5 опасни пестицида в БИО продуктите според Greenpeace

С какво се рекламира една биоферма? С това, че e сертифициранa от съответните органи. Използва безвредни и екологични технологии. Използват НЕтоксични и НЕопасни за човешкото здраве препарати за контрол на плевели, насекоми и други вредители. Но не и според Greenpeace…

На 16 август Greenpeace публикува шокираща новина, в която се разказва за доклад (1), според който земеделците ни тровят с опасни вещества, които се оказва са напълно разрешени в Европейския съюз.

Докладът е изготвен от техен „независим“ специалист, който споделя, че тези изключително отровни вещества “трябва да спрат да присъстват в нашите чинии” (8). Напълно съм съгласен!

Но се оказва, че био и органичната индустрия също използва цели 5 изключително отровни и опасни за здравето (според Greenpeace) препарата. Трябва да се обърне внимание на факта, че органичните производители работят с много малък и ограничен брой вещества, което означава, че присъствието на цели 5 съединения в този списък е ОГРОМНА бройка.

Spinosad – това е първото съединение, което присъства в ужасяващия черен списък на Greenpeace, но не е ясно защо присъства в него. Това е съединение, което е извлечено от бактериалния представител Saccharopolyspora spinosa. Според направената оценка за екотоксичност, този препарат е по-скоро безопасен (2). Той не е токсичен за редица моделни организми (организми, които се изпозлват за определяне на токсичността и съпровождащите рискове) – плъхове: орално и дермално, пъдпъдъци, патици, пастърва. Но за пчелите е силно токсичен, което (може би) обяснява и защо е във въпросния черен списък. Но не е опасен за хората.

Pyrethrum e препарат, който се състои от изсушени и стрити цветове на растенията Chrysanthemum cinerariifolium и Chrysanthemum coccineum. Или с други думи според Greenpeace маргаритките са изключително опасни и трябва да се забранят. Растението е безопасно за моделните организми – плъхове и зайци (2). Но според черния списък на екологичната организация, това растение представлява опасност за рибите и пчелите.

Меден хидроксид – използва се за контрол на някои плесенни заболявания при растенията. Според черния списък, това съединение представлява опасност за риби, водорасли и е изключително устойчив в почвата. Акумулира се.

Меден оксихлорид – подобен е на вече разгледания меден хидроксид.

Железен сулфат – използва се за обогатяване на почвата с желязо, защото и растенията имат нужда от него. Според Greenpeace това съединение представлява заплаха за рибата, изключително устойчив е и може да се акумулира. Трябва да се забрани незабавно!

Защо в доклада на Greenpeace липсват субстанции по-токсични от опасния глифозат?

Черният списък на Greenpeace се базира на стойностите получени при изпитване на токсичността на съединенията спрямо различни моделни организми – плъхове, мишки, зайци и други. Използваните стойности се наричат LD50 – нужната минимална доза, за да се убие 50% от популацията на тестовото животно.

Така например, за да се убие 50% от популацията на плъхове са нужни 5600 мг/кг чиста субстанция глифозат (4).

В списъка на Greenpeace не присъства меден сулфат, чиято LD50 стойност за плъхове е 30 мг/кг (5).

Сяро-варов разтвор или на английски – Lime sulphur. LD50 орално при плъхове е 820 мг/кг, а при инхалация 3.6 мг/л. Според LD50 тази субстанция е в пъти по-опасна от глифозата, но не е обявена от зелената организация като такава… Субстанцията се използва широко от земеделциите, а някои се гордеят, че може би е българско изобретение.

Rotenone – изофлавоново съединение, което може в изключително ниски концентрации да убие рибата в домашния ви водоем. LD50 при плъхове = 132 мг/кг (7).

Ацетат – използва се за контрол на плевелите, които се пръскат обилно. LD50 при плъхове = 3310 мг/кг.

Тъжно е, че една организация защитава позициите си със селективно представяне на информация и данни. Още по-тъжно е, че друга цяла земеделска индустрия използва препарати, които дори според Greenpeace са токсични, но въпросната индустрия се рекламира като по-безопасна, по-екологична, а продукцията й по-здравословна…

Но фактите са си факти. Никой не може да избяга от тях.

Използвана литература:

1) https://www.greenpeace.de/sites/www.greenpeace.de/files/publications/20160727_schwarze_liste_pestizide_greenpeace_final.pdf

2) https://en.wikipedia.org/wiki/Spinosad#cite_note-12

3) http://edis.ifas.ufl.edu/in197#TABLE_1

4) http://pmep.cce.cornell.edu/profiles/extoxnet/dienochlor-glyphosate/glyphosate-ext.html

5) http://pmep.cce.cornell.edu/profiles/extoxnet/carbaryl-dicrotophos/copper-sulfate-ext.html

6) http://www.kernred.com/kern-agcomm/products/BSP%20LIME%20SULFUR%20SOLUTION.pdf

7) http://pmep.cce.cornell.edu/profiles/extoxnet/pyrethrins-ziram/rotenone-ext.html

8) http://www.greenpeace.org/bulgaria/bg/novini/2016/EU-pesticides-blacklist-2016/