Един мой работен ден в супермаркет

Преди да прочетете този текст (разказ) бих искал да уточня, че твърденията естествено не могат да бъдат подкрепени с факти и емпирични данни (това са лични спомени), но ще ви помоля за вашето доверие. Смятам, че хората, които харесват „Наука и критично мислене“ са запознати със стремежа ми да публикувам само реални факти и истории. Ще се възползвам от тази си репутация. А и всеки може да се убеди лично.

Трудовият ми опит започна още докато бях ученик. С приятели решихме, че лятната ваканция ще прекараме в работа. В родния ми град тъкмо бяха отрили поредния (и най-голям) супермаркет, а периодът беше точно преди световната финансова криза, когато ученик да си намери работа бе лесна задача. За мое щастие ме наеха, както и още 2 други момчета.

Процедурата започна банално – изваждане на здравна книжка. За хората, които не знаят какво представлява този документ това е безсмислена хартийка, в която се отразява моментното ви здравословно състояние. За да ви бъде издадена, трябва да преминете през лабораторни изследвания – опасни ентеробактерии (Shigella sp; Salmonella sp; опасни щамове E. coli и други), наличие на паразити и други. Този документ е безсмислен, защото пред здравните инспектори гарантира, че сте здрав  за дълъг период от време – нищо, че утре може да се инфектирате с тежка салмонелоза.

Аз лично извадих своята книжка по втория начин – семейна позната ми я направи без да преминавам изследвания. Възползване от дупките в системата. Съвестта ми е чиста , защото НЕ вярвам в този документ. Не вярвам, че той отразява актуалното здравословно състояние на работещия в точно определен момент.

Първият ми работен ден премина в дълъг инструктаж от управителя на магазина – възпитан млад (тогава) мъж, на когото всички се подмазваха. Човекът любезно обясни, че все още не сме пълнолетни (оставаше ни малко) и нямаме право да работим с режещи инструменти (блендери, машини за рязане на зеленчуци и подобни). Магазинът носеше отговорност за нас.

Последва запознаване с колегите, които приеха младите попълнения изключително положително. Възрастовата разлика не беше пречка за приятното общуване и приятната атмосфера. Работните дни бяха изпълнени с много усмивки и смях (предпоставки за бързо преминаване на работния ден), които обаче бяха потушавани от хората с имагинерна власт – заместник управителката и началниците смяна. Те настояваха персоналът да не се смее и да не показва такива емоции, защото стряска клиентите. Смехът се наказваше. Не, това не е шега… Смехът бе забранен.

Трудовият ми договор бе временен, 6 часов работен ден и 15 минути почивка за обяд. Брутната ми заплата бе 300 лева, от които получавах месечно около 240. Работните ми смени бяха две – от 10 до 16 часа и от 14 до 20 часа. Колегите ми, които работеха по 8 часа на ден получаваха  със 100 лева повече от мен + ваучер от 20 лева след 6 месеца стаж. За това те имаха удоволствието при втора смяна (14-22 часа) да затворят магазина, да извършат ревизия и да почистят всички площи, което означаваше, че постоянно оставаха на работа до 0 часа – труд, който не се заплаща .

Като част от временния персонал нямах право на някои „привилегии“, които имаха останалите – магнитна карта за стаята за почивка и тоалетните, шкафче за лични вещи, баня и други. Обедната ми почивка от 15 минути често прекарвах на рампата, защото докато намеря някой да ми отключи, ще остана гладен. Шест часовият работен ден прекарвах без право да седна, постоянно прав. В края на деня това беше истинско мъчение и съчувствам на всеки, който го прави.

Винаги съм бил скептичен към нечий разказ от типа „Шефът ми е адски некомпетентен!“ Но заместник-управителката беше наистина такава. Бях изправен пред дилема. Въпросната жена ми бе заповядала да използвам машината за рязане на краставици, за да приготвя таратор. Това беше нещо, което управителят ми бе забранил. Естествено, пренебрегвах заповедите и с удоволствие гледах как жената започва да се ядосва 😀 Но все пак законите са си закони, трябва да се знаят и спазват.

Най-големият и непреодолим проблем бе този с хигиената и качеството на храната. Всеки магазин има политика за минимализиране на количеството брак. А когато на ден се пекат стотици кебапчета и кюфтета, често се случва някое да падне на земята. Веднага се връща обратно на витрината без обаче клиентите да видят.

Бях впечатлен и от креативността при управление на количествата непродадена храна от топлата точка. Непродадените кебапчета и кюфтета се нарязваха ситно до кайма, която се използваше при приготвяне на мусака. Непродадени пилешки бутчета се правеха на пиле с ориз. Непродадените пържени кюфтета се превръщаха в кюфтета по чирпански (с доматен сос). Непродадените свински пържоли се превръщаха в свинска кавърма. Печената риба в риба с доматен сос.  Иновациите продължават…

Топлата точка в един магазин всъщност не е плюс. В моите очи тя е по-скоро източник на съмнения.  Топлата точка се превръщаше в пункт за премахване на продукти с изтичащ (а понякога и изтекъл) срок на годност. Постоянно се носеха колбаси (понякога скъпи), чиито срок на годност на следващия ден изтича. Превръщаха се в пици и подобни. Същото се отнася и за млякото и млечните продукти, които се превръщаха често в десерти. Кисело мляко с изтичащ срок на годност се превръщаше в таратор. Зеленчуците с неприятен търговски вид също се използваха. Ако тази стока не бъде изразходена веднага, тя ще трябва да се бракува.

Изключително неприятна практика е прозорците на витрините да се чистят с парцали и гъби от кухненската мивка. Това е сериозен източник на бактерии, които се внасят във витрината, която много наподобява на термостат (поддържаше приятна температура за живот), който е пълен с хранителни продукти.

Разбира се има и правилен начин за изпълнение на поръчки. На челно място в кантата с храна винаги има прясно изпечени храни, защото изглеждат вкусно. Но докато клиентът НЕ гледа, продавачът трябва да напълни плика със залежала, стара стока.

Въпреки всичко оставам с изключително приятни спомени. Но и с много съмнения относно качеството на храната в магазините…

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!