Имат ли стойност научните звания на политиците ни?

В центъра на София пребивават 240 интересни индивида, които са събрани от цяла България. Придават известен колорит. Всеки с различна биография – бизнесмени, учители, лекари, икономисти, професори, доценти, асистенти, синове на майките си, а някои и може би без образование или поне твърдящи, че имат (случвало се е). Идеята политиката да черпи дивиденти от познанията на нашата интелигенция е добра. Проблемът е, че титлите и званията в България са просто думи, зад които не винаги стои нещо значимо.

Един от най-забавните ми спомени с нашите политици е с участник в този списък. Човекът излезе на парламентарната трибуна и реши да затапи своя опонент като директно припомни, че все пак е професор по икономика и всички трябва да го слушат!

За да разбера каква е научната продукция на всеки от списъка, ползвах най-голямата научна база от данни – Scopus. Ако името ви го няма там, значи сте анонимен за научния свят. А целта на всеки един проект, научен труд е той да стигне до международна публика и да бъде ползван, цитиран. Ако никой не се интересува от научната ти продукция (не те цитират), очевадно трудът ти не е особено значим, иновативен, конкурентен.

Румен Гечев

Първият и най-значим участник в този списък е проф. д. ик. н. Румен Гечев. Румен Гечев е преподавател от УНСС – икономист. Бил е министър на “икономическото развитие” в кабинета на Жан Виденов, когато държавата бе изправена пред катастрофа, а инфлацията бе стотици проценти. Към днешна дата той е народен представител от БСП – лява България. Според Scopus той има едва 5 статии индексирани в международното интернет пространство и едва 1 цитат. Според Researchgate той има 2 статии и нито един цитат. Този резултат е странен имайки предвид, че Румен Гечев е ръководил национален проект : “УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ И КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА”. Нима от този проект не е публикувана поне една значима статия в международни издание? Едва ли би трябвало да се учите на икономика от този преподавател.

Следващият е доц. д-р Петър Чобанов, който бе министър на финансите и поне към този момент преподаваше международни финанси в УНСС. Според Scopus той няма статии публикувани в международни издания и съответно цитати. Към момента е народен представител от ДПС.

Цветлин Йовчев. Той бе министър на вътрешните работи. След краткото си управление той защити докторантура със светлинна скорост и веднага стана доцент в Унибит (университет на ДС според журналисти). Интересното е, че той създаде истински прецедент в световната наука. Дисертацията му, основният му научен труд, бе засекретена и само рецензентите и журито имаха достъп до нея. Какъв е смисълът да правиш наука, ако никой няма да се докосне до нея? Може би и заради това според Scopus той няма публикувани статии и цитирания.

Петър Чобанов

Иван Станков. Професор и бивш ректор на Тракийски университет – Стара Загора. Зооинженер по образование и народен представител от групата на АБВ. Няма статии и цитати според Scopus.

Светла Бъчварова. Професор по икономика, бивш председател на Селскостопанска академия и преподавател в НБУ. Била е народен представител от БСП. Няма статии и цитати според Scopus.

Станислав Станилов. Професор по история, агент на ДС и много мандати народен представител от Атака. Няма статии и цитати според Scopus.

Мариана Георгиева – професор, доктор на филологическите науки, българска филология. Тя беше прословутия спортен министър, който владее странна форма на книжовен български език. Към настоящия момент е народен представител от ДПС. Няма статии и цитати  според Scopus.

Милен Михов – доцент по история и народен представител на ВМРО. Няма научни статии и цитати индексирани в международното пространство според Scopus.

Цветлин Йовчев

Тодор Танев – професор по политология в СУ и бивш министър на образованието и науката. В Scopus няма данни за негови статии в международни журнали или цитати.

Димитър Греков – професор, бивш ректор на Аграрен университет – Пловдив и бивш министър на земеделието и храните от квотата на БСП. Scopus открива 2 негови статии и нито един цитат.

Даниел Вълчев – професор, юрист, бивш министър на образованието и науката. Няма статии и цитати според Scopus.

Димитър Шипков – доцент, лекар, народен представител от квотата на ДБГ. Липсват данни за индексирани статии в международни журнали и цитати в Scopus.

Румяна Коларова – доцент от СУ и бивш министър на образованието и културата в служебно правителство. Има 3 статии и 8 цитата според Scopus.

Вили Лилков – професор по физика, преподавател в МГУ и народен представител от ДСБ. Според Scopus той има 8 статии в международни издания и 38 цитата. Много повече от останалите си колеги.

Понякога титлите и званията са просто думички пред името, които не са подплатени със сериозни постижения, което поставя под въпрос не само компетенциите и възможността за адекватно взимане на решения като политици, но и качествата им преподаватели.

Tова е Красимир Атанасов (бяла тениска). Не е политик, но е професор (математика). И за разлика от по-горе изброените професори, този има една единствена статия, която е цитирана 7210 пъти, а общият брой цитати на всичките му публикации от учени от цял свят е над 10 000.

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!