърсена среда е идеална предпоставка за хронична интоксикация с минимални дози от някой от компонентите.
Третото ниво е биологично. Част от състава на мръсния въздух е земна маса. Преноса на подобни частици е идеална среда и за пренос на биологични патогени – вируси, бактерии, плесени, гъбички и подобни. Бактериите имат способността да адхезират по подобни частици. Някои от тях (включително и плесени) спорулират, а спорите са изключително устойчиви и „покълват“ при попадане при благоприятни условия – човешкото тяло например. Вирусите са също част от биологичното разнообразие.
Streptococcus pneumoniae
През 2014 година бе публикувано много любопитно проучване в Nature. Трябва да се отбележи, че огромна част от бактериите (1300 отрити вида в смога) са некултивируеми, което означава, че чрез класически микробиологични техники е невъзможно да се установи тяхното съществуване. Затова китайски учени изучават биологичната композиция на смога чрез next generation sequencing (NGS) – метагеномен анализ. Те филтруват през серия от филтри замърсен въздух от околната среда. Върху филтрите попадат вируси, бактерии и други организми, от които изолират рибозомна ДНК. След секвениране могат да се идентифицират всички налични представители с абсолютна точност. По този начин е установено, че в най-голяма численост са налични по-скоро безобидни бактерии, като Geodermatophilu sobscurus, Modestobacter marinus, Blastococcus saxobsidens, Kocuria rhizophila и Micrococcus luteus – почвени бактерии, но има и много фекални и не особено безобидни. Така например е открит в голяма численост Streptococcus pneumoniae (хемолитичен представител) – причинява пневмония особено при индивиди със слаб имунитет – деца, възрастни, имуникопрометирани, хора подложени на имуносупресия и други. Aspergillus fumigatus e представител на плесените, спорулиращ, причинява алергии, пулмонарни инфекции, бронхопневмонии. Открити са и аденовируси, които могат да причинят респираторни инфекции и дори животозастрашаващи мултиорганни инфекции.
Има ли нещо по-страшно от тази описана картинка? Оказва се, че има…
Aspergillus fumigatus
През 2016 година отново в Китай е установено, че в смога циркулират бактерии, които носят цели 65 гена (изследвани са почти 900 проби) за антибиотична резистентност, а някои от тях придават на носителя резистентност към някои от най-силните ни антибиотици (карбапенеми) – последните ни надежди.
Гъстата населеност, наличието на мръсен въздух и биологично замърсяване, пренос на гени за резистентност са идеална предпоставка за възникване на епидемии и пандемии.
Литературни източници:
1) http://pubs.acs.org/doi/pdf/10.1021/es4048472
2) http://www.gu.se/english/about_the_university/news-calendar/News_detail/?languageId=100001&contentId=1413440
