Еволюционна психология на масовите убийства

Мъжете извършват над 85% от убийствата, 91% от убийствата на индивиди от същия пол и 97% от убийствата на индивиди от същия пол, които не са свързани по някакъв начин със своя убиец (1).

Политиците и медиите постоянно обсъждат кои са причините, а предполагаемите такива винаги са едни и същи – неадекватното лечение и следене на ментално болни и либералния достъп до оръжия.

Но тези и други обяснения са само гарнитура на най-големите въпроси – Защо винаги извършителят е мъж? И защо почти винаги е млад мъж?

Несигурната мъжественост

Психолозите Джосеф Вандело и Дженифър Босон въвеждат термина „несигурна мъжественост“, за да опишат дилема, която очевидно се среща само при мъжете (2).

Според тях „мъжеството“ – без значение как различната култура на мъжете го определя – е статут, който трябва постоянно да се доказва. А за самоуважението на много мъже е важно да бъдат определяни като „истински мъже“.

Мъжествеността е несигурна, защото лесно може да се загуби – особено, ако индивидът не успее да се справи с безмилостните изпитания, пред които животът го изправя – изпитание на физическа сила и смелост, конкуренция с друг мъжки индивид за респект и статут.

Когато тази концепция се представи на студенти (мъже), те веднага се досещат за какво става дума. Но жените не успяват да открият подобен еквивалент при тях, те са объркани. Определено мъжеството е по несигурно от „женството“.

Корените на тази мъжка дилема се намират дълбоко в нашето праисторическо минало. В животинското царство  полът, който инвестира най-малко при създаване на поколение (почти винаги мъжките) се конкурира с останалите за достъп до сексуален партньор.

Исторически, силни мъже винаги са се радвали на лесен достъп до жени, което не може да се каже за мъжките индивид по-ниско в йерархията, което често води до насилие за добив на по-висок статут. Интересно е, че мъжете Яномамо от Африка, които са убивали други мъже имат значително повече жени. Всичко сочи, че статутът на един мъж в групата често зависи от това колко индивид биха повярвали на заплахите за физическо насилие, които той отправя.

В различните култури постигането на доминантност може се осъществи по различни начини. Но очевидно постигането на доминиране винаги е силна мотивираща сила. Физическото доминиране на един мъж върху друг е интоксикиращо.

Така извършването на насилие срещу точните индивиди в точното време е сигурна гаранция за социален успех.

Конкуренцията

Младите индивиди винаги са по-заинтересувани от постигане на статут и доминиране.

В ранните човешки общества успехът в условия на конкуренция или провалът в младежките години определя позицията в една социална група до края на живота му. Не е било възможно да рестартираш процеса.

Поради тази причина високо рисковата конкуренция между млади мъжки индивиди е давала възможност за излагане на показ способностите, които са нужни за добиване на ресурси или пряк показ на сила. Героично или безумно смело поведение се е възнаграждавало със статут или респект разбира се, ако младият индивид оцелее.

Днес широкото промотиране на спорт в културата ни се е превърнало в конструктивна алтернатива за справяне с тези склонности за конкуриране, които са се развили в едни различни времена. В напълно законните гладиаторски арени младите мъже са могли да покажат своите умения – хвърляне, бягане, борене, координиране и други – които са ги правили успешни бойци или ловци в далечните времена.

Синдромът на младите мъже

Не е тайна, че повече хора се страхуват от агресивното поведение на младите мъже, а не при по-възрастни. Този феномен си има своето обяснение.

Учени откриват интересна зависимост между възрастта, пола и убийствата в САЩ през 1975 година. Шансът една жена да стане жертва (да бъде убита) не се променя с течение на времето (3). Зависимостта при мъжете обаче е стряскаща. Мъжете и жените имат равни шансове да бъдат убити на 10 годишна възраст. Но до 20 годишна възраст 6 пъти е по-вероятно един мъж да бъде убит, отколкото една жена.

През 2003 година 87% от 598 от жертвите на убийства в Чикаго са били мъже, като 64% от жертвите са били на възраст между 17 и 30 години. Пикът е при младежи между късното тинейджърство и в края на 20-те години.

Природата подхранва мъжката агресия чрез високи нива на тестостерон.

Изследвания с шимпанзета (нашите най-близки роднини) откриват, че индивидите високо в йерархията имат най-високи нива на агресия и тестостерон. Освен това мъжките изпитват най-силна агресия, когато наблизо се намира женска в овулация (4).

Изследователи, които проучват връзката между тестостерона и агресията при хора са стигнали до извода, че агресията, която се подхранва от тестостерон, настъпва, когато мъжките се конкурират с други мъжки или когато социалния статут на един индивид е оспорен.

Много проучвания (5) показват, че нивата на тестостерона при мъжете се покачват и спадат според това дали индивидът побеждава, или губи в съревноваващи се спортове – тенис, борба и дори шах.

Спортните фенове изпитват същия прилив на тестостерон, което обяснява агресивното им и разрушително поведение по време на големи игрални срещи.

Прибавяне на оръжия в цялата ситуация

През 2006 година е публикувано проучване за реакцията на мъжете към огнестрелни оръжия (6). Става ясно, че мъже, които боравят с пистолет имат увеличени нива на тестостерон и имат по-агресивно поведение от мъже, които играят логическа игри тип пъзел.

Реплики обвързани със заплахи няма да предизвикат агресия освен, ако високи нива на тестостерон не са намесени. Елиът Роджър, проблемният колежанин, чийто агресивен акт на насилие от 2014 година в Санта Барбара, Калигорния е бил предсказан от смразяващо видео (7), очевидно е изпитал прилив на тестостерон при покупката на огнестрелно оръжие.

Масов убиец = загубеняк?

Насилие от млади индивиди се извършва най-често от млади мъже, които не предизвикват респект в другите. Често се чувстват като аутсайдери, лишени от това, което искат или от това, което мислят, че заслужават.

Британският психолог Пол Гилбърт създава „Теорията за задържане на социалното внимание“. Ние постоянно се съревноваваме с други за вниманието на хората. Когато някой ни забележи, ние си изграждаме статут. Това води до всякакви нови положителни емоции. Но постоянното игнориране от другите води до изпитване на по-тъмни и страшни емоции – завист и гняв.

Ето защо не е чудно защо често медиите описват масовите убийци като самотници и аутсайдери. В много от случаите те са точно такива.

Ето как описва Николас Хенин (французин, който е бил заложник на Ислямска държава 10 месеца) своите млади похитители:

Те се представят пред публиката като супер герои, но извън камерата те са жалки в много отношения – улични деца, които са опиянени от сила и опасна идеология. Във Франция съществува интересна фраза – глупав и зъл. Тези младежи очевидно са повече глупави, отколкото зли. Но не трябва да се подценява убийствения потенциал на глупостта.

Очевидно липсата на внимание води до липса на статут, което води до липса на достъп до жени. Ако към това се прибави и високите нива на тестостерон в един млад мъж, може да се създаде взривоопасна комбинация.

Може би няма как да променим структурата на съзнанието на младите мъже, която е еволюирала милиони години, но игнорирането на тези факти не ни помага.

1)      http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S1359178909000457

2)      http://cdp.sagepub.com/content/20/2/82

3)      https://books.google.bg/books?hl=en&lr=&id=3p4br9FRAUgC&oi=fnd&pg=PR9&dq=daly+and+wilson+homicide&ots=kvjALtEUbC&sig=o9RbWltQarPT78CgLSBXkMp35rg&redir_esc=y#v=onepage&q=daly%20and%20wilson%20homicide&f=false

4)      http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0003347203003981

5)      http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1111/j.2044-8295.1991.tb02379.x/pdf

6)      http://www.researchgate.net/publication/6919042_Guns_Testosterone_and_Aggression_An_Experimental_Test_of_a_Mediational_Hypothesis

7)      https://www.youtube.com/watch?v=mu6NKHtLzks

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!