Науката ви обърква? Просто медиите я тълкуват грешно…

Наука – нещото, което много малко хора (в Българя) обичат, ценят и най-вече разбират. Всъщност българите (и не само) толкова малко се интересуват от наука, че смятат всеки похарчен лев за нея за похабен, защото в замяна не получават нищо видимо. Нищо, което могат да консумират. Бях попаднал на един култов коментар в мрежата: „Защо американците прахосват милиарди долари да търсят вода в космоса, когато в Африка хората умират от жажда?“ В същото време медиите цитират проучвания, но грешно, а понякога направените заключения от журналистите нямат нищо общо със заключенията на авторите на цитираните проучвания.

Медиите дори не си правят труда да проверят дали това, което казват е истина. Те смятат, че култовите изрази „Учени откриха…“, „Учени доказаха…“ носят пълна достоверност. В резултат се получават следните недоразумения:

Dariknews.bg, pik.bg, bta.bg и Framar.bg преди 3 месеца сензационно разкриха какви са причините водещи до рак. Според четирите медии руски учени били установили, че аполипопротеин АРОВЕС причинява мутации, които водят до образуването на рак. Но авторите (учените) не правят подобно заключение в тяхната научна статия. Те откриват, че АРОВЕС МОЖЕ (но може и да не) да причини мутации във вече оформени ракови клетки. Не се твърди, че АРОВЕС причинява рак (1).
Manager.bg, bta.bg и Dariknews.bg твърдят, че според ново проучване е по-добре да ядеш плодове, а не да пиеш фрешове. Проблемът е, че в публикуваното научно проучване в Тhe New England Journal of Medicine авторите никъде не правят подобни заключения. Те споделят, че консумацията на плодове (без да е посочено под каква форма) води до по-нисък риск от заболявания на сърдечносъдовата система (2).

Но не само медиите са виновни за тази ситуация. Аудиторията на въпросните медии също носи вина, защото тя търси клюкарски истории и жълтия маниер на разказване на една история. Аудиторията не проявява критично мислене и не поставя под въпрос написаното. Освен това не бива да се доверяваме на абсолютно всички проучвания. В някои от тях извадката не е представителна, резултатите не са статистически значими и най-често, за да се направи някакво гръмко заключение е нужно множество проучвания да обрисуват една и съща картина. Едно проучване, което е публикувано в неизвестно издание и което противоречи на други 100, не означава нищо.

Често малки проучвания с не много „вълнуващи“ резултати биват поднасяни на публиката по нереалистичен, сензационен начин, но крайният резултат няма нищо общо с действителността, а създадената ситуация е повече от комична. Например по-рано тази година Society for Maternal Fetal Medicine организира конференция, на която е представено проучване, което сравнява ефектите от консумация на шоколади с ниско и високо съдържание на флаваноиди при бременни жени. Звучи доста неразбираемо, а самото проучване открива, че няма разлика при високото кръвното налягане между жени, които са яли двата вида шоколад (3). Това е проучване, което едва ли би получило голямо медийно внимание, но колективът изпраща прессъобщение, което е озаглавено с примамливото „Ползите от шоколада по време на бременност“ . Медиите раздуват още повече историята и в резултат се ражда митът, че ако бременна яде по 30 грама шоколад на ден, може да се подобри кръвопритокът към плацентата и бебето.

Дори световни медийни гиганти като Time публикуват пълни глупости. Те публикуват статия, в която се твърди, че учените смятат, че дишането на газове (пръ*ня) може да ви предпази от рак. Миризлива превенция. Но всъщност въпросното научно проучване не отправя подобни твърдения. То просто посочва, че някои съединения съдържащи сяра са полезни фармакологични инструменти при изучаване на митохондриална дисфункция. Авторите на въпросната статия все още получават покани от различни медии, за да говорят за пръ*ни.

Медиите разгласяват сензацията, че пиенето на една до три чаши шампанско седмично може да ви предпази от деменция и алцхаймер. Тънкият момент, който се изпуска е, че изследванията са правени върху плъхове. Истината е, че проучвания, които се правят върху лабораторни животни са много ценни, но прилагането на резултатите от тези проучвания върху хора е ограничено. Мнозинството лечения за различни заболявания, които действат на мишки, не работят при хора. Това означава, че не трябва да се избързва да се прави сензация от проучвания върху лабораторни животни.

Но понякога и самите популяризатори на наука създават или подхранват съществуващи митове. През 2011 година Пол Зак изнася лекция за хормона окситоцин по време на една от популярните конференции TED. Пол разпространява популярния мит колко щастливи ни прави този хормон и че са ни нужни само 8 прегръдки на ден, за да произвежда тялото ни повече от хормона на щастието. Но всъщност окситоцинът е много по-комплексен отколкото се представя в общественото пространство. Наистина е открито, че окситоцинът стимулира положителните емоции, но има проучвания, които посочват, че той може да подсилва и негативните, като завист. Скорошно проучване посочва, че трябва да приемаме скептично проучвания и статии, които твърдят, че окситоцинът може да влияе на социалното поведение на хората.

Друго интересно проучване, което придоби изключително голяма популярност, е стигнало до заключението, че шофиране при състояние на дехидратация е толкова опасно, колкото шофирането под въздействието на алкохол. Звучи толкова невероятно, че сякаш не може да е истина. И наистина не е… Представителната извадка на проучването е била съставена само от 12 човека, от които 11 са дали някакъв резултат. Доста подозрително е, че въпросното проучване е било финансирано от “the European Hydration Institute”, който е получил финансиране от 7 милиона $ от Кока Кола, която произвежда не само газирани напитки, но и бутилирана вода (4).

Но източникът на финансиране или малката представителна извадка не прави едно проучване фалшиво или нереално. Просто, когато медиите цитират подобни проучвания, те трябва да споменават тези факти.

Всички тези примери (и още подобни) могат да разклатят доверието на хората в науката, което може да се използва за нечисти персонални цели. Тютюнопроизводителите могат да използват две противоречащи си научни статии, за да формулират тезата, че науката все още не е постигнала консенсус по въпроса „Причинява ли рак тютюнопушенето?“

Някои медии дори съветват хората да се доверят на проучвания, които им звучат най-добре . Но в науката не можеш да си харесаш проучванията, които оправдават действията, които и без това ще извършиш. Това е функция на религията. Това е опасно, защото кара хората да се съмняват в науката и да вярват в неаргументирани безсмислици – ваксините причиняват аутизъм.

Науката по дефиниция не е перфектна, но е от огромно значение и заслужава повече от това да бъде превръщана в сутрешна клюка. Ако медиите използват изрази от типа „Проучване сочи…“, те ще трябва да приложат нужното количество аргументи и научни източници. Или просто могат да не се позовават на науката, за да разпространяват неверни слухове.