Природно или синтетично?

Свойствата на едно вещество не се обуславят от това дали е създадено от Бог, природата, еволюцията или от химик в лаборатория.

Има някаква ирония в това хората да пият соево мляко в чаша без бисфенол А (BPA), но това е нещо, което химофобите не могат да разберат. Тази празнодумна тълпа ще се опита да ви накара да вярвате, че синтетичните вещества нарушаващи ендокринната система (EDC ) ще унищожат познатата ни цивилизация. Но това е перфектен пример за несъстоятелно прилагане на принципа на предпазливост, селективно се борави с факти и има огромна липса на критично количество данни, при което се пренебрегват потенциалните рискове на фитоестрогените – природни вещества, които нарушават дейността на ендокринната система и се намират в соевите продукти и други растителни суровини.

Фитоестрогените са важен рисков фактор, защото се съдържат в богат набор от хранителни продукти. Пазарът на соеви продукти (тофу, соево мляко, соев йогурт, соеви бебешки храни и други) постоянно нараства от 1990 година насам. Други източници на фитоестрогените са грозде, вина, цитрусови плодове и сокове, целина, пипер, броколи, лук, домати, марули, ябълки, шоколад, зелен чай, бобови растения, череши, боровинки, спанак и други.

Данните подсказват, че излагането на EDC от естествени хранителни източници може да е по-високо от синтетични източници, но това е трудно за направа сравнение (1). Епидемиологични проучвания на двата вида източници показват смесени, усложнени и ниски резултати. Въпреки тези данни хората смятат EDC с природен произход за здравословни, а синтетичните за вредни, но макар те да имат едни и същи химични свойства. Очевидно източникът, а не аргументите стои в основата на различното отношение.

Но не искам да ви настройвам срещу соята, боровинките или шампоана, който ползвате. Вниманието на хората трябва да бъде насочено към факта, че толерираме много рискове в живота си, а излагането на тези рискове е просто неизбежно.

Опростената дихотомност между опасната синтетика и безопасните природни продукти не се основава на емпирични аргументи. Не съществуват природни, безопасни, без никакъв риск продукти. Но въпреки това има някои прости стъпки за редуциране излагането към подобни съединения – избягване на соеви продукти, по-малко пластмасови изделия при приготвяне на храна и други практики.

Редуцирането и избягването на рискове, когато е възможно, е разумно, но не е лесно. Например съветите за пълното избягване на храни съдържащи фитоестрогени са заблуждаващи, защото данните сочат, че въпреки опасенията за излагане на фитоестрогени, диета богата на плодове и зеленчуци има благоприятни нетни ефекти за здравето (2).

Приликите между „природните“ и синтетични вещества често се пренебрегват и ставаме жертви на мнението, че природното е добро, а синтетичното лошо. Свойствата на едно съединение не се влияят от начина на производство. Химията, а не източникът определят как едно вещество реагира с биологична система.