Трябват ви хора? Ами инвестирайте в тях…

Всеки път, когато журналист пише сърцераздирателна статия за липсата на кадри за тежката промишленост се питам: „Абе тия хора, някога в производство влизали ли са?“. Може би аз живея в алтернатива вселена, защото всичко описано в сърцераздирателните статии е пълна противоположност на това, с което съм се сблъсквал.

Всъщност трябва да се огранича, защото наблюденията ми се ограничават само до тежката химическа и леката хранително-вкусова промишленост. Динамична работна среда, богата на различни аромати (най-често неприятни), опиянение от различни органични разтворители, дупки по работното облекло от силни киселини и всякакви подобни приятни работи. Колко мили спомени…

Но може ли един млад химик или биолог да бъде подготвен за реалната работна среда в едно производство? Отговорът е трудно НЕ! Но не защото образованието ни е скапано, а поради други две причини:

–        Образованието е фундаментално и универсално.

–        Бизнесът отказва да стъпи в учебните заведения.

Да, образованието ни е фундаментално. За тези 4 години университетите имат за задача да дадат основни познания на неспециалисти, защото не може да извършваш тясно насочена дейност без основни познания. Химиците задължително трябва да преминат през основни курсове на физикохимия, неорганична, органична химия, аналитична химия, математика и различни изчисления, физика и други. Това е основата. Но бизнесът не е доволен, защото всяка индустрия има определени специфики, които за 4 години не могат да се изучат. Фармацията изисква младият химик да владее тънкостите на инструменталния анализ, производителите на хранителни добавки пък искат химикът да знае някои класически методи, които се използват поне от век, хлебарите искат да се определя качеството на техния продукт чрез специфични техники, производителите на пластмаси искат от химиците да са запознати с тънкостите на полимерните и наноматериали, а най-големите работодатели в България (ВМЗ) искат химици разбиращи от експлозиви. Как един студент да изучи за 4 години тънкостите на десетки напълно различни индустрии?

Биолозите от своя страна също изучават фундаменти без които не може. Фармацията обаче иска те да владеят до перфектност методи за изпитване на безопасност на техните продукти, хранителните предприятия имат коренно различен набор от методи, които трябва да се знаят. Палитрата от методики в клиничните лаборатории е дори по-голяма. А в навлизащите методи на молекулярната медицина да разчиташ човешкия геном е истинско изкуство, което малко владеят. В същото време е хубаво да знаят как се получават антибиотици, ензими и други лекарствени препарати.

Към всичко това трябва да се знаят директиви, регулации и законодателство, което засяга различните индустрии. Или с други думи един млад специалист е длъжен да знае няколко тома българско законодателство, за да са адекватни и подготвени да упражняват контрол на качеството във ВСИЧКИ всевъзможни индустрии.

Просто е невъзможно да подготвиш универсален специалист за всяка индустрия за 4 или 6 години.

Тук идва място на бизнеса, който обаче не иска да се намеси. За мое съжаление бизнесът никога не е проявявал инициативата да търси кадри директно от университета (според моя опит). Но в същото време оплакванията не спират, че кадри липсват. Достатъчно е бизнесът да похарчи малко пари за стипендии или да финансира избирателна дисциплина, която е тясно насочена към спецификите на своето производство.

И макар в статията на Капитал да се пише, че в университета се преподават остарели неща, моят опит сочи точно обратното. На мен са ми преподавали актуални теми и сме работили с нова и дори уникална за страната апаратура (включително и next generation sequencing).

Разочарованието настъпи, когато трябваше да започна работа, защото бизнесът не дава пари за модерна апаратура, нови методи или достатъчно количество консумативи. Новостите са табу. Това важи включително и за големи компании. В интервю за работа при един от най-големите производители на шоколадови изделия ми обясниха, че трябва да се работи със стъклени петрита (микробиология). Бяха достатъчно стиснати да не купуват еднократни (струват стотинки), каквато е практиката в чужбина. Спестява време и усилия на работника.

Но може би най-голямо недоумение за мен е опита на държавата да насочи образованието в определена посока. Нима държавата трябва да упражнява контрол и тя да определя кое ще се учи приоритетно? Това е регулация, а според либертарианските идеи (които споделям) подобни опити за регулиране не дават желания резултат.

Оставам с лошото впечатление, че бизнесът всъщност няма нужда от високо квалифицирани специалисти, а по-скоро от евтина работна ръка, която обаче да е предварително обучена да извършва малък набор от основни, но специфични за индустрията действия. Или с други думи индустрията ни вече не е развойна, а работническа. Задачата ни вече не е да създаваме нови продукти, а да ги произвеждаме. Бизнесът открито заявява, че иска сервитьори, бармани, камериерки, чистачки, масажисти, пекари, хамали и подобни.

И макар Пловдив да е превзет от големи индустриални предприятия нека споделя, че възнаграждението в Schneider electric, Senseta и много други е просто мизерно.

Съветвам младите да продължат образованието си спрямо това, което ги влече, защото са длъжни да опитат! Все пак винаги можеш да започнеш да работиш в завод, защото за там образование не се иска.

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!