Как да създадете конспирационна теория в социалните мрежи?

Ново проучване сочи, че в мрежата грешната информация може да привлича вниманието колкото реалните факти.

В доклад от 2013 година (1), Световният икономически форум прави предположение, че „масивното дигитално дезинформиране“ ще е „един от основните рискове за модерното общество“ . Социалните мрежи може да са оптимизирани структурно за споделяне, но тяхната структура не разпознава качествено добрата от лошата информация. Това означава, че  сайтове от сорта на Facebook не са само склад за мнения и снимки на вашите приятели, но и място за възпроизвеждане на слухове, лъжи и конспирационни теории. Конкретно грешната информация е много добре разпространявана в социалните мрежи, което насърчава колективната наивност, лековерие.

Тази теза е тествана от изследвалите с фокусиране върху Facebook. Те са искали да установят дали хората си взаимодействат по различен начин с информация в социалната мрежа, която е вярна и такава, която не е вярна.

Най-голямото предимство за изследователите е, че Facebook предоставя огромно количество структурирани данни. Чрез тези данни учените са изследвали различни модели сред 2.3 милиона потребители от Италия. За да установят изходното ниво на наивността на потребителите, те са анализирали как хората третират политическата информация, която е публикувана в мрежата по време на изборите през 2013 година. На основата на харесванията и коментарите, те анализират как тези потребители се отнасят към новини в три основни категории: основни новинарски организации, алтернативни новинарски организации (сайтове, които споделят теми, които се пренебрегват от науката и основните медии) и страници, чиято дейност е посветена на политически коментари.

В последствие учените сравняват резултатите от реакциите на хората към тази информация с реакциите към фалшива – неща, които се разпространяват от сатирични новинарски сайтове (подобно на НЕ!новините) или от тролове, които разпространяват лъжи. Измерва се времетраенето между публикуването на статията и първия коментар, както и последния – груб измерител за колективното внимание, което се отделя. Целта е да се установи за колко време хората са ангажирани с инфорамация, която е истина и с такава, която не е истина.

Откритията им едва ли биха изненадали някого… Истинността или неистинността на публикацията не е била от значение за продължителността на нейното обсъждане. Очевадно истинността не е била от значение за хората, когато става дума за продължителността на нейното обсъждане.

Същото се отнася и за броя на харесвания и споделяния – относно истинността на една публикация:

Хората отделят внимание по еднакъв модел на публикациите без значение тяхната достоверност, което означава, че безпочвени твърдения имат еднаква продължителност на живот с достоверната информация.

Това, което учените не са проследили е качеството на коментарите. Има вероятност потребителите да прекарват голямо време в коментиране на неистинни публикации, за да громят лъжливите статии. Но все пак шансът за това е малък. По притеснителното е, че хората отдават прекалено много от времето си на лъжи, на дезинформацията и слуховете. Това може да е добра новина за всички шарлатани, но не и за останалите хора.

Та как се стартира конспиративна теория? Публикувай една изключително откачена идея (но с достъп до широка публика) и гледай какво става.

1)      http://reports.weforum.org/global-risks-2013/

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!