ШОК! УЖАС! СИ4КИ ШЕ ОМРЕМ! В това искат да вярваме някои хора. Тази статия нагледно ще ви покаже как различни зелени организации (За Земята, Грийпийс, Приятели на Земята) всяват нереалистични страхове или ги преекспонират. Не е ясно каква им е точно целта, но е факт, че най-лесно достъп до обществено внимание можеш да си осигуриш, ако накараш група хора да се страхуват от нещо, а най-лесно е ако е нещо, което не разбират. Страхът е силен инструмент за манипулация, а виждаме, че всички наши политици добре умеят да си служат с него.

От какво трябва да се страхуваме според екоактивистите?

Естествено това е глифозатът. Това е хербицид, който се произвежда от Монсанто, която е нарицателно за „зла“ компания, която произвежда опасни ГМО-та. С това се изчерпва елементарното разбиране за една технология на активистите. Трябва да подчертая, че този страх периодично се подхранва, за да не се забравя. Пример: представители от „Грийнпийс България“ не пропуснаха да припомнят за съмнително проучване на „За Земята“ в различни медийни участия (Източник 3).

Какви са фактите, които пораждат притеснение?

Едва ли ще ви изненадам, ако ви кажа, че са оскъдни? Може би истерията в България започва през 2013 година, когато всички медии гръмват с лъжата, че „Един от десетима българи има глифозат в тялото си“ (Източник 1). Много различни медии пишат за този „проблем“.  Някои от тях са дори уж реномирани, като DW  (Източник 2).

При прочит на всички цитирани статии критичното мислене веднага трябва да алармира и да накара потребителя да се замисли –  какъв всъщност е рискът, има ли наистина риск, какви са последиците? Причината за това е, че се съобщава някакво наличие на нещо, което малко хора знаят какво представлява, но без повече информация. 

Тази истерия се основава на научно проучване (открива, че в урината на хората има наличие на глифозат), което обаче е повече от съмнително или по-скоро съмнително е тълкуването на данните. То е поместено в сайта на „За Земята“ (Източник 4). Очевадно това е първоизточникът на сензацията, а от него произлизат заглавията от сорта на “Един от десетима българи има глифозат в тялото си”, което е просто смешно. Могат да се отправят следните сериозни критики:

• В статията не е дадена информация за представителната извадка, а просто някакви проценти. Ами ако представителната извадка е от само 18 души, можем ли да правим някакви генерални заключения?
• Не е е посочено какви са условията на проучването.
• Не е посочено какво са открили и в какви концентрации.
• Не е посочено какви са референтните стойности, какви са допустимите стойности, какви са отклоненията. Просто липсват всякакви данни, има само голи думи.
• Дори не е посочено самото проучване, а просто е посочено, че С д-р Хоп може да се свържете на тел. 00 49 421 207 20.

 Подобен стил на писане и съобщаване на данни, които са от огромна обществена значимост, е просто несериозно. Дори не е посочена референция към проучването, а просто някакъв телефонен номер. Несериозно.

“За Земята” всъщност цитират проучване на Friends of the Earth Europe (Източник 5, 6), което е с представителна извадка от едва 182 души за цяла Европа и 10 души за България. 10 тестови обекта за една държава е прекалено малка представителна извадка, за да се стигне до  генерално заключение, че „Един от десетима българи има глифозат в тялото си“. Друг е въпросът представителна ли е извадката или индивидите са селектирани (случайно или не) спрямо някакъв критерий.

Екоактивистите правят и множество фундаментални грешки в тълкуването на резултатите. Те смятат, че концентрацията на веществото в урината е равна на концентрация на веществото в тялото, което е абсолютно грешно, но това ще го коментирам по-късно в статията. Зелената партия в Европейския парламент (към която принадлежат някои зелени български партии и организации) стига дори по-далеч в глупостта си. Тя смесва концентрация на вещество в урината с концентрация на вещество в питейната вода – смята, че двете понятия са напълно еднозначни, което нито един аналитичен специалист не може да потвърди. Не можеш да съдиш за концентрацията в питейна вода по наличната концентрация в урина на група индивиди. Не може допустими граници на концентрация да се преписват на друг вида среда, която се изпитва – вода/урина (Източник: 7)

Според наличните данни в научната литература, максимално допустимата концентрация на глифозат във водата е 7 мг/литър и концентрацията на това вещество във водата не може да се определя чрез измерване на урина (Източник 8).

Определяне на концентрация на глифозат в телесна маса

Активистите правят фундаментална грешна, като смятат, че концентрацията на едно вещество в урината е равна на концентрация в телесната маса. Има научни трудове, които описват ясна методология за точно изчисление на телесната концентрация на глифозат (Източник: 9).

Телесната концентрация на глифозат при хората се изрязва в микрограмове на килограм телесна маса и се определя, като произведението на концентрацията на глифозат в урината с обема на урина за един ден (не повече от 2 литра) и разделено на телената маса.

Пример за един 60 килограмов български гражданин, който е отделил 2 литра урина: според проучването, което е посочено от “За Земята”, в урината на всеки десети българин се съдържа средно 0.09 микрограма на литър глифозат, което означава, че телесната концентрация е равна на – 0.003 ((0.09*2)/60) микрограма на килограм, което е далеч от допустимата концентрация от 1 милиграм на килограм телесна маса (Източници на данните 10, 11). Или с други думи проучването на “За Земята” показва, че в урината на всеки десети българин има глифозат в над 300 000 по-слаби концентрации от максимално допустимите.

Трябва да се спомене, че причината глифозатът да се открива в урината е, че според токсикокинетични проучвания той не претърпява метаболитни промени в тялото, той не се акумулира в нас  и се изхвърля напълно (Източници 12, 13, 14, 15, 16). Това го прави не чак толкова опасен, което трябва да ни успокоява.

Научните проучвания отхвърлят всички нелогични страхове и стигат до заключението, че няма опасност от натравяне с глифозат от околна среда и храни, тъй като концентрациите са пъти по-ниски в сравнение с референтните стойности и показателите за безопасност, като ADI  и AOEL (Източник: 9).

Какво още пише в научните проучвания? Има ли място за притеснение?

Майките и младите родители могат да спят спокойно, защото досега не е открито глифозатът да се натрупва в телесни флуиди. Така проучване от 2016 година изследва кърмата на 114 майки, като трябва да се отбележи, че 38 от тях редовно са имали пряк контакт с различни пестициди (включително глифозат), а една от тях е аналитичен специалист, който е имал контакт с пестииди в чист вид във висока концентрация. Рискът да са абсорбирали различно количества от тези субстанции е огромен. Въпреки това следи от глифозат не са открити в нито една от изследваните проби. Трябва да се отбележи, че използваният метод е с изключително високо качество, защото може да открие наличие при концентрации от 1 нанограм на милилитър (Източник 17).

За да ви успокоя допълнително, ще ви споделя, че проучване от 2015 година е установило, че процесирането, обработването на растителни суровини, които са получени от растения, третирани с глифозат, премахва ефективно наличното замърсяване с въпросния пестицид (Източник 18). Не е установено наличие на пестицида при изследвани продукти: соево мляко, соево масло, царевично масло, малтодекстрин и захароза, което отново доказва, че преработването на суровините премахва наличните пестициди. Отново не се наблюдава наличие на глифозат в краве мляко, мляко на прах и човешка кърма, което според цитираното проучване означава, че той не се секретира в телесните флуиди. 

Всичко това може да се обясни с факта, че този пестицид (за разлика от други) не се метаболизира, а се екскретира напълно от тялото.

Все още няма никакви данни, които да подкрепят тезата, че глифозатът причинява рак при хората, освен ако не се погълнат наистина огромни дози (Източник 19). Дозата прави отровата. През 2016 година бе постигнат консенсус на базата на наличните данни, че “е малко вероятно глифозатът да увеличи риска от поява на раково заболявани чрез хранителен прием” (Източник 20).

Интересно е да се знае, че LDL50 стойността на глифозата  е 5600 мг/кг, тази на препарата “син камък” (популярен при биоземделието) е  30 мг/кг , ротенон (друг популярен препарат) – 132 мг/кг (Източник 21, 22). По-ниската стойност означава по-висока опасност.

Разбира се има много проучвания, които показват стряскащи резултати, но да напомня, че това са in vitro, експерименти в петри. Във високи концентрации всички вещества могат да предизвикат канцерогенеза или да убият клетъчната култура. Въпросът е могат ли подобни концентрации да се постигнат in vivo, за да се предизвика онкогенеза. Малко е вероятно след всичко изказано до тук. Да напомня отново, че глифозатът не се метаболизира в тялото, не се акумулира, той просто преминава през храносмилателната система.

Жалко е, че е нужно някой да всее страх в населението, за да привлече внимание към себе си. А подобни страхове са най-опасни за малките търговци, които трябва да убедят клиента, че продуктите им не са пръскани с опасните отрови, за които вчера ни плашеха по телевизията…

Използвана литература:

Източник 1: https://greentech.bg/archives/42136

Източник 2: http://www.dw.com/bg/%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D0%BB%D0%B8-%D0%BD%D0%B8-%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D1%84%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D1%82/a-19104070

Източник 3: http://bnr.bg/euranetplus/post/100681317/evropeiskata-agencia-za-himikalite-trabva-da-se-proiznese-za-vlianieto-na-herbicida-glifozat-varhu-choveshkoto-zdrave-do-kraa-na-2017-godina

Източник  4: http://zazemiata.org/v1/Novini-CHetene.115.0.html?&tx_ttnews%5Btt_news%5D=147&cHash=85251d0a968787c0fa31d77c52b5a9d1

Източник 5: http://www.foeeurope.org/weed-killer-glyphosate-found-human-urine-across-Europe-130613

Източник 6: http://www.foeeurope.org/sites/default/files/glyphosate_studyresults_june12.pdf

Източник 7: http://www.ecowatch.com/results-of-glyphosate-pee-test-are-in-and-its-not-good-news-1891129531.html

Източник 8: https://www.epa.gov/ground-water-and-drinking-water/table-regulated-drinking-water-contaminants#two

Научни статии:

Източник 9: Niemann, L., Sieke, C., Pfeil, R. et al. J. Verbr. Lebensm. (2015) 10: 3. doi:10.1007/s00003-014-0927-3 – A critical review of glyphosate findings in human urine samples and comparison with the exposure of operators and consumers

Източник 10: FAO. Pesticide Residues in Food – 2004: Toxicological evaluations; International Programme on Chemical Safety, World Health Organization, Food and Agriculture Organization: Rome, Italy, 2004.

Източник 11: FAO. Pesticide Residues in Food – 2011: Toxicological evaluations; International Programme on Chemical Safety, World Health Organization, Food and Agriculture Organization: Geneva,

Източник 12: European Commission (2002) Review report for the active substance glyphosate. Health & Consumer Protection Directorate-General, 6511/VI/99-final

Източник 13: WHO/FAO (2006) Glyphosate. Pesticide residues in food—2004 evaluations. Part II. Toxicological. WHO/PCS/06.1, WHO, Geneva. http://apps.who.int/iris/handle/10665/43624

Източник 14: European Food Safety Authority EFSA (2014) Glyphosate. Renewal Assessment Report of 18 December 2013. Rapporteur Member State (RMS): Germany, Co-RMS: Slovakia. Available on request from European Food Safety Agency (EFSA) in its version of 12 March 2014 (modified by EFSA) using the following link: http://dar.efsa.europa.eu/dar-web/provision

Източник 15: Brewster DW, Warren J, Hopkins WE (1991) Metabolism of glyphosate in Sprague-Dawley rats: tissue distribution, identification, and quantification of glyphosate-derived materials following a single oral dose. Fundam Appl Toxicol 17:43–51

Източник 16: Anadón A, Martinez-Larranaga MR, Martinez MA, Castellano VJ, Martinez M, Martin MT, Nozal MJ, Bernal JL (2009) Toxicokinetics of glyphosate and its metabolite aminomethyl phosphonic acid in rats. Toxicol Lett 190:91–95

Източник 17: Angelika Steinborn,*,† Lutz Alder,† Britta Michalski,† Paul Zomer,‡ Paul Bendig,§ Sandra Aleson Martinez,§ Hans G. J. Mol,‡ Thomas J. Class,§ and Nathalie Costa Pinheiro∥; Determination of Glyphosate Levels in Breast Milk Samples from Germany by LC-MS/MS and GC-MS/MS; Journal of Agricultural and Food Chemistry Article

Източник 18: Stefan Ehling* and Todime M. Reddy; Analysis of Glyphosate and Aminomethylphosphonic Acid in Nutritional Ingredients and Milk by Derivatization with Fluorenylmethyloxycarbonyl Chloride and Liquid Chromatography− Mass Spectrometry; Journal of Agricultural and Food Chemistry Article

Източник 19: http://www.cancerresearchuk.org/about-cancer/causes-of-cancer/diet-and-cancer/food-controversies#food_controversies4

Източник 20: http://www.who.int/foodsafety/jmprsummary2016.pdf?ua=1

Източник 21: http://pmep.cce.cornell.edu/profiles/extoxnet/dienochlor-glyphosate/glyphosate-ext.html

Източник 22: http://pmep.cce.cornell.edu/profiles/extoxnet/carbaryl-dicrotophos/copper-sulfate-ext.html

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!