Мигрантите и законът за нежеланите последствия

Едно нещо, което всеки човек трябва да разбере е, че всичко е много сложно. Дори нещо отстрани да ви изглежда лесно и елементарно – не е.

Един проблем може да ви се струва елементарен, но това би било така само, ако сте водещ експерт по определената тема. Освен това има много малко неща, които знаем със 100% сигурност в обкръжаващия ни свят. Много често доказателствата и аргументите за и против една теза са смесени и е трудно да се изкаже категорична позиция. Интерпретацията на данни е трудна.

Но може би най-трудно е да се направи заключение чрез интерпретация на данни от сложни и променящи се системи, които са изградени от множество отделни компоненти. Биологичните системи са комплексни, както и социалните. Работата по един проблем, една нишка от огромна и комплексна мрежа от връзки, може да доведе до резултат, който е различен от очаквания. Това е законът на нежеланите последствия .

Мигрантите и нежеланите последствия

Нова статия на Princeton University (1) демонстрира пряко този принцип (закон на неочакваните последствия) на гърба на контрола по границите между Мексико и САЩ. Научната статия е частично наблюдателна и частично теоретична. Макар и статията да ни дава интересен проглед върху проблема с миграцията, не е задължително направените заключения да са 100% валидни и истинни за всички ситуации.

Авторите дискутират дали опростените мерки за контрол на миграцията (засилване сигурността по границата, за да се намали притока) дават реални резултати. От 1986 до 2010 година САЩ са похарчили 35 милиарда $ за подсилване на границите, а нетното количество на популацията от нерегистрирани индивиди се е удвоило. Очевидно мерките са неефективни.

Обект на дискусия е и дали водената гранична политика не е чист провал или по-скоро резултатите са благодарение на нея. Тяхната позиция е отличен пример за неочаквано последствие, което е резултат от невзетите под внимание въздействия на пряка намеса в цялата система.

Според авторите засилените мерки за сигурност по границите просто увеличават цената, която всеки трябва да плати, за да премине в чуждата страна. Мотивираните хора винаги ще намерят път, за да преминат, но той ще е по-скъп и опасен. Това означава, че ползите от пресичането на една граница трябва да са по-големи, за да оправдаят високата цена.

Повечето нерегистрирани мигранти пресичат като обикновени работници. Те идват просто, за да работят общ труд, а когато натрупат значителни финансови средства, те се връщат по родните места. Увеличаването на сигурността по границите обаче означава, че мигрантите ще трябва да стоят повече време в новата страна, за да изработят по-голямата сума пари, за да покрият и по-голямата цена за преминаване.

Или с други думи – засилените мерки на сигурност не държат мигрантите вън, а по-скоро ги държат вътре . Това променя изцяло динамиката, защото вече мигрантите се страхуват и не могат да си позволят риска да напуснат страната домакин, защото втори път може и да не успеят да преминат границата, ако се приберат по родните места. Това ги ограничава и задържа. Но освен, че мигрантите не могат да напуснат, те създават и повече деца в страната домакин.

Авторите разглеждат и още проблеми: дали, ако САЩ незащитаваха границите си сега количеството на мигранти би било по-ниско? Ако се даде някакъв ограничен легален статут на тези хора, може би количеството им ще намалее, защото това ще им даде възможността да се приберат по родните места.

Миграцията е световен проблем, който в момента се решава по-скоро емоциално, а не рационално. Хората трябва да се отърсят от излишните емоции, които замъгляват разсъдъка им. Трябва да се  измисли елегантен, но работещ начин за справянето с проблема. Очевидно е, че настоящите действия не дават резултат. Това е и пореден пример за липсващата вързка между наука и политика.

Отличен пример за неочакчвано последствие с висок риск след прилагане на опростени и емоционално подхранени действия.

1) http://www.journals.uchicago.edu/doi/abs/10.1086/684200

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!